Бъдещето на историята

01/02/12 22:40
(http://e-vestnik.bg/)

Бъдещето на историята

сп. Либерален преглед

Проф. Франсис Фукуяма. Снимка: личен сайт

Франсис Фукуяма е професор по международна политическа икономия в Станфордския университет, председател на Редакционния съвет на сп. “Американ интерест”. Автор на книгите “Краят на историята и последният човек” (ИК “Обсидиан” 1993, 2006), “Големият разлом” (ИК “Рива”, 2001) и др. Статията “Бъдещето на историята” е публикувана в първия брой за 2012 г. на сп. “Форин афеърс”.

Нещо странно се случва в днешния свят. Както глобалната финансова криза, която започна през 2008, така и продължаващата криза на еврото, са продукти на модела на слабо регулиран финансов капитализъм, който се появи през последните три десетилетия. Но въпреки масовия гняв срещу държавните помощи за Уол Стрийт, не се появи никакъв подем на ляв американски популизъм в отговор на това. Възможно е движението Occupy Wall Street да има някакво по-продължително въздействие, но най-динамичното популистко движение от последно време е дясното Чаено парти, чиято главна мишена е регулиращата държава, която се опитва да защищава обикновените хора срещу финансовите спекуланти. Нещо подобно важи и за Европа, където левицата е анемична, а дясно-популистките партии са в настъпление.

Има няколко причини за тази липса на мобилизация отляво, но най-важна сред тях е несполуката в областта на идеите. За миналото поколение, идеологическата висота беше задържана от либертарианската десница. Левицата не беше в състояние да предложи някаква друга правдоподобна кауза освен завръщането към една вече недостижима форма на старомодна социалдемокрация. Тази липса на достоверна прогресивна контра-инициатива е нездравословна, защото конкуренцията е нещо също толкова добро за интелектуалните дебати, колкото и за икономическата дейност. А сериозният интелектуален дебат е спешно необходим, тъй като настоящата форма на глобализиран капитализъм подкопава социалната база на средната класа, на която се основава либералната демокрация.

Демократичната вълна

Социалните сили и условия не просто „предопределят“ идеологиите, както смяташе някога Карл Маркс, но и идеите не могат да станат мощни, ако не отразяват проблемите на голям брой обикновени хора. Либералната демокрация е установената идеология в големи части от днешния свят, отчасти защото тя отговаря на, и е благоприятствана, от определени социоикономически структури. Промените в тези структури могат да имат идеологически последици, също както и идеологическите промени могат да имат социоикономически последици.

Почти всички мощни идеи, които са оформяли човешките общества допреди 300 години са били религиозни – с важното изключение на конфуцианството в Китай. Първата мощна секуларна идеология, постигнала продължително влияние в целия свят, е либерализмът – учение, свързвано с възхода първо на една търговска, а след това и индустриална средна класа в определени части от Европа през седемнадесети век. (Под „средна класа“ разбирам хора, които не са нито на върха, нито на дъното на своите общества от гледна точка на доходите си; които са получили поне средно образование и притежават недвижимо имущество, продължителни блага или собствен бизнес).

Така както е формулиран от класически мислители като Лок, Монтескьо и Мил, либерализмът поддържа, че законността на държавната власт произлиза от способността на държавата да защищава индивидуалните права на гражданите си и че тя трябва да бъде ограничавана от придържането към закона. Едно от фундаменталните права, нуждаещо се от защита, е правото на частна собственост; английската Славна революция от 1688-89 е от критично значение за развитието на модерния либерализъм, защото тя за пръв път установява конституционния принцип, че държавата не може законно да облага гражданите си с данъци без тяхно съгласие.

Първоначално либерализмът не ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/02/12 22:40 http://e-vestnik.bg/13544/badeshteto-na-istoriyata/