Проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“: В България има пари за образование, но не се дават за неговото качество

Проф. Илчев, министър Сергей Игнатов каза, че според стратегия 2020 36% от българите би трябвало да са с висше образование. Възможно ли е да се случи това?

Винаги съм бил противник на подобни директиви. Преди години те бяха издавани от Политбюро, сега ги издава Европейският съюз, но и в двата случая не се съобразяват с условията в определени страни. Пък и не виждам защо трябва да имаме сто глупаци с дипломи вместо десет умни хора, пък били те и без задължителна едва ли не диплома.

В момента висшето образование се финансира на база приети студенти и средствата се движат с тях. Това няма ли да доведе до приемане на все повече хора, за да имат достатъчно средства университетите?

Да, ще доведе и заради това резултатите във висшето ни образование са такива. Аз съм казвал това и преди пет години. Позицията ми е ясна и на министър Сергей Игнатов, и на министър Симеон Дянков и едва ли има нужда да се повтаря повече. Те двамата твърдят, че са напълно съгласни с идеята, че е нужно финансиране на качеството на продукта, а не на количеството. Ако продължим както досега да финансираме само бройките, в един момент ще се озовем само с кренвирши без луканка.

Проведохте ли разговори с правителството за преодоляване на този проблем?

Водихме, но резултатът е като разговор със стена. До момента видяхме само една-единствена крачка. Бяха разпределени към 10 млн. лева, заделени преди това от Министерството на образованието младежта и науката. Трябва да се разбере, че не искам да критикувам министър Сергей Игнатов, защото неговата ситуация също не е никак лесна. Тези пари бяха разделени между университети според резултатите, които те получиха в рейтингите. В този случай също имаше проблем, защото никой не може да ни обясни защо за едни специалности увеличението е с 5%, а в други с 10. Според мен просто от министерството са погледнали към небето и там са били изписали тези цифри. Резултатът е, че Софийския университет, който вече трета година е с бюджет, с около 13 млн. лева по-нисък, отколкото в добрите години, получи един милион и триста хиляди лева. Въпреки че сме на първо място в 23 от 25 професионални направления според рейтингите. Ние практически получаваме 10% от това, което ни е взето до момента - все пак е една малка крачка напред. Нещата започват да ми приличат на стария анекдот, в който се казва, че преди 9 септември българското общество е било на ръба на пропастта и благодарение на решителната политика на комунистическата партия е направило огромна крачка напред.

Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев каза, че наистина трябват повече висшисти, но такива, които да отговарят на нуждите на икономиката и бизнеса. Добри ли са връзките на университета с българския бизнес?

Много бих искал да направите едно интервю с г-н Божидар Данев и да го попитате българският бизнес какво е направил за висшето образование в страната. Когато ми посочи истинско финансиране, ще се вслушаме в това, което говори. Този спор го водим от много време с него и с едрите бизнесмени, които обясняват, че трябват кадри за бизнеса. Аз им предлагам да създадем една бакалавърска програма по тяхно искане. За това трябва около една година организация, след това четири години за първия випуск и след седем години гарантирам, че ще има кадри на световно ниво. Отговорът им е: „ Г-н професоре вие луд ли сте?! Как може да ви кажем какви специалисти ще ни трябват след седем години?!“ В такъв случай какво може да очакват от нас. Много лесно е да се критикува другият и за съжаление това са тенденциите в българското общество. С предприемачите ние работим от години и наистина имаме много успешно сътрудничество с някои дялове от българския бизнес. Ние правим това, в което ние сме специалисти, а те това, в което те са специалисти. В университета създаваме широко профилирани специалисти в бакалавърските програми и съгласно договорите ни с работодателите те могат да бъдат интегрирани допълнително в магистърски програми и курсове за следдипломна квалификация. За момента никъде по света бизнесът не може да каже каква бакалавърска програма му трябва. Най-успешен е опитът на Германия в това отношение. Там има специални висши училища, предимно насочени към инженерните специалности, които в една много висока степен се финансират от фирмите. Това не значи, че бизнесът определя специалностите, а че дава средства за инфраструктурата на тези училища, отпуска стипендии на студентите. Те от своя страна са задължени да правят стажове в тези фирми и в края на тяхното следване от бизнеса гарантират, че определен процент от тях ще получат работа в неговите структури и заводи. Такова нещо да сте видели в България?!

Смятате ли да промените системата на кандидатстудентските изпити?

Има много силни настроения срещу промяната на тази система. Трябва да кажа, че в това отношение не сме праведниците с ореол над главите. За съжаление в някои факултети хората, които искат да променят системата за кандидатстване, се натъкнаха на съпротивата на колегите си от същите факултети. Просто много от хората си изкарват маслото върху хляба с даването на кандидатстудентски уроци по старата традиционна система. За съжаление причината за застоя си идва в немалка степен от нас самите.

При условие че в близките години броят на желаещите да кандидатстват ще намалява, как ще се отрази това на количеството на приеманите студенти?

Тук пак се опитваме да решим и плешивата, и буйно къдравата глава с един гребен. По един начин стои въпросът със специалности, към които по една или друга причина няма интерес. Независимо от това, че са изключително важни за нашето общество и независимо че те дават изключително високи научни резултати. Съвсем друго е положението със специалности, към които има конюнктурен интерес, например публична администрация, право и други. Там ние не можем да приемем всички, защото нямаме капацитет. Държавата преценява каква е базата на съответното висше училище и колко студенти може да обучи. Например дали има необходимия брой преподаватели, дали тези хора са достатъчно квалифицирани, дали разполагат с необходимия брой аудитории със седящи места в тях, дали има информационна система за студентите, дали има достатъчно места в библиотеките. Въпросът не е да кажеш, сега приемаме 1000 души примерно в специалност право. Тогава къде ще ги сложим да седят, къде ще учат, след като библиотеката им събира 100 души. Вярно е, че навлизат информационните технологии с огромна скорост, но все пак ще трябват още доста години, докато те заменят изцяло традиционните форми на обучение. Ние не разполагаме с достатъчно хора, които да обучават студентите. Нали трябва да имат упражнения, а те не могат да са с групи от 60 души, защото се губи индивидуалният контакт. Ние нямаме асистенти. Кой ще дойде при нас при основна заплата на асистент 500 лева?

Заявихте, че в стратегията Европа 2020 има заложени доста проблеми. Как виждате приложението й на практика?

Съвсем скоро бях на голяма среща на ректорите от ректорската организация на най-големите столични университети в Европа. Там един латвийски колега, който работи отдавна в структурите на европейското образователно пространство, анализираше рейтинговите системи в Европа. Докато ги обсъждахме, стигнахме до извода, че проблемите във висшето образование в ЕС са на три нива, или по-скоро на три етажа. Едни са проблемите за държави като Белгия, Франция, Германия, Холандия и Швейцария, които са на най-горния етаж. Други са проблемите на Полша, Чехия и Унгария – страните от втория етаж. Когато стигнем на партера, там сме ние с Румъния, Македония, Босна, донякъде и Хърватия. Проблемите са различни и не може да се заблуждаваме, че всичко в Европа е еднакво. Добре ще е да вдигнем тост не проблемите ни да са еднакви, а успехите ни. Ние на практика не можем да се сражаваме с тях. Как да се конкурираме с един шведски университет? Шведите са започнали вече доста активна кампания у нас. Там образованието е изцяло работа на държавата. Университетите, които рекламират тук, получават щедра държавна субсидия. Те получават много пари за всеки привлечен чужд студент, защото шведите си правят много добре сметката, че от десет подготвени при тях студенти петима ще останат да работят там. Тези, които ще останат, ще са сред най-кадърните и амбициозните. Те си избират тези, които канят на работа. Студентите там не плащат такса, получават държавна стипендия. В това отношение как можем ние да се конкурираме с тях. Да разчитаме на природната си интелигентност? Хубаво е, че я имаме и много колеги печелят проекти на много високо европейско ниво, но вече не е времето на Питагор и Аристотел, когато за образованието са били необходими едно стило и една плочка, намазана с восък.

В тази светлина как ще коментирате нивото на научните ни разработки през последните години?

Индивидуално имаме отлични учени и студенти. Хора на европейско ниво, но когато погледнем всичко общо, не се получават нещата. Не може всичко да е под европейското ниво, а само образованието да е над него.

Как върви диалогът ви за бюджета с институциите, защото това е предстоящата и най-очаквана тема?

Някъде да сте виждали диалог? Има два монолога, на две минисцени. Единият е на държавните институции, другият на университета, на БАН. Стереоефект няма.

Положението в БАН е тежко, те не очакват да им стигнат средства до края на годината. Как стои въпросът с университета?

Мисля, че почти няма държавна институция с достатъчно пари. Има само две, които няма да споменавам. Ще припомня една мъдрост на Марко Рясков, министър на финансите на България през 30-те години. Той казва, че на българина колкото и пари да му дадеш да си купи черга, колкото и дълга да е тя, винаги босите му пети ще лъскат отвъд чергата. Моят спор като ректор с правителството - не само с това, но и с предишното е, че пари за образование има в рамките на нашето общество, но те не се разпределят за качество. Те се разпределят на калпак. Министърът на финансите и министърът на образованието са подложени на огромен политически натиск. Не могат да си позволят да лишат от финансиране университета в Долно Нанагорнище, защото този град има трима депутати в парламента и кметовете непрекъснато идват да ходатайстват. Това трябва да се преодолее. Ако не се действа решително, загиваме всички вкупом.

Прочети цялата новина

Свързани новини: