Ангел Божилов, главен изпълнителен директор на компанията „Обединени енергийни търговци”: Очаквам догодина да продаваме най-скъпо тока за Гърция и Турция

Ангел Божилов е роден през 1969 г. в София. Завършил е средното си образование в НГДЕК „Константин Кирил Философ”. Владее латински, английски, руски, ползва френски, италиански, румънски език. Висшето си образование завършва в СУ „Св. Климент Охридски” със специалност история, а от 1995 г. работи в сферата на международната търговия, инвестициите и консултантските услуги, главно свързани с метали, скрап, горива, газ и електрическа енергия.

- Г-н Божилов, какво е вашето мнение за предстоящите промени в Закона за енергетиката и смятате ли, че те ще помогнат за развитието на пазара?
- При всички положения това, което е предложено като промени в законодателството от сегашното правителство, е правилно и трябва да бъде направено. Тук обаче опираме до въпроса, как се прави. Както разбрахме от дискусията по време на Българския икономически форум, тези промени се правят форсирано не защото ние сме осъзнали, че трябва да либерализираме пазара си и да преструктурираме законодателството си, а просто защото Брюксел за пореден път ни е размахал пръст. В огромна степен в момента се пишат чисто механично едни текстове, на база на които ние да сме в състояние да докажем пред ЕК, че нашият закон отговаря на техните изисквания. Но оттам нататък аз не съм сигурен как практически това ще рефлектира върху либерализацията на пазара и как тези разпоредби на хартия ще се пренесат в реалността.
Както добре знаем, законът е много добър инструмент, но той трябва да бъде допълнен с подзаконови нормативни актове, които да обезпечат прилагането му в практиката. Можем да изпаднем в положение, в което законът казва, че пазарът на електроенергия у нас е либерализиран според изискванията на Европа, а след това тези разпоредби да „увиснат” във въздуха и никой да не ги изпълнява.
Аз питам как да бъде либерализиран всъщност този пазар, като по официални данни на ЕСО 75% от него е регулиран и само останалите 25 на сто са свободен. Дори в рамките на тези 25% свободен пазар държавният монополист НЕК държи определен дял. Същото важи и за електроразпределителните предприятия, които също държат определен дял от него чрез своите лицензирани търговски дружества. От друга страна, бяха изнесени данни, че на свободния пазар има само 60 участника, от които поне половината са търговци. Тогава за какъв либерализиран пазар говорим?

- Какви са предложенията на бизнеса?
- Ясно се очертава необходимостта от цялостно реструктуриране на българската енергийна система, за да може да се приложи определеният механизъм за либерализация и той да доведе до реален ефект. На първо място, Електроенергийният системен оператор трябва да бъде отделен от НЕК. България е единствената държава в Европа, където, вместо системният оператор да стои на върха на пирамидата и да я управлява ефективно, той е придатък на една търговска компания, била тя и НЕК. Не може операторът да е подчинен на търговско дружество, защото така се получава огромно изкривяване на пазара.
Самата НЕК може да се каже, че работи в противоречие със законовите норми у нас. Дружеството притежава множество лицензи - за производител, за търговец, за пренос и за обществен доставчик. Дори по силата на сега действащия закон има противоречия по отношение правото на една компания да притежава всички тези лицензии. Ако погледнем финансовите резултати на компанията и инвестиционните й проекти, ще видим, че НЕК съществува в този си вид въпреки всякаква пазарна логика.
Ако се разгледат по-внимателно финансовите отчети на компанията, може да се разбере и защо е трудно да се отдели ЕСО като самостоятелно дружество. НЕК трябва да предоговори кредитите, които е теглила, защото на практика електропреносната мрежа на България служи за обезпечението им. Кой и кога е допуснал частни банки да получат в залог тези активи? Това е електропреносната мрежа на България и тя е част от системата за националната сигурност.
Според счетоводните отчети на НЕК за последните няколко години компанията има активи за около 5 млрд. лв., собственият й капитал е около 4 млрд. лв., а кредитите са за около 1 млрд. лв. Отделно приходите от продажби на дружеството са за около 3 млрд. лв. и аз се питам защо при това положение НЕК е теглила кредити, а не е инвестирала в тези проекти собствени средства? Като резултат дружеството е станало заложник на финансови интереси, които вероятно противостоят на стратегията за развитие на енергетиката в България. Според цитираните официални документи компанията спокойно може да отдели 1 млрд. лв., за да погаси въпросните кредити и да способства за отделянето на ЕСО.
От друга страна, в течение на последните две години НЕК дължи на АЕЦ „Козлодуй” например суми, вариращи между 120 и 160 млн. лв. Възниква въпросът, защо тази компания с 4 млрд. лв. собствен капитал не може да се разплати с доставчиците си вече две години. И защо въпреки това тя се пази с цената на всичко.

- Освен отделянето на ЕСО какво друго е необходимо да се направи у нас, за да имаме функциониращ свободен пазар?
- За да работи пазарът, трябва ясно да се оценят и дефинират целите и задачите на всяка една производствена единица в българската енергийна система, а това не е направено към момента. Мощностите в нашата енергийна система са неясно класифицирани като базови, върхови и подвърхови, което обслужва съществуващата изкривена схема за кръстосано субсидиране между производителите. Това би следвало да бъде поправено незабавно. Нашата енергийна система поддържа около 50% резервни мощности, когато нормалният процент за това трябва да е между 10 и 25 на сто. Единственото логично обяснение на това е, че се опасяваме от голям процент аварийност в системата, а такава за щастие не се наблюдава.
В момента има производствени единици, които са толерирани, и това са частните инвеститори, които получават огромни суми, за да работят за регулиран пазар, като тези плащания са резултат от „конфиденциалните” дългосрочни договори, подписани с НЕК. Ако те работят в условията на един либерализиран пазар, никога не биха могли да получат тази норма на печалба.
Говоря основно за ТЕЦ „AES Гълъбово” и ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3”. В същия регион се намира държавната ТЕЦ „Марица-изток 2”, която ползва подобен горивен цикъл и същата ресурсна база. Същевременно ДКЕВР е определила цена около 70 лв./мвтч за регулирания пазар и въпреки това предприятието отчита 40-50 млн. лв. печалби годишно. Цените за ТЕЦ „AES Гълъбово” и ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3” се движат в диапазона от 135 до 145 лв./мвтч.
Очевидно те са проблем, защото всички ние ги плащаме от години. Тези дългосрочни договори трябва да се предоговорят.
За да има нормален енергиен пазар в България, трябва да се създаде електроенергийна борса, на която да се търгува цялата електроенергия, която не е предназначена за защитените потребители.

- Очаквате ли до средата на следващата година да започне интеграция с румънския енергиен пазар?
- На мен това ми се вижда невероятно, защото българският пазар е силно монополизиран, а румънският – точно обратното. Там например частните инвеститори, като ЧЕЗ и Е.ОН, декларират какви количества електроенергия ще са им необходими за доставки на защитените потребители. На тази база им се отпуска квотата по регулирана цена, значително по-ниска от тази на либерализирания пазар. Цялото останало количество, необходимо за тяхната дейност, трябва да бъде закупено от свободния пазар. За 2011 г. регулираният пазар в северната ни съседка бе 41%, а 59% - свободен. Румънският регулатор обаче откри нарушения при доставките за регулирания пазар – за там са отишли с около 15% повече електроенергия от реалните нужди. Поради това дистрибуционните компании вероятно ще бъдат санкционирани.

- Имаме ли достатъчно междусистемни връзки с Румъния, за да може да се обединят двата пазара?
- Между България и Румъния съществуват четири междусистемни връзки, всяка от които е с напрежение 400 квт. Максималните преносни възможности на тези сечения са 4000 мвт. Средната консумация на електроенергия в България на годишна база е около 4500 мвт. Ясно е, че междусистемните връзки биха могли спокойно да обезпечат обединяването на двата пазара от техническа гледна точка. Проблемът е, че докато румънският пазар е в напреднал стадий на либерализация и определя пазарни цени, българският е силно монополизиран, поради което евентуалното им обединяване няма да доведе до реален физически обмен между двете системи. Подобно обединяване би могло да се случи само след реалното реструктуриране на българската енергийна система.

- През миналата година търговците на електроенергия възразиха остро срещу таксите за пренос на електроенергия. Нормализираха ли се нещата?
- Таксата за достъп до мрежата е 6,99 лв./мвтч и тя се заплаща на ЕСО. За преноса по мрежата се плащат по 9,32 лв./мвтч на НЕК. Интересно е, че само в България тази такса се събира от търговска компания. Когато търговец на ток реши да купи електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” например и я пренесе до границата, НЕК му фактурира въпросните 9,32 лв./мвтч заедно с такса за зелена енергия и такса за високоефективно комбинирано производство.
Не бива да се забравя, че държавната компания НЕК е основният износител на електроенергия от страната, като за миналата година е изнесла около 5 млн. мвтч, а ОЕТ е изнесла 1,6 млн. мвтч. Ние сме заплатили фактурираните ни такси, но възможно ли е НЕК сама да фактурира на себе си тези такси и да си ги заплати? Кой и по какъв начин е заплатил тези близо 47 млн. лв. и не са ли те всъщност скрита печалба на НЕК?

- Кой е най-перспективният пазар за продажби на електроенергия в региона?
- Най-общо казано, можем да ги разделим на цени в държави с добри междусистемни връзки с електроенергийните пазари в Централна Европа, а оттам с Германия и цени в държавите в южната част на Балканския полуостров. В първата категория попадат страни като Румъния, Унгария и повечето страни от състава на бивша Югославия. Техните ценови нива са тясно свързани с тези на борсата в Германия и за следващата година се движат между 53–58 евро/мвтч.
Страните от втората група са Гърция, Турция и отчасти Южна Италия и Албания. Цените там са силно повлияни от нивата на развитие на националните им икономики и съществуването на определени дефицити в енергийните им системи. Поради географското им разположение и съществуващите междусистемни връзки България е основен фактор в покриването на тези дефицити. Моята прогноза е, че цените в тези страни за 2012 г. ще се движат в диапазона между 64 и 68 евро/мвтч.

Прочети цялата новина

Свързани новини: