Гърция е изправена пред финансов колапс

Гърция е изправена пред финансов колапс, а следващото гръцко правителство, което ще се появи след парламентарните избори на 17 юни, ще се окаже притиснато до стената заради опразнената хазна, изоставащите реформи и невъзможността да изпълнява бюджета. От такава позиция то ще трябва да води преговори в края на юни с тройката за поредния транш от заемите, предупреждават гръцките медии в понеделник. Те се позовават на бившия гръцки премиер Лукас Пападимос, според който средствата, с които Гърция разполага, може да се изчерпят до юни, ако парите от кредитното споразумение секнат. Гръцките публични финанси е възможно да рухнат още в началото на следващия месец, което ще остави без доходи стотици хиляди пенсионери и хора, заети в публичния сектор. Месец май се очаква да приключи с дефицит от 1,6 млрд. евро. За юни бюджетният дефицит пък се очаква да достигне 2,2 млрд. евро, но няма да може да бъде покрит с наличните средства, така че ще се разчита на следващия транш от заемите. Според Пападимос ситуацията в страната се влошава по-бързо от предвиденото, а в началото на юни паричните потоци е по-вероятно да са отрицателни заради резкия спад на данъчните постъпления и отслабения контрол върху разходите в периода между изборите от началото на май и следващите в средата на юни. Британският "Файненшъл таймс" отбелязва, че много от гърците са отложили данъчните си плащания заради политическата нестабилност в страната и заради опасенията, че Атина ще се откаже от еврото. След изборите от 6 май гърците освен това масово започнаха да теглят спестяванията си от местните банки. Бягството от банковата система на страната е на път да причини сериозна ликвидна криза, която през почивните дни е била обсъдена от президента Каролос Папуляс и лидерите на политическите партии. Папуляс и гръцките партийни лидери са разгледали доклад от 8 страници, в който се посочва, че Атина е изправена пред сериозни трудности при покриването на разходите през юни. Служебният финансов министър на Гърция Георгиос Заниас вероятно ще се опита да пренасочи към бюджета 3 млрд. евро от гръцкия фонд за финансова стабилност, който беше създаден от международните кредитори на страната в подкрепа на банковата рекапитализация, посочва "Файненшъл таймс", като се позовава на анонимен правителствен източник. Обмисля се и емитирането на по-голям краткосрочен дълг, така че да се поддържа резерв от средства в размер на 4-5 млрд. евро, които да се харчат при извънредни ситуации. Засега фискалните проблеми на Гърция имат само вътрешно отражение, тъй като следващото плащане по облигации с изтичащ матуритет, държани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и други централни банки на държави от еврозоната, е през август. Спадът на данъчните приходи обаче се усеща все повече, тъй като заради свиването на постъпленията в хазната не беше възстановено ДДС на гръцкия бизнес, а разходите за публични инвестиции бяха орязани с над 20% през първите 4 месеца на годината. Временно са замразени и трансферите на гръцкото здравно министерство към болниците за покриването на дългове към доставчици на медикаменти и консумативи. Тройката кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ обаче даде да се разбере, че няма да одобри следващия транш от заемите, ако преди това не бъде постигнато споразумение с Гърция. Външните кредитори искат от Атина да спази поетите ангажименти и да бъдат реализирани мерки за икономии в размер на 11,5 млрд. евро. Освен тези средства, новото гръцкото правителство, което и да е то, ще трябва да осигури още 3 млрд. евро, които следва да събере от данъчните длъжници. Анализатори смятат, че новото правителство ще поиска частично или цялостно предоговаряне на меморандума за икономии, като подчертават, че то ще бъде подложено на огромен натиск от страна на кредиторите, които ще настояват да бъдат приети техните условия за рестрикции. Представители на финансовото министерство в Атина признават, че трудно ще бъде предоговорен спасителният меморандум и не хранят особени надежди преговорите да стигнат до успешен край, тъй като последната дума на тях ще имат одиторите от тройката. Гърция обаче няма да може да чака, тъй като ще трябва да осигури средства, за да покрие дефицита в следващите два месеца. Опасенията за излизане на страната от еврозоната и политическия хаос като че ли донякъде отрезвиха избирателите. Резултатите от проучвания на общественото мнение показват, че подкрепата за проевропейските партии, които подкрепят икономиите, отново е започнала да расте. Близо 26% от гласоподавателите подкрепят Нова демокрация, докато радикалната лява партия СИРИЗА отново е втора с около 20% от гласовете на гърците. Нараства подкрепата и за ПАСОК – другата партия подкрепяща споразумението с кредиторите. Проучванията показват, че вече не е изключено Нова демокрация и ПАСОК да имат необходимото мнозинство в 300-членния парламен, за да създадат стабилно правителство, което да продължи реформите и политиката на икономии и да запази мястото на страната в еврозоната.

Прочети цялата новина

Свързани новини: