Една вечер един глас яхнал една струна и запрепускал по памуковите павета на едно тъмно място...

Зала 3 на НДК не можеше да изглежда по-неподготвена за това, което предстоеше да й се случи. Към 19:30 часа снощи тя си съществуваше - сиво-синя и ръбеста – и посрещаше събралото се шарено множество за концерта на Инди Зара и сякаш казваше "Добре дошли на ежегодния семинар за ефективна организация на труда по време на криза". Острите й ръбове и консервативните прави редици столове по нищо не подсказваха за мекотата, свободата и целия свят, които я изпълниха и видоизмениха няколко минути по-късно. Само малката сцена в дъното се перчеше изпреварващо-адекватно, мърморейки си "Само почакайте и ще видите"... Не чакахме дълго. В споменатия вече час - "няколко минути по-късно" от 19:30 – сцената вече се усмихваше самодоволно, защото вече виждахме Инди Зара и нейната китара. От неадекватната зала 3 нямаше и следа. Бяхме просто някъде на тъмно. Концертът започна акустичната уговорка: "Не ме забравяй, когато спиш. Не ме забравяй, когато си тръгнеш..." и песента "Don’t Forget", за чийто текст се сетих отново два часа по-късно и вярвам, че много от присъстващите също все още помнят и ще сънуват.

Прочети цялата новина

Свързани новини: