Като коя южноамериканскаКато коя южноамериканска страна ще фалира Гърция?

След повече от година на отрицание Европа, изглежда, прие неизбежността на гръцкия банкрут, пише Джеймс Мидуей. Сериозното отписване на стойността на дълговете вече се пресмята, като се очаква да достигне до 50%. Гръцкият суверенен дълг приближава 189% от БВП, страната е затънала в рецесия, така че вариантите са малко. Динамиката е ужасяваща: планина от дългове, чакащи изплащане с лихвите и изсмукващи ресурс от реалната икономика, която се свива. В резултат дълговете се трупат, завличайки я още по-дълбоко.
Банкрутът обаче невинаги е пагубен. Опитът от последното десетилетие предполага и обратното: изчистването от лошия дълг открива пътя към бързо възстановяване въпреки болезнения първоначален шок. Договореният банкрут може да изсмуче отровата от системата. Гърция може да продължи с икономиите, изискани от МВФ, ЕС и ЕЦБ, за да гарантира, че ще изплаща задълженията си. Европейският механизъм за финансова стабилност (EFSF), раздут до зашеметяващите €2 трлн., може да успокоява паникьосаните пазари и да подкрепя ударените финансови институции. А еврото може да оцелее.
Управляваните банкрути под надзора на международните институции са били провеждани и преди. Уругвай се сблъска с тежка дългова криза през 2003 г. Изплашените от банкрута на Русия през 1998 г. инвеститори изоставиха новоразвиващите се пазари. Бразилия девалвира валутата си в отговор на изтичащия капитал и влоши търговските условия за Уругвай. В комбинация с рязкото редуциране на публичните разходи този стрес провокира тежка рецесия през 2001 г. Следващата година банките се сринаха след разкритите лоши практики. Инвестиционният кредитен рейтинг на страната бе свален, а в началото на 2003 г. тя вече не можеше да плаща на чуждите кредитори заради дълга от $10 млрд.
Уругвай успя чрез мостов заем на стойност $1,5 млрд. от американското Министерство на финансите да започне преговори с кредиторите си под контрола на МВФ. Беше предложен суап на облигации, при който краткосрочните облигации се заменяха с книжа с по-дълъг матуритет. Над 90% от собствениците на облигации се съгласиха и бяха отписани средно едва 13% от стойността на книжата. Порочният кръг бе разкъсан и след четири години на рецесия страната се върна към растеж от 8% още на следващата година, след което и международните пазари я приеха.
Това е добрият сценарий. По онова време обаче публичният дълг на Уругвай беше близо 100% от БВП, а този на Гърция вече е почти двойно по-голям. Освен това южноамериканската страна не беше спъвана от фиксиран курс на валутата, подобно на Гърция, която е впримчена в капана на еврото. И можеше да разчита след банкрута на една цъфтяща глобална икономика, която можеше да подкрепи ръста й. Уругвай можеше да си позволи договорен банкрут. Плати с малка загуба за разкъсването на цикъла на дълг и спад в благоприятни икономически условия. Кредиторите му имаха малко поводи за оплакване. При онези условия можеха да поемат удара.
Южна Америка обаче предлага и друг, много по-зловещ пример. Аржентина също преживя подобна спирала на растящ дълг и свиваща се икономика след 1998 г. Под ръководството на МВФ се опита да извърши редица суапове на облигации, като предоговори датите на падежа на вече наличния дълг, за да намали тогавашната му тежест. Кулминацията беше „мегасуапът“ от юни 2001 г., който промени падежа на аржентински дълг за близо $30 млрд., като отложи плащането за след 2005 г. За да се гарантира доброволното участие на кредиторите, условията трябваше да са щедри – толкова щедри, че всъщност да увеличат стойността на аржентинския дълг. Динамиката на дълга не се наруши. Икономиката се разпадна. През декември 2001 г. Аржентина просрочи без споразумение целия си външен дълг от $138 млрд.
Днес Гърция прилича повече на Аржентина. И двете имат средно големи икономики. И двете бяха приклещени в режими на фиксирана валута. И двете се придържат към водените от МВФ програми за икономии, гарантирани от преструктурирането на дълга. Също както и в Аржентина, последният опит да се промени падежът на гръцкия дълг от 21 юли всъщност доведе до увеличение на тежестта на реалния гръцки дълг.
Достигаме края на историята с доброволните, договорени уреждания на сметки. Дори икономии, възлизащи на 50% от бюджета, няма да са достатъчни, за да се измъкне Гърция от спиралата. Най-лошото – провалени доброволни схеми, последвани от неофициален фалит – може би е надвиснало над ЕС. Политиците може да искат Уругвай. Но да получат Аржентина.

По в. „Гардиън“

Прочети цялата новина

Свързани новини: