Ройтерс: Еврозоната е изправена пред задълбочаване на кризата

Кризата в еврозоната изпадна за кратко от водещите новини докато посрещахме новата 2012 г., но е на път да се завърне с пълна сила. Предстоящите месеци ще покажат дали европейските лидери ще съумеят да запазят крехкия си валутен съюз или ще се препънат в страховитата комбинация от политически, икономически и финансови проблеми, препречили се на пътя им в началото на новата година, се посочва в анализ на агенция Ройтерс. В Гърция, където избухна кризата преди две години, правителството се надпреварва с времето в опит да договори суапова сделка с облигации, която е решаваща за отпускането на нов спасителен пакет в размер на 130 млрд. евро от ЕС и МВФ. Без тази помощ Гърция е изправена пред реалната опасност от фалит през март. Преговорите с банките и инвестиционните фондове, от които Атина иска да отпишат 50% от задълженията й по облигации, се влачат седмици наред и будят съмнения в способността на Гърция да реши проблема. “Рискът от неконтролируем фалит на Гърция отново нараства, както и заплахата от пренасяне на дълговата криза към Италия и други страни членки”, казва един от икономистите на “Барклис Кепитъл”. Освен това след няколко месеца в Гърция и Франция ще се проведат избори, което може да усложни допълнително приемането на решения в тези страни и да понижи способността на еврозоната за бързи действия в момент, когато е необходимо  координирано да се задействат мерките срещу кризата, договорени на срещата на ЕС миналия месец. Ключов момент от това споразумения е да се пренасочат 200 млрд. евро към МВФ, с които да се финансират кредитни програми в Италия и евентуално Испания. Но еврозоната се мъчи да набере 50 млрд. евро от страни извън валутния съюз, за да се изпълни тази цел. Според анонимен източник от германското правителство ключова роля ще има решението на Великобритания да се включи в спасяването на еврозоната. Дори и тези средства да се осигурят, нито Италия, нито Испания показват някакво желание да приемат помощта, обвързана със засилен финансов контрол. Не закъсня и "наказанието" от страна на финансовите пазар. Доходността по 10-годишните италиански облигации надхвърли 7% миналата седмица, чупейки всички рекорди, а и Рим, и Мадрид трябва да пласират облигации тази седмица в първите големи пазарни тестове за 2012 г. за третата и четвъртата икономика в ЕС. Краят на Меркози Насрочените за края на март избори в Гърция едва ли ще излъчат явен лидер, а това означава, че коалиционните преговори ще се проточат, засилвайки несигурността за страната. Съдейки по социологическите проучвания във Франция, Никола Саркози, който заедно с германския канцлер Ангела Меркел оглавява борбата на Европа с кризата, може да отстъпи президентския пост на социалиста Франсоа Оланд. Независимо от кардиналните различия в темперамента, и Саркози, и Меркел са консерватори с едва 6 месеца разлика във възрастта и развиха силно и ефективно партньорство в годините на силно напрегнати кризисни срещи на ЕС. Сега в Берлин се опасяват, че епохата "Меркози" ще приключи в разгара на кризата. Понижаването на първостепенния кредитен рейтинг на Франция в следващите седмици също може да разстрои крехкия френско-германски баланс, въпреки прогнозите на някои икономисти, че това ще стимулира страната да приеме по-крайни фискални реформи, без значение от изборните резултати през април и май. “Вече няма да има "Меркози". Ще има Ангела Меркел и шефът на МВФ Кристин Лагард, които ще определят европейската политика, казва френският икономист Жак Делпла и добавя: “Следващият френски президент, без значение дали е Оланд или Саркози, няма да има много опции. Ще трябва да се съкращава дефицитът, да се намаляват разходи и да се увеличават данъци”. Рискът от рецесия Подобаващо Меркел и Саркози започнаха 2012 г. със среща в понеделник в Берлин, за да се подготви срещата на върха на ЕС, насрочени за 30 януари, на която се очаква да се фокусира върху усилията за стимулиране на растежа. Това е може би най-голямото предизвикателство за блока. След няколко години на фискална консолидация, за да свали дълговете и дефицитите, повишени вследствие на световната финансова криза от 2008/09, еврозоната е пред рецесия - фактор, който тласна еврото до 16-месечно дъно спрямо долара. Дори икономическата свръхсила Германия е в риск от рецесия. Гърция навлиза в своята пета поредна година на свиване, без никаква надежда за свиване на огромния си дълг. Възстановяването на пазарното доверие във финансите на борещите страните от еврозоната и раздвижването на икономиките им изглеждат противоречащи си цели в този момент. "При сегашната пазарна среда няма място за използване на кейнсиански тип експанзионистична фискална политика за стимулиране на търсенето в страни с нисък растеж -  пазарите просто няма да приемат такава стратегия". Това посочва Дойче банк в поверителен документ  за кризата, подготвен за германското правителство в края на миналата година. Светлина в тунела е Европейската централна банка, която показва по-голяма гъвкавост под ръководството на председателя Марио Драги, казват представители на еврозоната. Решението на банката от миналата година да осигури евтини дългосрочни заеми към банки и е помогна да се успокоят страховете около финансовия сектор, както и да подкрепят продажбите на европейски суверени дългови книжа за в бъдеще. "Ние вече виждаме, че Драги е по-гъвкав отколкото Трише," заяви германски източник. "Той няма да сложи базука в прозореца, за да види всеки, но ще направи каквото е нужно".

Прочети цялата новина

Свързани новини: