САЩ са безпомощни да спасят Европа

в. Файненшъл таймс

Сред онези, които бяха заварени неподготвени от решението на Гърция да свика референдум по спасителния пакет на еврозоната, бройте и Белия дом.

От месеци администрацията на Барак Обама наблюдаваше как се провалят разнообразни набързо скърпени сделки за спасяване на единната валута със смесица от отчаяние, разочарование, досада, невярващ поглед, и през голяма част от времето, с безпомощност - чувство, нито познато, нито добре дошло в коридорите на властта в имперски Вашингтон.

Освен тревогата, предизвикана от гръцката криза, във Вашингтон имаше и известно разбиране за трудността да бъде постигнато споразумение за еврозоната, и чувство на смирение, породено от собствените фискални проблеми на Америка.

САЩ имат само две политически партии и въпреки това едва успяват да се споразумеят за финансирането на правителството, като понякога препирните продължават цели седмици. Умножете това по 17 - броя на страните в еврозоната, много от които по същия начин страдат от разпокъсани на фракции политически системи. Така че САЩ разбират, че размерите на предизвикателството там добиват по-комплексен характер.

Администрацията на Обама през повечето време се стараеше да устои на изкушението да поучава публично европейците, и то с основателна причина. Собствените усилия на САЩ да постигнат споразумение за дългосрочно съкращаване на бюджетния дефицит тази година лашкаха страната от една криза към друга.

Двупартийна комисия на Конгреса трябва да докладва на 23 ноември за най-новия етап от бюджетни съкращения, без да има признаци за ясно споразумение. Истинският конфликт по генералните промени в разходите за пенсии, здравеопазване и отбрана тепърва предстои през 2013 г., след президентските избори.

Американската относителна публична сдържаност спрямо еврозоната обаче не бива се бърка с липса на активност. Обама многократно разговаря по телефона с европейските лидери, в частност с Ангела Меркел и Никола Саркози. Тим Гайтнър, министърът на финансите, също посвети дълги часове на въпроса.

САЩ призоваха европейските лидери да подходят смело към проблема, ако не искат да се изправят пред риска пазарът да ги смаже. Европейците може да мразят борсите да им диктуват какво да правят, но бездействието само им гарантира, че ще ги тормозят още повече.

Американските лостове за въздействие обаче са меко казано ограничени. Администрацията на Обама не би могла да издейства допълнително финансиране от Конгреса, дори и да искаше, за да подкрепи спасителния план. САЩ наистина имат възможност за действие чрез Международния валутен фонд, но това не е “мощната базука”, която е нужна за истинско спасяване на еврозоната.

Пазейки се да не събуди подозрения на Капитолийския хълм, че плаща за спасяване на еврозоната, администрацията на Обама дори не внесе искане в Конгреса за съществения си дял в общото увеличение на ресурсите на МВФ, договорено от акционерите на фонда миналата година.

За всеки, който се чуди как би изглеждал светът с намален капацитет на САЩ за лидерска роля, кризата в еврозоната излага на показ слабостта на Запада. Евентуално участие на Китай в спасителния план за еврозоната настъпи Вашингтон по болното място точно поради тази причина.

САЩ са убедени, че Европа има необходимите ресурси да се финансира сама, както и необходимите институции, които да мобилизира, наред с МВФ. Ако това е така, тогава решението да се търсят средства от Китай е двойно по-вредно.

Не само че няма нужда да се бърза да се тича при Китай с просяшка шапка в ръка. Подобна постъпка дава на свръхсилата съперник голяма пропагандна победа, както и мощно потенциално политическо влияние над европейската търговия и политика на сигурността.

Пекин би могъл да спести на Вашингтон този унизителен момент, като в крайна сметка не се включи в акцията. Китайските лидери вероятно ще проявят крайна неохота да развържат кесията заради Европа, страхувайки се от реакцията на гражданите, гневни, че националното богатство се пилее за спасяването на ...

Свързани новини: