Рискът за Турция е нелибералната демокрация

в. Хюриет дейли нюз

Тези дни мнозина наблюдатели обсъждат въпроса накъде се е запътила Турция. Някои от тях са объркани от противоречивия на пръв поглед феномен, който става под управлението на правителството на Партията на справедливостта и развитието.

От една страна политическата система се демилитаризира и власттта на урните се консолидира. От друга страна Турция е все още страна на “престъпления на мисълта”, а все повече журналисти и интелектуалци попадат в затвора.

Какво наистина се случва, ме попита неотдавна мой приятел чужденец. Става ли Турция по-демократична или по-малко демократична?

Отговорих, че това не е правилният въпрос. Турция несъмнено става по-демократична, обясних аз. Но истинският въпрос би трябвало да бъде дали тя ще бъде либерална или нелиберална демокрация.

Нелибералната демокрация, описана най-добре от Фарид Закария (американски политически анализатор, бел.ред.), е политическа система, в която се провеждат свободни и честни избори, но гражданските свободи не са напълно защитени и властта на правителството не е ограничена от либерални принципи. Това е много по-добър модел от която и да било диктатура, но е далеч от благата на либералната демокрация, както е в много страни от ЕС.

Тук обаче има един основен момент, който често не се разбира и понякога се  избягва целенасочено. Причината да се тревожим за либералната демокрация в Турция е не това какво е направило правителството на ПСР през изминалото десетилетие.

Точно обратното. Проблемът е в това какво правителството на ПСР не е направило. Те не са реформирали турските авторитарни закони за “държавна сигурност” и боготворящата държавата съдебна система, която не е особено стриктна в прилагането на тези закони.

Това е причината, поради която почти 100 журналисти в момента са в затвора.  Почти всички те са обвинени в пропаганда в полза на терористична организация, което е криминализирано от драконовските закони на Турция още от памтивека.

Последният доклад на Томас Хамарберг, комисаря за човешките права в Съвета на Европа, озаглавен “Раздаване на справедливост и защита на човешките права в Турция”, разкрива брилянтно този проблем. Г-н Хамарберг обяснява, че проблемите с правосъдната система в Турция са стари и систематични.

Той отбелязва, че всъщност правителството на ПСР се е занимало с някои от тези проблеми през последните години и вече са извършени значителни конституционни, законодателни, институционални и практически реформи. Той обаче предупреждава, че тези реформи не са постигнали своя пълен и желан потенциал.

С други думи пропагандата, която ще чуете от заклетите врагове на ПСР, че Турция е била рай на земята преди едно десетилетие, но се е превърнала в диктатура под управлението на ислямистите, е грешна.

Турция през деветдесетте години бе много по-зле от днешна Турция по всеки демократичен или либерален стандарт. (Например генералите, които управляваха Турция през деветдесетте години, не хвърляха в затвора журналисти, които намираха за прокюрдски настроени, а по-скоро ги екзекутираха чрез ескадрони на смъртта.)

Ситуацията може да се обобщи по този начин - в миналото Турция беше както недемократична, така и нелиберална. Тя бе може би по-светска от днес, но и Северна Корея е светска. Днес Турция от една страна е по-демократична, но все още е нелиберална.

Тук проблемът с ПСР е не в това, че партията е твърде ислямистка.  Проблемът е, че управляващата партия, която в продължение на години води сблъсък с могъщата държавна администрация и намери решението в либералните реформи, сега се радва на властта, която навремето намираше за  заплашителна.

Както Андрю Финкел каза добре пред “Ню Йорк таймс”, правейки отпратка към “Властелина на пристените”: “Това е Фродо Бегинс момент за ПСР.”   Той знае, че трябва да хвърли пръстена на властта в огъня, но пръстенът му   стои все по-удобно на пръста. И какво ще се случи с този пръстен е въпросът на годината за Турция.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: