Ние и Те - или защо все някой ни е крив

В говоренето около 3 март пак ни се каза – на фона на Санстефанските карти – че българският войник никога не бил губил битка. Това спорно от военноисторическа гледна точка, доста митологично твърдение вероятно трябва да значи между другото, че нашият велик войник винаги се е борил като лъв, обаче политиците са ни водели от една национална катастрофа към следващата. И тъй като властващите политици в България никога не са били особено обичани, пък и князете и царете ни са били импорт от една немскоезична династия, много е лесно да се живее с утехата, че те – управляващите, имат монополно право върху срама по челото, а ние – народът, макар и препатили, сме носители на традиционните му разни там добродетели.

Това душеуспокоително, но всъщност злочесто разделение на ТЕ и НИЕ е дълбоко вкоренено в съзнанието на българина и на балканските му съседи. То замъглява взора към миналото и изкривява картината на настоящето.

*

Спряха тока.

Пуснали са портокали.

По-младите не знаят, че някога „пускаха“ портокалите и бананите за Нова година. Тогава „не даваха“ да празнуваме Коледа.

*

Погрешно е да се вярва, че туй отстранено възприемане на действителността бе патент на социализма. И при демокрацията „облагат с данък“, „вдигат цените на топлото“ и „дават на прокурора“. Разговорният език и езикът на свободните медии взаимно се обогатяват в изкуството на деперсонализацията и дистанцирането от отговорност. Прекалено сложно, а комай и ненужно е за читателя и за повечето от полуобразованите ни журналисти да се знаят подробностите около това, кой точно „затяга или отвърта кранчето“ – какво и как е изкалкулирало търговското дружество например, какви са правомощията на съответната държавна агенция и има ли някаква отговорност парламентът. Главоболие. Пък и всички тези институции са ТЕ. Като става дума за „тях“, по-интересно е какви са заплатите на президента или на „онези от министерството“, за колко пари са къщите, беемветата или кюфтетата на депутатите. Българинът обича да мечтае за заплати, имоти, луксозни автомобили и безплатни кюфтета, но повече обича да завижда и мрази. В което също съвсем не сме уникални в огромното сумрачно пространство на изток от Запада и на запад от Изтока.

Манталитет на бедните, подчинените, мачканите.

*

Виктор Ерофеев пише в „Енциклопедия на руската душа“: „Народ е едно от най-точните понятия в руския език. То включва двоен пренос на отговорността: от „аз“ на „ние“ и от „ние“ на род: „ние – те“, външно-вътрешен фактор, който определя вечното търсене не на самопознанието, а на самоопределението. Думата „народ“ е бетонирала народа от векове и за векове.“[1]

*

А днес, на Балканите поне, очевидната пагубна последица от разделянето на НИЕ и ТЕ е превръщането на гражданина в поданик и електорално тяло, отчуждаването му от властта и политиците – независимо колко често гласуваме или не гласуваме за тях и как понякога им подаряваме ей така, от воле, прекалено много власт наведнъж.

Не се оправяме или бавно, едва-едва се оправяме, защото все някой друг ни е крив.

*

Ние сме пословично трудолюбиви, всепризнати с високото си ай кю, талантливи и изобретателни – децата ни печелят грамоти и медали по цял свят, измислили сме компютъра и киселото мляко, „бием германците с два на нула“, ние сме предприемчиви, същевременно – пестеливи, скромни по нрав и богати на полезни изкопаеми, обаче ТЕ – правителството (сегашното или предишното май), Шесто, НЕК, НАП, НОИ, НАТО, Джордж Буш, Путин и Муамар Кадафи, некомпетентните евроексперти, съдията на мача, шефът в службата, мафиотите и циганите, дето крадат, турците, дето превзеха властта от горе до долу, пък и гърците, дето ни отнеха излаза на Бяло море, а сега ни правят ...

Свързани новини: