Банките дестабилизираха икономиката, като надуваха кредита, а сега - като го свиват и оскъпяват

В последните дни министърът на финансите Симеон Дянков изрази мнение, че търговските банки биха могли да помислят за снижение на лихвите по кредитите. Той вижда в този процес и по-активна роля на БНБ. Считате ли, че има възможности за въздействие на лихвите по кредитите в България в посока намаляването им? Не по начина, който си представя министър Дянков. Той се аргументира с това, че кредитният рейтинг на страната е повишен и следователно цената на финансирането на банките от техните майки трябва да е спаднала. Това е така в учебника, но не и в действителност. В действителност са валидни три усложнения: първо, повишеният кредитен рейтинг на България остава няколко степени по-нисък от понижения рейтинг на Италия, например. Второ и по-важно, в еврозоната има ликвидна криза. Банките не си вярват и не се кредитират една друга. Затова Европейската централна банка им отпусна почти 500 млн. евро тригодишни кредити. Т.е. никой отвън всъщност не кредитира банките, опериращи в България. И трето, министърът на финансите може би знае или би трябвало да знае, че през последните три години банките изнасят от страната по около 1 млрд. евро годишно. Те не получават кредити, те връщат кредити. И в този смисъл кредитният рейтинг на страната е без значение. Министър Дянков всъщност има мощен лост, с който, ако не да намали, то поне да предотврати произволното покачване на лихвите по вече отпуснати кредити и този лост е законодателната му инициатива. Той може да инициира промяна в Закона за потребителския кредит, с която да се дефинира цивилизовано “референтен лихвен процент”, точно променливата част на лихвата. В момента банките я смятат по собствена “методология”, т.е. с гледане в тавана или по-точно в отчета на приходите и разходите си. И хората питат защо у нас лихвите са толкова високи, а в Европа толкова ниски. Ами никъде другаде в Европа на банките не се разрешава да променят произволно лихвите по вече отпуснати кредити. Достатъчно е министърът да внесе текст, с който да определи, че “референтен лихвен процент” може да се влияе само от лихвени фактори, и то такива, които се изчисляват и огласяват от трета, независима от кредитора и длъжника страна. Това първо. Второ, министърът може да внесе проект на Закон за Банков омбудсман у нас. Така ще има бърза, евтина и лесна процедура за извънсъдебно решаване на спорове между банките и техните клиенти. У нас в момента или напълно липсва, или са блокирани всякакви извънсъдебни механизми. Ако има такива, банките ще сметнат, че им е по-евтино да се държат почтено към клиентите си. Сега те знаят, че между тях и клиентите им стои само съдът. Та ето, само тези две неща да направи министър Дянков, ще е от полза и за домакинствата, и за малкия бизнес. Какво е обяснението ви за лихвената политика, която провеждат банките у нас? Има ли връзка между състоянието на реалния бизнес и поведението на банките на пазара на финансови продукти? Банките у нас не се различават по нищо от банките другаде. Те са във финансов стрес, основна причина за който е късогледата им политика и безотговорното раздаване на кредити в миналите години. И банките намират някой друг да им плати сметката. В Ирландия и Испания, например, това са данъкоплатците. У нас – изрядните длъжници. Две са основните причини за стреса, на който е подложена банковата система у нас. Първата е нездравословно бурният растеж на кредитите преди 2008 г. за сметка на външно задлъжняване. В началото на кризата общият размер на раздадените кредити достигна 130-140% от привлечените депозити. Тези 30-40% над 100-те бяха средства от външни заеми. Процесът на намаляване на задлъжнялостта на банките започна още в края на 2008 г. и – за банковата система като цяло, но не и за някои банки – е почти завършил. Това доведе до изтегляне на ликвидност от реалната икономика, защото изплатените кредити и новите депозити се насочват вън от страната. Или както ми съобщи през 2010 г. един майстор паркетчия, който необичайно бързо отговори на поръчката ми, “Дойде Бойко и скри парите”. Само че тук заслугата не е главно на правителството, а на банките. Със спирането на около 1.5 млрд. лв. плащания от бюджета по изпълнени проекти правителството изигра само спомагателна роля за изпомпване на ликвидността от икономиката. От своя страна това доведе до забавяне на разплащанията между фирмите, до нарастване на междуфирмената задъжнялост, до свиване на дейността и уволняване на хора. Естествено, и до забавяне и спиране на плащания по банкови кредити и лизингови договори. Портфейлът на банките от необслужвани навреме кредити надмина 9 млрд.лв. По тези “лоши” кредити те трябва да отчисляват провизии, т.е. да заделят от печалбата си. Те го правят – по-около 1.3 млрд. лв. годишно. Откъде идват тези средства? От тези фирми и домакинства, които продължават да плащат – чрез произволно и едностранно повишаване на лихвите и изненадващо повишаване на таксите. Само че по този начин има риск да докарат още от своите клиенти до неплатежоспособност, да се наложи да заделят провизии за нови “лоши” кредити и така да забият себе си и цялата икономика в спирала, водеща надолу.   Въобще банките у нас изиграха ясна дестабилизираща роля за икономиката, като надуваха кредита, а оттам и цените на имотите в 2004-2008 г., а сега – като свиват кредита и увеличават цената му, само правят кризата по-дълбока и по-продължителна.   В този по-общ смисъл, министър Дянков е прав – на безотговорното и дестабилизаращо поведение на банките трябва да се сложи край. И понеже БНБ не го прави, то правителството трябва да се намеси. Защо, когато става дума за мерки за стимулиране на икономиката, търговските банки се изключват напълно от този разговор? Ами защото те депресират бизнеса и домакинствата. Отговор на този въпрос дадох през февруари 2009 г. в статията “Цената на валутния борд – готови ли сме да я платим?” Ето това е част от цената. Паричният ни режим е процикличен. Когато има спад в икономическата активност, портфейлите на банките се влошават, те свиват кредита и парите, а в нашия случай и ги изнасят, пари няма, производство и заетост също, което се връща обратно и влошава портфейлите на банките. До това води процикличния паричен режим. Когато се дава оценка на финансовото състояние на страната от представители на правителството, винаги се подчертава колко е стабилна банковата ни система и колко добре стоят българските банки на фона на банките майки в чужбина. Така ли е и ако има някакви проблеми в банковата система или отделни банки, трябва ли да има табу над публичното говорене по тези теми? Банковата система у нас ще е стабилна, докато е ликвидна, т.е. докато парите, които влизат в банките, са повече от парите, които излизат. И в този смисъл е много полезно да не се признават истинските загуби, които се крият в баланса на банките. Ако банките провизират незабавно всичките си несъбираеми кредити, възможно е да се окаже, че цялата банковата система у нас работи без капитал – плува със свалени гащи.   Що се отнася до определени криминални или подозирано криминални действия в отделни банки, първо, и за тях важи общото правило: докато вложителите държат парите си в такива банки, няма проблем. И второ, БНБ има сериозни правомощия по отстраняване на управляващи, а и на акционери в такива банки. Попитайте тях защо смятат, че това, което са предприели или не са предприели във всеки конкретен случай, е адекватно на ситуацията. Дали една банка или банкова система са стабилни или не, е въпрос, насочен към бъдещето. Отговорът на този въпрос се дава с добре конструирани, проведени и публикувани стрес-тестове. Стрес-тестовете на банки се правят от надзора, в случая БНБ, и показват какви загуби ще понесе банката при едно мислимо неблагоприятно развитие на икономическата среда. И има ли банката достатъчно капитал, за да поеме такива загуби. Ако не, то надзорният орган й предписва да си набави този капитал овреме. Ето така се отговаря на вашия въпрос и само БНБ може да даде този отговор. Защо не го дава? Има да крие нещо ли? Аз не зная. Как ще се развива икономиката на България през 2012 г.? Публичното говорене на премиера и министрите внушава, че годината ще е най-тежката от началото на финансовата криза през 2008 г. Внушава се, че "лошото" ще бъде привнесено отвън, защото сме малка и отворена икономика. Нашата съседка Турция при същата среда отбелязва втори по големина растеж в света след Китай. Очевидно въпросът е не само във външната среда, а и как реагираме на нея със средствата, с които разполагаме. Преди точно две години прогнозирах, че възстановяването в България ще бъде L-образно, т.е. след спада от 2008 г. ще имаме едно пълзене по дъното. Поведението на банките у нас съдейства за реализиране на моята прогноза. Дъното в икономиката, обаче, никога не е едно. Под всяко дъно има и друго, по-дълбоко. ____________________________________ *Любомир Христов е бил преподавател в УНСС по макроикономика, главен икономист и член на УС на БНБ, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, ръководител проекти в "Антеон Корпорация", шеф на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии", изпълнителен директор на Централния депозитар, член на експертна група по финансово образование в Европейска комисия и на Консултативната група на заинтересованите в Европейския банков регулатор, Лондон. Председател е на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти.

Прочети цялата новина

Свързани новини: