“Нали ви казвахме” - прави ли бяха марксистите за банковата криза?

Ройтерс

Упоритите марксисти и други, израсли в бившата комунистическа Източна Германия, имат чувството, че дълговата криза в Европа е доказала, че са били прави, когато, въпреки насмешките, са предупреждавали за опасностите на дивия капитализъм.

В Германия, този бастион на западната консуматорска икономика, призивите за поставяне на банките под контрол стават все по-популярни и някои от германците сега се чудят дали парите им няма да са на по-сигурно място под дюшека, отколкото в банката.

Дори консерваторите се питат дали партията “Левите” не е била права. Така две години преди следващите парламентарни избори в Германия те създават възможност за появата на още по-радикални партии.

Миналата седмица европейските лидери сключиха сделка с частните банки в опит да обуздаят дълговата криза, но в Берлин - разделения от Студената война град, в който откакто финансовата криза започна през 2008 г. се наблюдава невероятно възраждане на интереса към Карл Маркс - все още тегнат съмнения за бъдещето на световната финансова система.

“Тези банки имат абсурден модел на правене на бизнес и той е изключително опасен за всички ни”, каза Зара Вагенкнехт, депутат и пламенен лидер на партията “Левите”, произлязла от Германската единна социалистическа партия на Ерих Хонекер.

“Те мамят данъкоплатците”, каза тя и думите й бяха посрещнати с бурни ръкопляскания от публиката на германско телевизионно токшоу. Като пример тя посочи, че само около четири процента от бизнеса на Дойче Банк се състои в отпускане на търговски заеми.

Всичко останало е залагане, хазарт и спекулации. Те поемат рискове, защото знаят, че после държавата ще им отпусне финансова помощ. Време е всички да осъзнаят, че така не може да продължава, иначе ще има нужда от спасителен план след спасителен план и накрая и Германия ще фалира.”

Скептицизмът към капитализма от американски тип така или иначе бе дълбоко вкоренен в комунистическа Източна Германия, страна, в която нямаше безработица и конкуриращи се банки.

И макар че скептицизмът може донякъде да се обясни с “осталгията” по ГДР от немския неологизъм Ostalgie, създаден от Ost (източен) и Nostalgie (носталгия) бел.пр. - романтична представа за старата Източна Германия, в която обаче се пропускат тайната полиция и репресиите - критиците на Вагенкнехт признават, че нейните аргументи против капитализма печелят нови поддръжници в цяла Германия.

“Маркс става много популярен”, коментира консервативният вестник “Велт” начина, по който възгледите на Вагенкнехт печелят уважение или поне публика, изпитваща уважение, в сравнение с присмеха допреди десетилетие.
“Вече почти никой не противоречи на радикалните й атаки срещу капитализма”, писа вестникът.

Притеснения за бъдещето на капитализма може да се чуе в цял Берлин, особено в бастионите на левицата в източната му част, където някои улици все още носят имената на комунистически легенди като Карл Маркс, Фридрих Енгелс и дори Владимир Ленин.

Източен Берлин - тази част от германската столица, която още носи облика на град от Източния блок, с огромните пространства, строени за военни паради, и високите панелни жилищни блокове от съветски тип - сякаш казва: “Предупредих ви, че ще стане така”.

“Това е чисто и просто гадна ситуация”, каза Констанце Фьолми, 50-годишна сервитьорка, която подобно на мнозина от Изтока е израснала, слушайки за злото, което представлява капитализмът, но в същото време, знаейки за благоденствието на Запада.

“Ние всички бяхме предупредени за опасностите на капитализма и сега реалността ни застига. Не мислех, че е възможно държави да банкрутират. Сега се замислям дали не трябва да изтегля парите си от банката и да ги сложа под дюшека.”

Четиридесет и пет годишната Астрид Гербер е била шивачка в Източна Германия и сега изкарва прехраната си, чистейки офиси. Тя каза, че на Изток почти никой не е отдавал голямо значение на парите и почти никой не е вземал заеми. “Изкарвах достатъчно, за да ...

Свързани новини: