Треската за “зелена енергия” заплашва биоразнообразието в Румъния и България

Франс прес

Багери копаят коритото на планинска река в защитена зона от европейската мрежа Натура 2000. В Румъния и в други страни от Балканите ентусиазмът за изграждане на водноелектрически микроцентрали заплашва реки, които са съкровищници на биоразнообразие.

“Мащабите, които придоби изграждането на водноелектрически микроцентрали, специално на планински реки в защитени зони, представлява голяма заплаха за екологичната цялост на тези райони и нарушава националните и европейски закони”, заявиха наскоро 69 организации за защита на околната среда в писмо до румънския министър на околната среда и горите Ласло Борбей.

До момента 297 проекта, предвиждащи изграждане на 536 микроцентрали, вече са получили разрешение от администрацията, отговаряща за водите. Този болезнен апетит засяга също България, Сърбия и Черна гора, според Световния фонд за дивата природа WWF. “Унищожаването на планински реки в Румъния създава проблем за цяла Европа, защото някои от тях са включени в мрежата Натура 2000, която защитава биологичното населдство на континента”, изтъква деканът на Факултета по природни науки на Университета по екология в Букурещ Николае Галдян.

По принцип неправителствените организации и учените “нямат нищо против водноелектрическите микроцентрали” с максимална мощност от 10 мегавата , припомня Ориета Хуля, отговаряща в Световния фонд за дивата природа за програмата за прясната вода в Карпатите и Дунав.
Но при положение, че има ясна визия за реалната им полза от екологична гледна точка и че бъдат определени зоните, където могат или не могат да бъдат изградени в страни, притежаващи уникални природни обекти. И при стриктно контролиране на спазването на нормите.

Но всичко това липсва в Румъния, според неправителствени организации и учени. Доходоносните “зелени сертификати”, предоставени от министерството на околната среда на собствениците на микроцентрали, изостриха апетита на предприемачи, които понякога проявяват слаба грижа за околната среда. Според експерти, цитирани от румънското издание на “Нешънъл джеографик”, 10 спорни микроцентрали биха могли да донесат близо 10 милиона евро годишно само благодарение на тези зелени бонуси.

В планината Фъгъраш, зона от Натура 2000, инвеститор получи разрешение да строи върху планинските реки Капра, Буда и Отик. Телевизия ПроТВ показа багери в коритата на тези реки по време на репродуктивния период на пъстървите, което е в нарушение на разрешителните. Журналисти от АФП също видяха багерите да работят в коритото на река Буда и поставени тръби в промененото речно корито. Това има сериозни последици за микроорганизмите, безгръбначните и водораслите, смятат учените.

“Ние нямаме право да работим в коритото, но на някои места няма друг начин”, призна един от строителите, пожелал анонимност. След като поиска спиране на строителните работи пред камерите на ПроТВ в края на октомври, началникът на екополицията Силвиан Йонеску заяви след това, че предприемачите не са нарушили закона. “Шокиращо е да видиш, че се работи в коритото на реката. Това е сериозен проблем за биоразнообразието, но нищо не мога да направя, докато законът го позволява. Трябва да се промени законът”, заяви той за АФП.

Министерството на околната среда, което бе предупредено за случая през август, нареди в началото на ноември временно спиране на работите в планината Фъгъраш “за проверка” и обяви мораториум от 3 до 4 месеца за издаване на нови разрешителни. Неправителствените организации настояват за пълна забрана в някои защитени зони. “Когато се унищожава биоразнообразието, дори с един милион евро то не може да бъде възстановено”, казва Галдян.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: