Сериали в книги - добре. А музиката?

10/22/11 07:37
(http://e-vestnik.bg/)

Сериали в книги - добре. А музиката?

Сериалите имат всякакви маргетингови стратегии, книги по филма, сайтове, плакати, клипове и т. н., само си нямат издаден саундтрак.

Всички актуални български сериали си имат книга - помните вероятно “Стъклен дом” и Ваня Щерева. Кои са другите сериали: “Под прикритие” - БНТ, “7 часа разлика” - bTV, “Столичани в повече” - bTV, “Етажна собственост” - Nova TV, “Забранена любов” - Nova TV.

Извън България сериал, който се излъчва с години, се придружава от така наречения soundtrack - т.е. музика към филма. Понякога музиката към филма става по-популярна от самия филм и се продава в милиони копия и има повече слушатели отколкото зрители. Ще дам пример с “Бодигард”, или пък с “Флашданс”. Да не говорим, че песента към “Бар Наздраве” донесе милиони печалба на никому неизвестният тогава Гари Портноу (иначе известен кънтри композитор). Песента е:

Where Everybody Knows Your Name, ето и как звучи:

http://www.youtube.com/watch?v=FD8ljNobUys

Да се върна обаче обратно в България - тук такова явление няма. Е, имаше, преди години Стефан Вълдобрев издаде саундтрак към филм с негова музика - “Пансион за кучета”, дори издаде и музиката към хитовия “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, но те нямаха успех.

Сега обаче - с тези сериали - има музика, която звучи, докато героите пият кафе или са на купон, или пък случайно минава кола и отвътре “дъни не’кво парче”. (Виж тук как звучи например основната тема на “Столичани в повече”). Защо това го няма на диск? Едва ли е защото продуцентите не са се сетили. Ама знае ли човек.
Уди Алън и Тарантино са перфекционисти, Уди Алън дори първо подбира музиката по време на писането на сценария на филма.
Тарантино изважда от раклата на спомените невероятни парчета и ги прави хитове. Защо у нас това не се случва? Има много причини. На първо място българинът, като чуе музиката към някой сериал, казва - “Аааа, ама това е крадено!”. Този слух обикаля страната по-бързо от новина свързана с правителството. Други пък казват - “Бахти бозата!” (за непрекъснато повтарящата се основна тема към “Етажна собственост” са прави, тя толкова се повтаря, че направо я намразваш).

Като звукова среда “Столичани в повече” имат най-добра атмосфера и пресъздават абсолютно точно какво се случва днес и сега. Да вземем само циганския оркестър, когато кмет стана Лютов (Лафазанов). Подобна атмосфера имаше в бара на мола, където се събираха младите герои от “Стъклен дом”. “Под прикритие” също има нещо подобно - в бар “Планет”, където по принцип има различна музикална среда, а във филма незнайно защо е филтрирана, дори не е загатната, или пък се чува зле.

Тук е мястото да се оплача, подобно на 90% от “глухите” зрители от звука в нашите филми, който по принцип е уникално зле - или е ужасно тихо и вдигаш нивото, или след малко намаляваш, че поредния взрив ти спуква трилентовите високоговорители на стереото. (За звука на рекламите при прекъсването на филмите не си заслужава да се говори - идиотите от рекламите знаят защо!!!)

Впрочем, сигурен съм, че подобен продукт - cd soundtrack от филма Еди Кой Си - ще има успех у нас, особено ако е пуснат овреме, а не следварително, както нормално се случва у нас. И още един пример - спомнете си “Туийн Пикс” на Дейвид Линч. Кеворк Кеворкян (б. р. - издателят на книгата по сериала) направи “пауза” от една седмица, за да “пусне” книгата и тогава въпросът, който занимаваше всички в България беше “Кой уби Лора Палмър?” Няма да ви казвам тиражът на който беше продадена тази книга - ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/22/11 07:37 http://e-vestnik.bg/12910/seriali-v-knigi-dobre-a-muzikata/