По 10 в стая или индийски “Град на мечтите”

Ройтерс

Салим се е изправил между двама спящи мъже на пода в стаята, където живеят, докато баща му помага да се подготви за училище, като затяга тъмната вратовръзка на училищната му униформа.

Преди година осемгодишният Салим пропътува 22 часа с влак от селото си в северния индийски щат Утар Прадеш до Мумбай, финансовата столица на Индия, известна като “Градът на мечтите” сред преселници като него.

Той отива да живее с 12-годишния си брат, преселил се преди четири години, и баща си Замеел, който е шофьор на такси, заедно с други мигранти от същото село в северна Индия в една стая - типичен дом за много преселници, които всеки ден се изсипват във втория най-многолюден град в страната.

“Дойдох в Мумбай с много мечти - да спечеля пари, да имам къща. Градът ми даде много”, заяви 44-годишният Замеел, който кара такси под наем 12 часа всеки ден. “Децата ми нямаше да могат да получат градско образование на село. Надявам се, че няма да им се налага да карат такси като мен, надявам се да седят на задната седалка в таксито. Ако успеят да го направят, това ще се дължи и на Мумбай.”

Според последните данни от преброяването, публикувани тази година от индийското правителството, населението на Мумбай е над 12 милиона души. Заради липсата на пространство това е и един от най-гъсто населените градове; в него живеят 20 482 души на кв. км.

Замеел и двамата му синове, които ходят в държавно училище, поделят стая (4,5 на 3 метра) със седем други имигранти в малка бедна постройка срещу петзвезден хотел. Повечето от тях карат таксита, а няколко от тях работят като нискоквалифицирани работници.

Стаята, в която живеят, е пълна с дрехи, кухненски прибори, газови печки и други вещи, включително два пластмасови бидона за вода. Всички си поделят дори малък гребен, вързан с тънка връв. Всички дават пари за ежедневната храна, плодове и зеленчуци. 43-годишният мигрант и готвач Насим готви и пазарува за всички и получава 3000 рупии (61 долара) на месец и в замяна на това не плаща наем.

“Трябва да сготвя две манджи за толкова много хора, но е по-добре да съм готвач в град като Мумбай отколкото в крайпътна закусвалня в селото ми”, казва Насим с усмивка, докато си почива от месенето на тестото за индийския плосък хляб роти. “Всички тук ме уважават много, защото ако се ядосам, няма да ядат”, каза той.

Сутринта в стаята започва в 4 часа, когато първият обитател тръгва за работа и до 8 часа стаята е вече празна. “Всички спим много близо един до друг заради липсата на пространство и дори когато искаме да се почешем по гърба, почесваме гърба на някой, който спи до нас”, разказва 23-годишният Парвес, който работи като автомонтьор.

Обитателите на стаята започват да се връщат след 6 часа. В стаята има стриктни правила - не може да се гледа телевизия, да се пие и пуши. Основното забавление на обитателите й са разговорите, в които се закачат, или гледането на боливудски филми по мобилните им телефони.

“Не можем да гледаме филми в кината, защото е много скъпо”, заяви 34-годишният оксиженист Табрес, докато гледа на мобилния си телефон с един от съквартирантите си песен на известния индийски актьор Амитаб Баччан. “Благодарение на тези телефони сега мога да гледам пиратски копия на най-новите филми”, обяснява Табрес.

Всеки е дошъл в града с мечтата да направи нещо голямо и Салим, най-младият обитател на стаята, не прави изключение. “Когато порасна, искам да стана пилот и да летя навсякъде със семейството си”, каза той.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: