Какво все пак рискува България с шистовия газ

10/07/11 08:14
(http://e-vestnik.bg/)

Какво все пак рискува България с шистовия газ

Протест в началото на септеври в София срещу проучванията за шистов газ. Снимка: Юлиян Христов

На фестивала „Сънданс” през 2010 година един американски документален филм получава специалната награда на журито. Този филм никога не е бил прожектиран в български киносалон, но темата, която разглежда, година по-късно се оказва от особено важно значение за България.

„Газланд” („Gasland”) на Джош Фокс е филм, който разследва проучването и добива на шистов газ в САЩ чрез технологията хидравлично разбиване. „Газланд” е филм, от който те побиват тръпки. Районите, в които се добива газът, са превърнати в лунни пейзажи, сред които се извисяват бетонни сонди и проблясват изкуствени езера с отровна вода. Тежки машини и огромни цистeрни сноват напред-назад. Хората, които живеят наблизо, боледуват. От чешмите тече вода с особен цвят и мирис, която не става за пиене, но се възпламенява, когато доближиш до нея запалена клечка кибрит. Апокалиптичната картина е следствие от замърсяването, до което е довел добивът на шистов газ в някои области на САЩ. Граждани и природозащитници се страхуват от възможността подобна картина да изникне и в житницата на България, в сърцето на Добруджа.

За евентуалните проучвания и добив на шистов газ в България се заговори усилено в средата на юни. Тогава правителството обяви, че е дало петгодишно разрешение на компанията „Шеврон” да извърши проучване на свой риск и за своя сметка за нефт и природен газ в площта “Блок 1 Нови пазар”, която се простира на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна и е с размер 4398 кв. км. Сумата, срещу която „Шеврон” придобива правото на проучване, е 30 милиона евро. Информацията предизвика бурни реакции и серия от протести от страна на граждански и екологични организации. Повечето засегнати общини също се обявиха против евентуални проучвания.

Въпреки че темата беше широко дискутирана, обществото у нас като че ли все още не е достатъчно информирано и малко хора си дават сметка за опасността дори само от проучването за шистов газ.
Това е природен газ, затворен на голяма дълбочина в шистите (най-общо скали, състоящи се от малки шупли). Тъй като газът не е под налягане, за добиването му се използва т. нар. хидравличен удар - хидравлично разбиване или „фракинг”. Вертикална сонда пробива земята на дълбочина 3000-5400 метра, после навлиза в земните недра хоризонтално. В сондажа се вкарва коктейл от вода, пясък и над 700 химични съединения под много високо налягане, които действат като взрив, за да се разцепят скалите, да се освободи газът и да се изкара на повърхността смесен с водата, от която трябва да се отдели. При проучването технологията е същата, като хидравличния удар е в края на вертикалния сондаж, а скъпият хоризонтален рядко се прави.

Протест в началото на септеври в София срещу проучванията за шистов газ. Снимка: Юлиян Христов

Фракинг технологията се използва масово в САЩ, където са и най-големите залежи на шистов газ в света. Компанните от бранша търсят нови терени в Индия, Китай и Европа и прокламират добива на шистов газ като възможност за справяне с енергийната криза и икономически изгоден ход за енергозависимите държави. Въпреки че от бизнеса твърдят, че технологията е безопасна за природата и здравето на хората, различни разследвания, сред които и документалният филм на Джош Фокс, показват обратното.

Съмнения относно технологията се пробуждат още през 2005. Тогава в САЩ влиза в сила нов енергиен закон, който изключва добива на нефт и газ от Закона за защита на питейната вода, както и от законите за чистота на въздуха и водите. Опасенията се потвърждават от замърсявания в различни райони и ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/07/11 08:14 http://e-vestnik.bg/12819/kakvo-riskuva-balgariya-s-shistoviya-gaz/