Ангел Божилов, главен изпълнителен директор на ОЕТ - „Обединени енергийни търговци“ ООД: НЕК иска да увеличи 4 пъти добавката за зелена енергия

Визитка:
Ангел Божилов е роден на 25 септември 1969 г. в София. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура „Константин-Кирил Философ“, а след това история в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1995 г. има собствен бизнес и работи в сферата на международната търговия, инвестициите и консултантските услуги, свързани главно с светли горива, пропан-бутан, природен газ и електрическа енергия. Главен изпълнителен директор е на ОЕТ – „Обединени енергийни търговци“ ООД, която е мултинационална корпорация със седалище в България и представителства в 13 европейски страни.

---

- Г-н Божилов, като голям износител понесохте ли големи загуби от спирането на износа тази зима?
- Износът на електрическа енергия от България е една малка част от нашето портфолио. Ние държахме 65% от частния експорт у нас, но през 2012 г. преразгледахме стратегията си и намалихме драстично дела му, очаквайки проблемите, които възникнаха тази зима. Като цяло обаче българските търговски фирми понесоха тежки загуби поради настъпилите форсмажорни обстоятелства. Форсмажорът е нелогичен за българската енергийна система, която разполага с инсталирани мощности около 11 000 мвт. Средногодишната консумация на електроенергия е около 4000 мвт. Логично възниква въпросът, защо не може да се удовлетвори увеличената консумация при тежка зима? Причината е в грешната политика, която са водили поне 4 правителства в миналото. Единственото, което прави някакви стъпки да реши тези проблеми, е настоящото.

- Кои са грешките на предишните правителства?
- Още от края на 90-те години има стремеж на всички правителства да ползват регулирания пазар на електроенергия като контролен механизъм, който да им осигури гласове за следващите избори. Това става, като се поддържа илюзията у българина, че той плаща много евтина електроенергия. От европейска гледна точка тя може би е сравнително евтина, но в никакъв случай не е най-евтината. За третото тримесечие на 2012 г. немският индустриалец може да закупи електроенергия за 42 евро за мвтч, тоест 80 лв. Българският получава регулирана цена от около 82 лв. Но към нея трябва да добавим гигантските такси. Това е механизъм за гарантирана доходност на държавните и частните монополисти. Съществува механизъм за преразпределяне на доходност между различни държавни и частни корпорации, част от които са тези такси. Например АЕЦ „Козлодуй“ губи по 10 лв. от всеки мвтч, който доставя на регулирания пазар. В даден момент това може да се окаже фатално, тъй като декапитализира предприятието.

- Защо НЕК е в толкова тежко финансово състояние?
- Според мен се налага изводът, че липсата на стратегия и приемственост между различните правителства е довела до пренасочването на финансовите потоци в посоки, които, ако се изразим евфемистично, са били силно неефективни. Енергията, която АЕЦ „Козлодуй“ доставя под себестойност, се изкупува от НЕК. Теоретично НЕК би трябвало да е корпорация в много добро финансово здраве, която да разполага с достатъчно буфери, за да изпълнява основната си функция на обществен доставчик. Например при настъпилата през януари и февруари тази година форсмажорна ситуация НЕК би трябвало да разполага с достатъчно финансов ресурс, за да обезпечи дори доставката на вносна енергия при пазарни цени, да гарантира сигурността на енергийната система. Свидетели сме и на затруднението на НЕК да погаси падежиращия на 21 май синдикиран заем в размер на 250 млн. евро. Компанията не е в състояние, поне без външна помощ, да изплати дори 55 млн. евро, какъвто е делът на „Дексия“ и „Низумо“ в заема.
Изключително неефективно се използва и хидроресурсът на страната. В данните от балансите и отчетите на НЕК се вижда, че нетната ефективност на „Язовири и каскади” е между 8% и 9%. Румънската „Хидроелектрика” има използваемост 50%-55%. Гърция, която има ограничени водни ресурси, произвежда около 1,5 пъти повече електроенергия от ВЕЦ от нас. Ниската използваемост на водния ресурс на страната се дължи на липсата на алтернативни върхови и подвърхови мощности, каквито са газовите централи.

- Токът от тях е много скъп
- Въпрос на управление на ресурсите вътре в системата. Да, безспорно електроенергията, произведена от газ, е скъпа. Особено в България. Причината е, че липсва диверсификация и адекватна политика в преговорите с „Газпром”. Но дори и министър Делян Добрев да договори по-ниска цена на газа от догодина, това няма да промени драстично цената на електроенергията от газ. Тя е такава и в Гърция, и в Турция.
Какво ще стане, ако анализираме необходимостта от пикови газови мощности, калкулираме колко по-скъпо ще ни излезе енергията, произведена от тях, а, от друга страна, пресметнем колко евтина енергия ще произвеждаме, пускайки в търговски режим на работа мощностите на „Язовири и каскади”? Уверявам ви, че балансът ще е изключително положителен. Чисто счетоводно, а не технически, „Язовири и каскади“ са 100% амортизирани. Оттук нататък амортизация за счетоводни цели не се натрупва. Това означава, че себестойността на тази енергия ще бъде минимална.
Другият пример е регулираната цена на въглищата. В Румъния имаме подписани договори за „процесинг” в два ТЕЦ-а. Купуваме въглища от румънското държавно обединение на лигнитните мини, доставяме ги, произвежда се електроенергия и я изкупуваме. Регулираната цена в Румъния е около 12,5 евро – 24 лв. В България за същия тип въглища тя е 30 евро, или около 60 лв. И в двете страни мините са държавни, ТЕЦ-овете – също. Разликата е само, че тук има частен американски инвеститор. Според мен правителството има резерви за намаляване цената на въглищата и на тази база - основание да поиска предоговаряне на тези митични дългосрочни договори на „Марица-изток“ 1 и 3, от които страда системата. В резултат – енергийният микс ще поевтинее.

- Кой ще се съгласи да намали гарантирана с договор висока цена?
- Аз съм търговец и знам, че всеки договор може да бъде анексиран, въпрос на преговори. Не мисля, че американската страна ще откаже преговори при наличието на обосновани аргументи. Разговори с тях не са водени, въпреки че от 4-5 месеца се обсъжда възможността. На мен ми се струва, че някак МИЕТ не може да намери правилните аргументи. Мотивацията може да бъде намалението на регулираните цени на горивото. В тези предприятия то формира 80%-85% от себестойността.

- Заплашени сме със санкции от ЕК заради ЕСО, какво ще правим?
- Злите езици говорят, че вече имаме две глоби и предупредително писмо отпреди 3 месеца. Дава ни се последен шанс да извършим отделянето на ЕСО от НЕК, в противен случай започва наказателна процедура. Веднъж срокът ни беше удължен с една година, а сега с още няколко месеца. Енергийните системи на всички държави се управляват от независими енергосистемни оператори, които стоят на върха на системата. Единствено в България не е така. При нас енергосистемният оператор е собственост на една търговска компания, пък била тя и държавна - НЕК. Концентрацията на лицензии в НЕК – лицензия за производител, лицензия за обществен доставчик, лицензия за търговец на електроенергия, лицензия за преносно предприятие, е в трайно противоречие с европейската законово-нормативна база и добрите търговски практики.

- Мотивът не е ли политически?
- Сто на сто мотивът е бил политико-икономически, защото НЕК е използван като куче касичка от поне три правителства.

- Как гледате на ВЕИ?
- Цените, въведени в България, са непосилни и за потребителите, и за енергийната система. Ясно е, че тези инвеститори трябва да имат дефиниран приходоизточник, за да имат съответната възвръщаемост. Искам да подчертая, че когато говорим за европейската директива, която ни задължава да произвеждаме 16% ВЕИ до 2020 г. в енергийния микс, би следвало този процент да се изчислява върху потреблението вътре в страната - не върху инсталираните мощности на системата, не върху потреблението плюс загубите и износа. Ако се направи по-ясен анализ, ще се окаже, че с въведените в експлоатация ВЕИ мощности у нас и със спадащото потребление в страната през 2012 г. България е близо до изпълнението на тези цели. Ние изградихме вятърни паркове, но в Румъния, не в България. Румънският модел е жизнеспособен. Казват така: веднъж направени, ВЕИ инвестициите нямат производствени разходи. И въвеждат цена, която е 30% под регулираната в Румъния. Тъй като са нужни гаранции за възвръщаемост, те предприемат стъпки пред комисията в Брюксел да им даде право да издават 2 зелени сертификата за 1 мвт вятърна енергия вместо 1. При соларната са 6 към 1. Създадоха си пазар на зелени сертификати, задължиха индустрията да купува процент и да ги депозира обратно в държавата в съответствие с това, какъв замърсител са, и пазарът тръгна.

- Каква е вашата прогноза за нарастването на цените на тока в следващите години?
- Ако имахме либерализиран пазар, можех да дам прогноза, но сега е много е трудно, тъй като огромната част от него е регулиран. Това означава, че се влияе от други фактори – политико-икономически. Всички видяхме исканията за поскъпване от 1 юли тази година. Ако бъдат удовлетворени, то ще е драстично. Само НЕК поиска 18% повишение. ЕРП-тата поискаха средно 9,5%. Това означава близо 29% само по веригата НЕК и ЕРП. Още не знаем какво са поискали производителите, вероятно 10%. Тогава означава увеличение с близо 40%. Регулаторът е длъжен да брани на първо място обществения интерес, а след това този на инвеститора и да поддържа баланса между двата. Според мен резервът се крие в таксите.

- Призовавате правителството да намали таксите, така ли?
- Да. В момента таксите са разделени между ЕСО и НЕК. Знаете ли какво е увеличението, което НЕК иска само за добавката „зелена енeргия? От 3,07 лв. на 12,35 лв. Това е четири пъти повече. Цената за пренос, която НЕК събира, на практика е скрита печалба на дружеството. Мрежата се поддържа от ЕСО. Как е възможно едно и също юридическо лице с един и същи данъчен номер, каквото е НЕК, да събере такса само от себе си и да си я фактурира отново на себе си. Това, разбира се, касае само износа на електроенергия.
Ние трябва да обособим група защитени потребители – хората нямат пари, и да насочим по-евтиния ресурс там. А индустрията трябва да работи в конкурентна среда. Те надават жален писък всеки път когато им се увеличи цената с 1-2 лв. Тежката индустрия плаща 36-37 евро за мвтч. В съседните държави тази цена е 2 пъти по-висока. Въпреки това индустриите им работят, произвеждат и продават. Румънските предприятия плащат 52-55 евро, гръцките - 65-75 евро, турските също.

- Приемате ли спирането на АЕЦ „Белене” и строителството на VII блок на „Козлодуй“?
- Седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ са заложени в първоначалния дизайн на проекта – това се криеше от българския народ през цялото време. Предвидено е след завършване живота на I и II блок да бъдат заменени от VII, а III и IV – от VIII блок. За мен не стои въпросът дали „Белене“ или „Козлодуй“, а защо „Белене“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: