Абсурдно висок брой избиратели регистрирани в списъците

Съмненията за "фантоми" в избирателните списъци за местния и президентския вот на 23 октомври се потвърждават индиректно от официално обявения брой на регистрираните избиратели. За президентския вот те са около 6.97 милиона човека или 95% от цялото население според последното преброяване от тази година. Право да гласуват на местните избори имат 6.52 милиона души (около 89%). По последни данни цялото население на България е 7.3 милиона души, като поне 1.2 милиона от тях още не са навършили 18 години. Това става ясно от обявените за пръв път официални данни за броя на избирателите. Интересен факт е, че до този момент българските държавни институции не са съобщили официално никакви числа, но данни са предоставени на мисията от наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която публикува на сайта си междинен доклад за предстоящите избори у нас. Политици, партии, кандидати и неправителствени организации, с които наблюдателите са разговаряли в България, са изразили притеснение, че избирателните списъци не са точни. Освен това наблюдателите отбелязват, че има сериозни опасения за купуване на гласове и манипулации по време на броенето на бюлетините. В доклада се посочва, че цялото отразяване на предизборната кампания в медиите е де факто платено, което поставя кандидатите в положение на неравнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота. Изцяло платената кампания освен това създава ограничения за журналистите при отразяването на изборната кампания. Отбелязва се също, че върху кандидати е оказван натиск да се оттеглят от изборната надпревара, включително чрез данъчни проверки на бизнеса им и този на роднините им. В междинния доклад се посочва, че новият Изборен кодекс предоставя солидна основа за провеждане на демократични избори, но има неща, които могат да се подобрят, като например да се отразят препоръките на Венецианската комисия малцинствата да използват майчиния си език за агитация по време на кампанията, да се разпишат по-ясни правила за кампанията в медиите, както и да се дефинират по-прецизно правата и отговорностите на наблюдателите. Управляващите отказаха да се съобразят с тези препоръки. Наблюдателите отбелязват, че крайният срок от 24 часа за обжалване на решенията на изборните комисии е твърде кратък. Посочват се критики, свързани с липсата на прозрачност на дейността на изборните комисии. Допълнителни опасения предизвиква и "небалансираният състав" на избирателните комисии и доминиращото участие на управляващата партия в тяхното ръководство. Неразрешен проблем са и случаите, когато изборни комисии отказват да вземат решение поради липса на мнозинство от 2/3. Тези случаи се третират от закона като отказ, но няма яснота дали могат да бъдат обжалвани и по коя процедура - тази на Изборния кодекс или на Административно-процесуалния кодекс, се казва в доклада. Изводите на наблюдателите са базирани на лични срещи с членовете на ЦИК, с част от кандидатите за президент и кмет на София, с лидери на политически партии, журналисти, дипломати и представители на гражданското общество, проведени от 28 септември досега. След изборите пратениците на ОССЕ ще изготвят подробен доклад за това дали вотът е бил честен. Мисията на ОССЕ прави количествен и качествен мониторинг на най-гледаното програмно време в БНТ, бТВ и Нова телевизия, както и на съдържанието на вестниците "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Стандарт" и "Сега".    

Прочети цялата новина

Свързани новини: