10/15/11 10:24
(http://e-vestnik.bg/)

Таблата - от Египет до Калигула, Тодор Живков и Тина Търнър + линкове

Табладжийска фланелка с надпис: “Да играя табла или да не играя - Що за глупав въпрос”. Снимка: рекламен сайт за продажби

Във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (реж. Стефан Командарев, сцен. Илия Троянов) авторите използваха играта на табла като знак на провинциалната безметежност в годините на зрелия соц. Тя беше пасивен двигател на повествованието и нещо като драматургичен ключ към образите на главните герои. Ако не беше табла, а шах или карти, филмът би станал друг.
Това е така, защото таблата е особен вид социална игра. Ако се играе в кафене или клуб, тя създава една специфична атмосфера, съчетаваща житейска мъдрост с пиперлив зевзеклък и добродушно южняшко перчене и самохвалство. За разлика от шаха и картите, където вглъбяването в играта като правило изключва закачливия разговор, при таблата е обратното. Приказките са част от удоволствието, забавлението е по-истинско сред кибици, които правят иронични коментари.

Таблата е и вид хазарт, поради което е преследвана от църквата в миналото. Снимка: Бекгемън блог

През 1928 г. една табладжийска компания издала в Пловдив “Устав на съюза на българските табладжии” (виж накрая извадки от него). Инициатор бил някой си Бай Коста Виришапката, подкрепен от свои аркадаши. В това закачливо четиво присъства значителна част от запазения до днес табладжийски фолклор. Нека отбележим, че почти по същото време холандският историк и философ Йохан Хьойзинха пише своята забележителна книга “Homo ludens”, в която убедително успява да внуши, че в основата на цялата световна култура и цивилизация стои играта, волята на човека за игра. Т.е. авторите на устава, без сами за подозират, са се оказали едни модерно мислещи хора, а тяхното иронично отношение към живота и играта (за тях те са едно и също) всъщност носи заряд, който движи цивилизацията от хилядолетия.

Момент от световното първенство за табла под вода на Майорка 2009 г. Снимка: Бекгемън блог

Грешно би било тракането на зарчета и пулове да се свързва единствено с атмосферата на тиха и безметежна провинция от балкано-ориенталски тип. Този игра е по-стара от египетските пирамиди и е по-мъдра от сфинкса. Нейната история е дълга, сложна и сигурно недокрай проучена, но тя е също така любопитна и поучителна. Първите сведения са от преди 5000 години и идват от Месопотамия. През 1920 г. английският археолог Леонард Уули при разкопки на една владетелска гробница в шумерския град Ур открил сред другите предмети и пет красиво инкрустирани дъски, които напомняли на съвременната игра. По-късно подобни находки са намерени и другаде в земите на днешен Ирак. Дъските били с бели и черни квадрати и всеки играч е играел със седем пула и шест зара.

Тина Търнър на корицата на американското списание “Табла” 1979 г.

Египетските фараони също са познавали играта. Наричали я “сенат”. Табли и зарове са открити в гробницата на Тутанкамон, по поречието и около делтата на Нил. Особеното тук било, че заровете се хвърляли с чаша, както при игра на барбут. Така египтяните се предпазвали от измами. А измамата, както отбелязват Осуалд Джейкъби и Джон Крауфорд в своята забележителна “Книга за таблата” (1970), винаги е била знак на високата цивилизация.

Откъде все пак произхожда тази игра? Вероятно никога няма да се разбере. Има догадки, че е измислена в Китай или в Индия – двете цивилизации, от които модерният свят е наследил повечето подобни забавления. В Индия е измислен шахът, както и играта “Парчеси”, която прилича на табла. През ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване