Еврокризата може да хвърли света в рецесия

Когато финансовите министри от Г-20 се срещнат идния уикенд, ще усетят обезпокоително дежа вю, пише Хедър Стюарт. Този път мястото ще е Париж, а не Лондон, но също като през май 2009 г., и сега те имат за задача да попречат на финансовата криза да завлече световната икономика в рецесия. Но този път има много по-малко политическо единодушие и добра воля.
Вместо към САЩ този път фокусът ще е върху еврозоната, а времето тече. Гърция е на ръба на фалита, а пазарите са се вторачили в много по-големите икономики на Италия и Испания, чийто рейтинг бе понижен от Moody's в петък. Много икономисти смятат, че еврозоната вече е в рецесия. Страните от БРИК предупредиха, че кризата в еврозоната трябва да е приоритет. Акциите на американските банки рязко поевтиняха. Държавните глави от Г-20 ще се срещнат в Кан на 3-4 ноември. Дотогава еврозоната трябва да има надежден план.
Но за онези, които не са в еврозоната (Китай, САЩ и Великобритания), тазседмичната среща ще е също толкова разочароваща, колкото и пребиваването им във Вашингтон, когато неколкократно подканиха евролидерите да овладеят хаоса и в отговор се сблъскаха с презрение или откровена враждебност.
Финансовите министри от еврозоната са изправени пред сложни предизвикателства. Първо, трябва да решат дали и за колко дълго да подновяват дълга на гърците. Ако не беше забавилият се последен транш от €8 млрд. от първия заем, Гърция можеше да остане без средства в рамките на седмици, но до този момент независимо от зашеметяващите програми за икономии Атина не успя да убеди кредиторите си да й отпуснат парите.
Парламентите в 17-членната еврозона бързо започнаха да гласуват договора от юли, който включва мерки за увеличаване на правомощията на спасителния фонд на еврозоната EFSF, така че да може да купува дългове на затруднени икономики и да отпуска кредити на държави членки, за да спасят банките си. Но успехът не е ясен. Скептичният словашки парламент трябва да гласува тази седмица. Дори всички да го одобрят, може да се очакват още проблеми. EFSF е твърде малък, за да спаси Италия или Испания или да запълни дупката в балансите на европейските банки, която ще зейне, ако гръцкият дълг бъде опростен с 50% или повече. От МВФ казаха, че стабилизирането на европейските банки ще струва най-малко €100 млрд. Кристин Лагард дори насрочи среща с Никола Саркози на фона на трудностите пред френско-белгийската банка Dexia, която поиска помощ (за втори път).
Пазарите се обнадеждиха, когато Ангела Меркел обяви, че е готова да одобри рекапитализирането на германския банков сектор. Но запознати твърдят, че Франция се опитва да прокара конкурентен план, съгласно който EFSF ще ръководи общоевропейски спасителен фонд, може би подобен на американската Tarp. Ако всяка страна бъде оставена да спасява банките си сама, Франция се опасява, че нестабилността на гигантите като Société Générale ще застраши рейтинга й ААА.
Сред водещите фигури в МВФ се чуват слухове за „подпомагане“ на EFSF, така че неговият капацитет от €440 млрд. да се увеличи до близо €2 трлн. За разлика от други многонационални кредитори като Световната банка, EFSF няма на разположение средства от правителствата, нито статус на „предпочитан кредитор“. Всички облигации, емитирани, за да финансират дейностите му, ще водят до риск от фалит или до понижаване на рейтинга ААА и евентуално налагане на огромна лихва.
Докато се уточни ролята на EFSF, ЕЦБ остава единствената институция, която може да помогне. Банката се съгласи неохотно да купи италиански и испански облигации и плати с оставките на Аксел Вебер и Юрген Щарк, а Жан-Клод Трише е загрижен за независимостта й. Марио Драги надали ще иска сам да спасява своята родина, което ще усложни още повече намирането на изхода.
През последните две години станахме свидетели на повтарящ се модел на смели изказвания, последвани в рамките на седмици и дни от чувство на замайване, когато политическите предизвикателства отново се появяваха. Но с всеки изминал ден цената на провала расте. Малцина в Брюксел или Берлин се съмняват, че в следващите две седмици бъдещето на еврото е заложено на карта.

По в. „Гардиън“

Прочети цялата новина

Свързани новини: