Журналистика и лимони

Досещах се, знаех, но пък чак дотам… Понеже бях кандидат в отминалите президенстки избори в България, научих достоверно – че за интервю по национално средство за масово осведомяване се искат – от друг кандидат – 100 000 лева. Две неща заслужават отбелязване: първо, средството – национално. Ще рече, платили сме му от данъците си – и аз и ти, читателю, и онзи, другият кандидат. Второ, входна “такса” за да може един претендент за водач на народа да каже на народа на къде ще го води?! Народът да знае: може да чуе само онези кандидати да го водят, на които е платил три пъти: веднъж, данъци за средството за осведомяване, втори път, от данъците му за партийна субсидия и трети път – с времето си, което ще им отдели да го облъчват с неговите си пари. Да знае народът, за да им тегли по една…, което ще направя аз по строго научни съображения. Джордж Акерлоф е американски икономист. Получава Нобелова награда за работата си по провал на пазара при асиметрична информация. За по-ясно, Акерлоф илюстрира логиката си с пазара на употребявани автомобили. Колите на старо със скрити дефекти в Америка наричат “лимони”. Та, понеже купувачът не знае предварително дали му предлагат “лимон” или не, не е склонен да плати за читава кола. Продавачите пък, няма да предложат добър употребяван автомобил на цената на лимон. Пазарът се разпада, на него остават само лимоните. Когато някой си дава тялото под наем, го наричат проститутка. Когато някои си дават съвестта под наем, у нас го наричат журналист. Не всички, естествено, но аз откъде да зная кои? Затова спирам да чета вестници, да слушам радио и да гледам телевизия на български език – за да не ми е кисело от лимоните. Ще се информирам от Associated Press – там спазват етика. Бъдете информирани, четете на други езици.   *Икономистът Любомир Христов бе кандидат за вицепрезидент на издигнатата за граждански кандидат за президент Меглена Кунева. Други негови коментари може намерите в личния му блог http://lchristoff.wordpress.com/

Прочети цялата новина

Свързани новини: