Гръцката криза повлича още държавни глави

“Когато Атина киха, не настива само Европа, а цялата вселена”, би могло да се каже като перифраза на известната сентенция на Метерних. Или другояче казано: “португалският премиер Сократиш загуби властта, испанският Сапатеро се оттегля, а сега напоследък Обама в Белия дом съвсем не се чувства толкова добре”.

Дълговата криза в Гърция, освен верижни последици за цялата еврозона, херметически погреба политическите кариери на опитни лидери. Председателят на Социалистическия интернационал Георгиос Папандреу повлече след себе си цялото европейско дясноцентристко ръководство, като се започне от канцлера Ангела Меркел до френския президент Никола Саркози и италианския премиер Силвио Берлускони.

Кризата повлече доста съмишленици на Папандреу - от Жозе Сократиш, който вече падна от власт, до испанския му колега Хосе Сапатеро, който казва сбогом на поста си, и според всички индикации през ноември предава щафетата на политическия си противник Мариано Рахой. Същото важи и за Барак Обама отвъд Атлантика, който напоследък съвсем не се чувства добре. Рейтингът му е паднал до 40 на сто, а 75 на сто от американците смятат, че финансовото им състояние занапред ще се влоши.

Миналия четвъртък италианският премиер Силвио Берлускони отпразнува един доста черен рожден ден, тъй като 75-та му годишнина съвпадна със скока на италианския дълг до 1,9 трилиона евро, което е 120 на сто от БВП на страната. Ролята на Италия се оценява като възлова за настоящата криза, тъй като ако Италия рухне, парите, които ще бъдат поискани, надхвърлят значително възможностите на Европейския фонд за финансова подкрепа, в това число и тези на разширения механизъм за подкрепа.

Германските депутати миналата седмица бяха призовани да одобрят разширяването на фонда, като за малко страната им можеше да се окаже без кормчия, тъй като само с четири гласа повече Меркел успя да запази правителственото си мнозинство. Неотдавнашните сътресения в кабинета на германския канцлер малко или много са основателни, като се има предвид, че на Берлин се пада да поеме най-голямата част от спасителния пакет за гръцката икономика.

Това обаче прави впечатление. Свидетелство за това е съществуващата взаимозависимост в рамките на глобализираната икономика, както и фактът, че гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос откри един неочакван съюзник в лицето на американския си колега Тимъти Гайтнър по време на решителното заседание на Еврогрупата в Полша преди две седмици.

Самият американски президент Барак Обама публично изрази загриженост за съдбата на еврото, като призна нещо понятно, а именно, че “Гърция е най-големият непосредствен проблем на еврозоната”. На предизборен митинг миналия понеделник Обама косвено обвини в бездействие и протакане европейските политици за това, че реагират със закъснение и без хъс на всяка нова проява на кризата.

Никой обаче не може да упрекне в бездействие и “празни приказки” свръхактивния президент на Франция Никола Саркози. Впрочем той бе първият, който прекрати лятната си ваканция, за да докаже, че жегата не е повлияла на неговата решителност. Заплахите за понижаване на кредитния рейтинг на Франция от международните агенции, както и тревогата за надеждността на френските банки имат пряко отражение върху така или иначе очертаващите се лоши изборни перспективи за Саркози през 2012 г.

Вероятно в скоро време Меркел, Берлускони и Саркози, които са от най-дълго управлявалите политици в Европа, също могат да кажат сбогом и да се разделят с постовете си, като жертви на гръцката дългова криза.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: