Непредвидени ефекти на количественото улеснение

Количественото улеснение има за цел да стимулира икономическия растеж, като подкрепи инвеститорския апетит за риск. Нали така? Е, нека ви представя един пример за непредвидените последици от количественото улеснение, пише Джереми Уорнър.
Според новите изчисления, публикувани във вторник от Pension Protection Fund, съвкупният дефицит по 6533 схеми от индекса PPF 7800 се е увеличил през септември до £196,4 млрд., след като в края на август общият недостиг беше £117,5 млрд. Тази сума се приближава до историческите рекорди. Задължения в размер на £1160,2 млрд. са били гарантирани от активи на стойност само £963,8 млрд. Нещо повече, едва малко повече от 1000 схеми са регистрирали излишък. Огромната част от пенсионните схеми трупат недостиг.
Какви са причините за това внезапно влошаване? Отчасти можем да хвърлим вината върху разпродажбите на фондовия пазар, нищо че тенденцията се забави и даже преобърна в края на септември. Най-големият фактор обаче си остава скокът на задлъжнялостта, който от своя страна беше предизвикан от спада в доходностите по британските суверенни облигации. Според изискванията пенсионните фондове трябва да измерват задлъжнялостта си в съотношение с доходностите по британските суверенни облигации. Колкото по-ниски са доходностите, толкова по-скъпо ще ви струват покупките на същото количество активи.
Последният подем на пазара на суверенни облигации беше предизвикан от очакването за следващ рунд на „количественото улесняване“ от страна на Bank of England. И именно това се случи по план миналата седмица. Така се оказва, че количественото улесняване всъщност е една от причините за увеличаването на дефицитите на пенсионните фондове.
И тук става наистина интересно. Веднъж щом дефицитите се раздуят до определен размер, финансиращите ги компании се оказват под все по-засилващ се натиск от страна на Пенсионния регулатор да запълнят недостига, като увеличат вноските за пенсии на служителите си. Така на тях им се налага да плащат по-големи суми, за да обслужват все същите стари задължения, което на свой ред потиска и без това отслабващите бизнес инвестиции. А оттам и забавя икономическия растеж. Или по думите на Майкъл Сондърс от Citigroup: „Ако тенденцията се запази, покачващите се дефицити по корпоративните пенсионни фондове ще притиснат компаниите да увеличат плащаните вноски за пенсии. Последиците върху инвестициите и работните места не са съвсем ясни, но вероятно няма да са положителни.“
Невъзможно е да знаем колко сериозно може да се окаже развитието на този феномен. И все пак той е поредният потенциален негатив от количественото улеснение, за който съм готов да се обзаложа, че не е бил предвиден от политиците.

Прочети цялата новина

Свързани новини: