Изборите: всичко изглежда като антиутопия

Госпожо Цонева, как си обяснявате факта, че хора, обявени за международно издирване, защото не могат да бъдат открити на територията на държавата, се оказват в избирателните списъци, а граждани, живеещи в България, са извадени от тях?   Не знам как да го коментирам. Наистина не знам. Той е в списъка, защото явно по документи е там.   Младен Михалев обаче е декларирал пред съда, че не живее в България?   Да, обаче шефът на ГРАО Иван Гетов ще ви каже: “Ние със съда не обменяме данни, аз обменям други данни”. Ние живеем в такава реалност. Всичко изглежда като антиутопия. Има няколко различни реалности, които не се засичат в главите на висшите чиновници и специален език, който само те разбират, а гражданите винаги са в някакво нарушения на правилата и затова им се отнема правото да гласуват. Министерството на истината е направило забранителни списъци и никой не може да бъде изваден от тях. Това е.   Шефът на ГРАО Иван Гетов заяви, че лишените от конституционното си право на глас са “един промил”, а Искра Фидосова заяви, че те са “едва 0.01%”. Така ли е?   Дори един българин да не може да гласува заради административен произвол и мърлящина, това би трябвало да бъде проблем за всички останали българи. Това означава, че държавата не работи. Когато конституционно право се нарушава по такъв начин, всички трябва да го защитим. Това се опитваме да направим и ние. Никакви разговори за промили или за пренебрежимо малко хора не могат да са аргументи. Така говорят тоталитарните държави. Когато нещо в хиляди за някого изглежда малко, трябва да си спомним за режимите – те мислят така за хората.   Вие направихте едно предложение на ЦИК, до момента няма отговор от комисията, според говорителят й Бисер Троянов обаче с това предложение ще се наруши закона. Имате ли индикации от ЦИК докъде е стигнало предложението ви?   Ние предложихме на ЦИК решение, с което на практика ще се върне отнетото право на гражданите да могат да гласуват поне на втори тур. Предложението е изключително семпло. На практика представлява една проста процедура – всеки, който е в забранителния списък и вземе удостоверение от ГРАО, че има настоящ адрес в България, това удостоверение да се приема от СИК като доказателство, че той е изваден от забранителния списък. След което този човек трябва да бъде дописан в допълнителния списък и да гласува. И така лишените от правото си на глас поне на втори тур ще могат да гласуват, без да се нарушава законът.   Как ще бъдат предотвратени злоупотреби? Примерно – човекът не е живял последните 4 месеца в България, но иска от ГРАО подобно удостоверение с мотива, че те са се объркали?   На удостоверението ще пише датата на регистрацията по настоящ адрес. Т. е. това удостоверение ще отчита от коя дата този гражданин има настоящ адрес в България. Това, което се опитват да обяснят от ЦИК, е, че човек, който е в забранителния списък не трябва да гласува, защото в кодекса пише, че това не трябва да е така. Но ние трябва да приемем, че ако той получи това удостоверение от ГРАО, значи отговаря на условията за уседналост, гласоподавателят автоматично е изваден от този списък и съответно има право да гласува. Ако ЦИК не предприемат нищо, или се позоват на това, че евентуално би могло да се наруши законът, започвам да питам – не се ли наруши законът, когато се удължи изборният ден?   Законът също беше нарушен драматично, когато 48 часа след изборния ден резултати нямаше и самата кампания стана по-кратка. Освен това искам обяснение как може да говорим, че се нарушава нещо, след като хората са в този забранителен списък неправомерно? Това е абсурдно. Обяснявам още веднъж – когато се издаде удостоверение от ГРАО на тези граждани и те гласуват, няма да се наруши законът, просто ще получат своето конституционно право. Защото – това трябва много ясно да се разбере – същата служба издава на този човек удостоверение, че има настоящ адрес. Не може да има две реалности – т. е. хем ГРАО да те вкара в забранителния списък, хем да се окаже, че ти издава удостоверение за настоящ адрес. Ако ти се издаде такова удостоверение, името ти не трябва да стои в забранителния списък. Просто е. И националният омбудсман призова ЦИК да подкрепи нашето предложения и да приеме решение в тази посока.   От ГРАО казват, че тези данни се подават от МВР. От МВР казват, че ГРАО черпи данни директно от тяхната база?   Очевидно има проблем. Хиляди хора имат настоящ адрес, а не могат да гласуват. А какво си разменят МВР и ГРАО нито аз, нито вие можем да знаем, защото никъде няма официална информация. Напълно неизвестно е нито какъв е размерът на забранителния списък, нито колко хора са засегнати, нито колко от тях са коригирани. Безпрецедентно е това, че дори броят на избирателите за местните и президентските избори, не е обявен на сайта на ГРАО. Започвам да се питам – ние откъде всъщност знаем, че в избирателните списъци има 6 900 000 души?   Не е публикувана и информацията от секционните протоколи, за да се направи някакъв смислен анализ на това, което се случва. Каква е тази активност от около 52% на президентски избори при база от 6 900 000? Къде е анализът за това? Освен това ГРАО бяха питани колко в крайна сметка са гражданите в този забранителен списък, от службата казаха, че не са аналитична служба и няма да правят анализ на това. Подчертавам, че господин Гетов трябва да подаде оставка.   37 протоколи на СИК в София са подписани като “служебни” от общинската комисия. Вие сблъсквали ли сте се с подобна формулировка “служебен протокол”? Над 100 протокола пък са подписани от по-малко от 50 на сто от членовете на секционните комисии?   Няма такава категория в Изборния кодекс като “служебен протокол”. Какво значи служебен протокол, на каква база е съставен той, защо няма подписи, как така ОИК ще се произнася от името на СИК?   Колкото до протоколите на секционните комисии – това е огромен проблем. Според Изборния кодекс протоколът на СИК трябва да бъде подписан от всички членове на комисията. Ако някой поради някаква причина не може да подпише, това трябва да бъде отбелязано. Това изискване беше лично настояване на госпожа Фидосова.   По силата на кодекса всеки един от протоколите, неподписан по надлежния начин, може да бъде атакуван като нищожен.   Продължителността на изборния ден също е загадка. На места той приключи в 22.30 ч., а на други секциите затвориха в 19 часа. Опозицията вижда поредния проблем в това. Според вас какви проблеми може да създаде?   Мен по-скоро ме вълнува друго – дали тази безкрайност на изборния ден даде възможност на добросъвестните застъпници, не тези които контролираха вота и независимите наблюдатели, да вземат извлечение от протоколите на секционните комисии. Защото истинската гаранция за честността на резултата, са извлеченията от протоколите, които наблюдатели и застъпници и политически представители могат да вземат от всяка СИК, защото този резултат след това се засича с резултата, който се обявява за съответните секции.   При толкова късно приключил ден и такъв хаос не знам това дали се е случило изобщо. Не мога да си представя как има толкова неподписани протоколи от всички членове на секционните комисии и какви извлечения са получили застъпниците.   Друго нарушение, което беше съобщено и от сайта “За честни избори”, бяха прозрачните бюлетини. Сигналът беше потвърден. Вие смятате ли, че това може да повлияе на резултата?   В едно малко населено място, където в местната общност всички се познават, такъв вариант, в който вотът може да не остане таен, бъдете убедени, че е оказало огромно значение. Когато говорим за бюлетините трябва да споменем и онези откраднати ден преди изборите в редица градове, с които до ден днешен не се знае къде са.   В сайта “За честни избори” бяха изпратени и снимки на изборни книжа, които се търкалят по улиците в Русе. Видях репортажи по телевизиите, в който бюлетини бяха намерени в един клуб за игра на карти, видях кандидат-кмет, който си вадеше бюлетини от джобовете. Това не се е случвало на други избори. Изобщо цялата идея изборните книжа да се носят от СИК в ОИК, когато се предават протоколите и после да се връщат за предаване в общината, е безумна и несъстоятелна. Това може да доведе до изгубване и подмяна.   Каква беше причината всички изборни книжа в София да се занесат до зала “Универсиада”, за да се отчетат протоколите. После тоновете хартията трябваше да се предадат. Каква е целта на това нещо, освен това, което се случи – загубени книжа, забравени чували. Имаше драматичен провал в организацията.   Вия бяхте и наблюдател на изборите. Какви бяха вашите констатации?   На първо място – недобрата подготовка на секционните избирателни комисии. Имаше застъпници без баджове, което е задължително. В училището, в което аз гласувах, нямаше отпред залепен знак “Х” на таблото пред секцията. Т.е. беше нарушено основно изискване. Когато се легитимирах като наблюдател и попитах защо това е по този начин, ми отговориха, че нямали достатъчно знаци. Освен това имаше и други фигури - млади хора, които имаха обозначение на баджове с надпис “Придружител”. На баджовете имаше печати, пишеше “Столична община”. Те твърдяха, че насочват възрастни хора, ориентират ги по етажите на училището, помагат им и изобщо съдействат за изборния процес.   Как са разбрали, че общината набира “придружители”?   Ние ги попитахме и те ни казаха, че са разбрали от близки, които пък им се били обадили.   Почти 7% са нелегитимните гласове за президентските избори. Може ли това да стане повод за касиране на изборите, според вас?   Това са 230 000 гласа. Безпрецедентно висок брой. На миналите избори за държавен глава на първи тур са били 77 374 – три пъти по-малко. Необяснимият брой невалидни бюлетини за мен поставя под съмнение това, което се случва.   Искам да отбележа и огромния брой бели бюлетини, които са пуснати в урните - 134 104. Това трябва да подлежи на специален анализ. Да се види на база секционните протоколи тези бюлетини къде се появяват, как се появяват и какво означават. Това не е типично в българската политическа традиция. Ние нямаме израз на гласуване с бяла бюлетина като протест. Защото празната бюлетина трябва да представлява отказ от участие, но показано по един свръх артикулиран начин. Т.е. “Аз отивам, чакам един час, заради големите опашки, и то само, за да пусна празна бюлетина”. Това израз на какво е? Това тепърва трябва да се анализира.   Сещам се за романа на нобелиста Жозе Сарамаго "Проглеждането”, където действието се развива в един безименен град, в една безименна страна, но се случва много странно събитие - двигател на цялото действие. В деня на изборите всички гласуват с бели бюлетини. Налага се изборите да се повторят, но всички гласуват отново с бели бюлетини. Вижте, когато избирателите не виждат избор и пуснат бялата бюлетина легитимността на демократичната система изчезва в този миг.

Прочети цялата новина

Свързани новини: