Йосиф Аврамов, финансов анализатор: Изявленията за разпад на еврозоната дестабилизират българската икономика

- Г-н Аврамов, 10-те дни живот на еврото, който стартира през нощта на 28 ноември, изтича на 8 декември. Това политически блъф ли е, или по-сложна игра на големите, за да мотивират нови, затягащи коланите, мерки?
- По-вероятно е това изявление на Оли Рен да е продиктувано от желанието на Германия и Франция да наложат промени в Лисабонския договор на всяка цена, което освен затягане на коланите, ще доведе до утвърждаване на тяхната доминация в ЕС и прехвърляне на дълговото бреме на няколкото закъсали страни на други с по-стабилни финанси.
Тези, които искат да наложат още по-рестриктивни правила, сами се отклоняват от собствените си критерии - дълговете на Германия и Франция са по-големи от на Испания например.

- Опитът да размаха камшика към по-слабите икономики няма ли всъщност въобще да бламира интеграционната идея?
- На този въпрос най-добър отговор дава Радослав Шикорски, министър на външните работи на Полша. Пред Германското общество за външни отношения той призовава в прав текст Германия да признае, че не е „невинна жертва на чуждото разточителство”, че също е нарушавала Пакта за стабилност и растеж, а банките й „безразсъдно са купували рискови облигации”. Че заемната цена на Германия никога нямаше да е толкова ниска, ако инвеститорите не се опитваха да се отърват от облигациите на застрашените страни, че германската икономика също ще пострада, ако съседите й страдат, че въпреки страха от инфлацията, разбира се, опасността от колапс е много по-голяма. И в крайна сметка: през първото десетилетие на 21-ви век двете най-големи икономики в еврозоната - Германия и Франция, са нарушавали Маастрихтския критерий за 3% бюджетен дефицит при това неведнъж в името на запазване на социалния мир и високия стандарт на своите граждани. Ето защо е време да се преустанови това, тъй като това вече е невъзможно.

- В момента тече процесът на бурно прегрупиране на регионална основа. Евразийският съюз, партньорството в Тихоокеанския регион, новата оптимална зона със създаването на нова американо-европейска валута (идея на Робърт Мъндел) са само част от вече стартиралите глобалистки планове. България е канена в Евразийския и във валутния Шенген в ЕС (това го каза Симеон Дянков). Къде е мястото на България?
- Нова международна валута, която да обедини долара и еврото, едва ли ще има изобщо и по-скоро това никога няма да се случи. Крахът на еврото от самото му създаване и започването на емитирането му през 2002 г. неведнъж е предричан. Това периодически е ставало и то най-често е от няколко американски професори по икономика, като Нориел Рубини, Пол Кругман и др. Тази теория на Робърт Мъндел е нова тяхна видоизменена версия, тъй като идеята му е тази обща световна валута да се доминира от САЩ и Федералния резерв и в основата й е да е щатският долар. Страните от еврозоната това едва ли ще го приемат. Валутен Шенген също едва ли ще има и изявлението на Симеон Дянков е доста прибързано на този етап. Идеята за валутен Шенген, която се прокрадваше в някои медии, не се коментира нито в речта на канцлера Меркел в Бундестага, в която тя похвали България за лишенията, които изпитва в името на финансовата стабилност, нито в речта на президента Саркози в Тулон. Още по-необмислено и рисковано от страна на министър Дянков е да предрича разпад на еврозоната до 6 месеца при вероятност 50:50, за което няма никакви предпоставки засега, независимо от дълговата криза на няколко страни от нея. Това негово изявление дестабилизира българската банкова система, която е сред най-стабилните в Европа, и хилядите вложители в евро, както и българския бизнес, който отдавна работи с договори в евро.

- Какъв би бил правилният подход за спасяването на еврото?
- Няма да се размине без взаимодействие на правителствата и централните банки на страните от еврозоната с МВФ. Фондът следва да бъде подсилен с 200 млрд. евро от централните банки в еврозоната и върху тази идея работят финансовите министри от зоната. Ако тя бъде одобрена, средствата ще бъдат използвани като гаранции срещу пропадането на Италия и Испания в дълговата криза. Други ефективни мерки за противодействие срещу финансовата криза (част от тях се предлагат от ПЕС) са: създаване на европейска рейтингова агенция, която да е обективна и да елиминира трите големи рейтингови агенции Moody's, S&P и Fitch, въвеждане на данък върху финансовите транзакции, емитиране на общи еврооблигации, независимо от съпротивата засега на Германия. При наличие на европейска рейтингова агенция нейните опасения за повишение на лихвите ще се елиминират. Тази мярка се подкрепя от президента Барозу и от по-малките страни. Всяко забавяне е фатално. Следва да се има предвид, че ратификацията на Европейския договор отнема 2 години, а тези мерки трябва сега да се приложат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: