Пл. Димитров: Няма полза от законотворчество, което взривява обществото

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изпрати свое обръщение до всеки от народните представители в 41-то Народно събрание, съобщиха от КНСБ. "Обръщам се към Вас по изрично настояване на Координационния съвет на КНСБ, от извънредните му заседания на 1, 3 и 4 декември т.г., след многохилядния протестен митинг в столицата срещу увеличението на пенсионната възраст и провалилите се преговори с народните представители, вносители на предложения за увеличаване на пенсионната възраст, предизвикали гнева на работниците и служителите. Още от края на 2009 г. от първоначалното анонсиране намеренията на господин Дянков да се увеличи скокообразно пенсионната възраст в името на овладяване и управление на разходите за пенсии КНСБ обосновава и отстоява тезата, че финансовата жизнеспособност на пенсионната система минава преди всичко през мерки, стабилизиращи входа, т.е. приходите на системата и създаващи доверие и заинтересованост у осигурените лица. Както е известно в края на 2010 г. с Национално споразумение бе приет комплекс от обвързани и дългосрочни мерки тъкмо с такава насоченост. За жалост, тези мерки не само не бяха достатъчно стриктно реализирани и превърнати в норми, но бяха последвани от някои извънредни и не договорени мерки, които допълнително задълбочиха дисбалансите между приходите и разходите в ДОО. Така, вместо да се извлекат поуките от тази година и да се потърси развитие и допълване на мерките за стабилизиране на приходите на пенсионната система се стигна до самоцелни рестрикции, засягащи правата на хората и предизвикващи недоволство и протести. В този контекст ще си позволя да наблегна на някои важни поуки, които всички би трябвало да отчитаме, преди да пристъпваме към орязване правата на хората, под предлог че осигурителната система е силно дефицитна. Първо, години наред се осъществяваше намаление на осигурителните вноски, като изключително ефективна мярка за повишаване конкурентоспособността на бизнеса, увеличаване на приходите и намаление на дефицита. На аргументираното противопоставяне на КНСБ (и не само) се отвръщаше с пренебрежение. Днес резултатите са налице – вноските в ДОО, като процент от БВП, са два пъти по-малко, а държавата беше принудена в 2009 г. да се ангажира законово с трансфер от 12 % върху общите осигурителни доходи на населението. Отделно от това, има задължението да допълва и т.нар. чист дефицит. Решенията се вземаха от политиците, на нас оставиха последиците. Но фактът, че държавата е принудена да финансира почти 60 на сто от разходите на държавното обществено осигуряване не е случаен, а е плод на съзнателни политически решения, без значение дали някои си е давал сметка за последиците. Второ, в Националното споразумение от миналата година Правителството Борисов бе първото, което се реши да поправи, поне собствената си грешка и бе възстановен размера на вноската за фонд "Пенсии" в 2011 г. с 1,8%. Но, тази толкова трудно постигната стъпка бе обезсмислена почти веднага с решението на парламента да се повишат т.н. "вдовишки добавки". Те дори не са осигурително плащане, а една социална помощ, която не държи сметка за подоходното състояние на лицата, а само за семейния им статус. Тя бе политически наложена като разход на пенсионната система от едно предишно правителство и парламент, но тогава се плащаше на три пъти по-малко хора и струваше десетки пъти по-малко. Решението за нейното увеличаване през 2011 г, предизвика допълнителен разход от пенсионната система само за 4-те месеца на тази година в размер на 40 млн.лв. В следващата 2012 г., допълнителният разход ще бъде почти 140 млн.лв., а в периода до 2017 г. допълнителният кумулативен разход ще надхвърли 700 млн.лв. За сравнение, от увеличението на възрастта, предвидено от депутатите на ГЕРБ, по първоначалния вариант икономията би възлязла на около 550 млн.лв., заявява Димитров. "Моля ви, нека си дадем време и заедно да разработим обща визия за дълготрайна финансова жизнеспособност на пенсионната ни система. Няма полза от законотворчество, което взривява обществото и генерира недоволство и протести. Нашият първоначален анонс за пакет от мерки, с акцент върху приходите на осигуряването вече неколкократно получи публично одобрение. Има и други социални партньори, които предлагат разумни и смислени действия. Всичко това може да бъде основата, върху която да се определят наистина необходимите и ефективни мерки, които ще бъдат плод на задълбочена преценка и общо одобрение. Настойчивата ни молба е да гласувате единствено бюджета на Държавното обществено осигуряване и да оставите (поне засега) пенсионната възраст да следва вече планираното в Националното споразумение придвижване, в съответствие с очакваното нарастване на продължителността на живота", се казва още в обръщението на Пламен Димитров. КНСБ предлага 8 мерки за подобряване на финансовата устойчивост и жизнеспособност на пенсионната система. Незабавно криминализиране укриването на осигурителните вноски. Те са със статут на публични вземания, така както и данъците и няма причина Наказателният кодекс да не ги третира равнопоставено. Втората мярка е повишаване събираемостта и ефективността на контрола от страна на НАП. Предоставяне на нови възможности за откриване и санкциониране на незаконосъобразни действия и отклонения от законовите задължения за осигуряване на работещите  и своевременно привеждане на осигурителните вноски, в т.ч. нови правомощия на ревизорите, въвеждане на дознатели. Трето, отмяна на всички нормативни текстове в КСО, които допускат да се полага труд, без да се плащат осигурителни вноски (чл. 4, ал. 3, т. 6). Четвърто, въвеждане задължение за изплащане на трудовите възнаграждения единствено по банков път, при условие, че се постигнат определени съгласия с търговските банки, относно таксите, доколкото става въпрос за огромен ресурс, с който те ще могат да оперират. Пето, ограничаване кешовите разплащания и въвеждане задължения за повечето търговски обекти да търгуват и по безкасов начин. Няма логика, магазини в центъра на столицата, предлагащи стоки, които струват стотици левове, да работят само с налично плащане. Подтекстът на този подход е повече от ясен. Шесто, ппределяне на необходимата вноска (по актюерските правила) за "покриване" правата на работещите в специалните ведомства. Съобразно резултата, вземане на управленско решение за балансиране съотношенията в тази сфера (вноската за пенсии за тези ведомства е с почти 16 пункта по-ниска от необходимата за пенсиите на пенсионерите от тази категория). Въвеждането на пенсионна възраст за същата категория осигурени лица според нас е аргументирана стъпка (средната пенсионна възраст на лицата по чл. 69 КСО – МО, МВР и др.п., е 50,6 г., като за мъжете е 50,5 г., а за жените 53,4 г., докато за работещите в І категория при много по-тежки условия тази възраст е 56,4 г. за мъжете ). Седмо, въвеждане строг ред при трудовата експертиза и овладяване безпорядъка с получаването на инвалидни пенсии. В тази връзка,  преминаване на трудовата експертиза към НОИ и отмяна на възможностите да се изплащат инвалидни пенсии на лица с лична пенсия за трудова дейност. Осмо, изчистване пенсионната система от всякакъв род неосигурителни плащания. Прехвърляне на всички неосигурителни плащания (социални пенсии, добавки и пр.) към системата за социално подпомагане още от 2012 г. Крайно време е системата на социално подпомагане да бъде заставена да осъществява изцяло своята роля. КНСБ няма обяснение защо този въпрос постоянно стои на дневен ред и всеки път, когато се приеме  нормативно решение за посоченото прехвърляне, то се отменя много скоро. Пореден е случая с решението през 2010 г. и с наближаването на 2012 г. то отново се отложи, без  обяснения, заявява още Пламен Димитров. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: