Бедуините в пустинята Негев - още един проблем за Израел

Асошиейтед прес

Десетилетията на напрегнати отношения между израелското правителство и арабите бедуини, живеещи в изостаналите райони на пустинята Негев, достигнаха връхната си точка заради държавен план, който предвижда изгонването на 30 000 номади от нелегално устроените от тях лагери и бедняшки квартали, и настаняването им в някои от най-изостаналите градове в страната.

Израелският кабинет наскоро одобри плана, отговаряйки на нарастващите страхове, че бедуините завземат още територии в Негев - район във формата на обърнат триъгълник в южната част на страната, обхващащ повече от половината от територията на Израел и пресичан от скалисти планини и пресъхнали речни корита.

Бедуините твърдят, че незаконните им села са били построени върху земи, които са били техни поколения наред. Като израелски граждани те твърдят, че са жертви на десетилетия на пренебрежение и дискриминация, и гледат с недоверие на обявената цел на плана да промени съдбата на най-бедния етнос, живеещ в тази страна. Мнозина от тях живеят в палатки или в паянтови постройки и нямат достъп дори до най-елементарни комунални услуги.

“Планът на израелското правителство предвижда да съсредоточи бедуините върху възможно най-малко земя, след като им конфискува земите и ги изпрати в градове с огромни нива на безработица и бедност”, каза Нури ел Окби, председател на Асоциацията за защита на правата на бедуините. “Никога няма да се съгласим да ни отнемат земите.”

В програмата “е предвидено да бъдат положени максимални усилия, така че да не се налага хората да бъдат откъсвани насила от земите си”, каза Израел Скоп от Израелската поземлена администрация - държавната агенция, натоварена с изпълнението на плана.

Скоп каза, че дори тези, които се преместят, ще “могат да живеят според своите културни норми” върху обработваема земя и парцели, които са достатъчно големи за настаняване на семействата и дават възможност на бедуините да продължат своя земеделски начин на живот.

Около 2000 бедуини се събраха миналата седмица, за да протестират срещу правителствената агенция по въпросите на бедуините в Беершеба, най-големия град в пустинята Негев.

“Бедуинът ще си седи в палатката на дъжда - и ще страда, но няма да изостави земята си”, каза бедуинският активист Али Абу Шчета, чието село Ал Грен ще бъде разрушено според плана. “Те не разбират бедуинския начин на мислене.”

Арабите бедуини, известни със своя номадски начин на живот и сложна мрежа от племенни и кланови родове, са проблем за държавните власти из целия Близък изток, но отношенията с Израел са особено проблематични.

След създаването на държавата Израел през 1948 г. повечето от наброяващите тогава 65 000 бедуини бягат или са принудени да напуснат земите си заради бойните действия, които започват след създаването на държавата.

Около 15 000 от тях обаче остават изолирани в пустинята Негев, където живеят под управлението на военните до 60-те години. Оттогава правителството прави опити да ги урбанизира в седем общини в Негев.

Бедуините от пустинята, наброяващи днес 180 000 души, са почти по равно разпределени между тези градове с огромни нива на бедност и престъпност - и между незаконните села. Последните заемат около 3 процента от възлизащата на 13 000 квадратни километра площ на пустинята Негев. Те варират от малки струпвания на палатки до села от паянтови къщи.

Понеже селата не са законни, те нямат достъп до училища, пътища, сметосъбиране, здравни заведения, питейна вода и електричество. Повечето хора, които живеят там са зле образовани и живеят в бедност. Тъй като строителството не е позволено, домовете и другите сгради подлежат на разрушаване. Няколко села са били разрушавани от държавата многократно.

Жилищата в тези села в най-добрия случай са построени от сгуробетонни блокове и гофриран метал. Мнозина живеят в палатки. И в бараките, и в ...

Свързани новини: