Кризата в Португалия върна ваксаджиите по улиците

Франс прес

Безработен в продължение на дълги години, а от една година и на улицата, 62-годишният Орланду Суза сега се чувства прероден, когато започна работа като ваксаджия благодарение на инициативата на няколко португалски институции да възкресят традиционните професии в Лисабон, столицата на една страна в криза.

“Животът ми се промени страшно много. Сякаш се преродих”, казва с усмивка този нисичък мъж, нахлупил кариран каскет на главата си. В продължение на години Орланду беше строителен работник. Той има седем деца и започнал работа, когато бил на 14 години. Днес той е принуден да оцелява с пенсия от 113 евро и е подслонен от Армията на спасението.

Под аркадата на Търговския площад в сърцето на Байша, бившия бизнес център на Лисабон, днес щурмуван от туристите, които идват тук, за да се възхищават на гледката на река Тежу, Суза очаква поредния клиент под погледа на майстора си Жозе Роке, ваксаджия с 30-годишен трудов стаж. Двамата мъже се запознали в рамките на програма на благотворителната институция Санта Каза ди Мизерикордия, на едно търговско училище и на асоциацията “Пристан”, работеща с бездомни хора.

Целта на програмата е да се съживят професиите, които са обречени на изчезване, като обущарството, шивачеството или точиларството. За момента проектът се свежда до двама чираци ваксаджии и до четирима майстори, наети измежду петнайсетината, упражняващи занаята в Лисабон.

Според Енрике Пинто, президент на “Пристан”, целта на програмата е не да се върнат отминалите времена, а да се съживи професията на ваксаджията, защото ако работи здраво и си създаде постоянна клиентела, един ваксаджия може да оцелее във време на криза и да издържа дори семейството си.

Португалия пое ангажимента да внесе ред в бюджета си и да оздрави финансите си в замяна на международна помощ. Португалското правителство се опитва да пощади най-беззащитните от мерките за икономии главно чрез прилагането на спешен социален план.

Но рецесията, безработицата и покачването на цените нанесоха още по-голям удар на обществото отколкото през изминалата година. “Днес много хора се спасяват от пълната мизерия само благодарение на помощта на близките си, но колко време ще трае това?”, пита Пинто.

Пред кафенето “Мартиньо да Аркада”, открито преди два века и посещавано през 20-те години на 20 век от големия португалски поет Фернанду Песоа, майстор Жозе Роке разказва, че печели около 35 евро на ден. Тарифите за услугите му варират от 2,5 евро за лъскането на чифт обувки до 5 евро за лъскане на чифт ботуши. Минималната заплата в Португалия е 565 евро на месец.

“Ваксаджийството не толкова лесно, колкото изглежда”, предупреждава Жозе Роке. “Човек трябва да знае как да борави с четката, как да работи с парцала и как да се хареса на клиента”, добавя той. Ученикът му Орланду Суза има още какво да научи. След двумесечно обучение преди седмица той се настани на един от ъглите на площада и засега има само двама-трима клиенти на ден. “Не се отчайвам. Това е хубава възможност и няма да я пропусна”, казва той.

През това време някои сяда на облегнатия до стената висок стол пред него. “Току що спечелихте нов клиент”, казва на Суза петдесет и седем годишен чиновник, който обядва всеки ден в “Мартиньо да Аркада”. “Мястото ви тук е много добро и след една година ще имате по 20 клиенти на ден”, допълва той.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: