Китай като кредитор от последна инстанция?

Китай запълва оставения от европейските банки кредитен вакуум в Азия и прави необходимото да извлече ползи за китайските производители и износители, дори на цената на по-ниски лихви.
Бизнесът трябва да предложи добра сделка, ако иска да получи заемен ресурс. Кредитирането за чуждестранни компании не само разширява портфолиото на китайските банки, но и развива експортните пазари на страната.
„Когато е в национален интерес, финансовите институции заемат пари без колебание“, казва Видхан Гоял, професор по финанси в Хонконгския научен и технологичен университет. „Преди одобряването на кредит се прави задълбочено проучване на потенциалния длъжник. Това позволява да се прецени дали клиентът ще е от полза за китайските цели“, продължава той.
Типичен пример е Reliance Communications на индийския милиардер Анил Амбани, която тази седмица получи $1,18 млрд., за да погаси задълженията по конвертируемите си облигации с падеж през март.

Негласни ангажименти

Синдикираният заем (зад който стоят Китайската индустриална и търговска банка, Китайската банка за развитие, Ексимбанк Китай и други) е одобрен с уговорката, че Reliance ще закупи телекомуникационно оборудване от китайските Huawei Technologies и ZTE Corp, научи Ройтерс от двама запознати. Няма подписани конкретни споразумения за доставка, но негласният ангажимент е бил изискване за отпускането на парите. Единият източник отказа по-нататъшен коментар и пожела анонимност поради „крайно чувствителното“ естество на въпроса. Според другия обаче китайските банки заемат на индийски компании само срещу обещание за поръчки.
Длъжникът има шанс за заемен ресурс на добра цена (лихвите по кредитирането скочиха, особено в Индия), тъй като китайските банки са готови да пожертват част от възвръщаемостта си за доброто на корпоративния сектор на страната. „Цената на паричния ресурс е по-висока в Индия, така че имаме предимство“, казва пожелал анонимност китайски банкер, запознат със заема за Reliancе.
Анил Амбани, по-младият брат на най-богатия индиец Мукеш Амбани, издейства заем от $3 млрд. за мобилния си оператор и друго звено на Reliance миналата година, като се споразумя да похарчи част от парите за китайско телекомуникационно и електрооборудване.
Пекин не е първият, който обвързва търговията и дипломацията, а по онова време чрез Китайската банка за развитие искаше да избегне повторение на 2010 г. Тогава телеком апаратурата от страната бе забранена в Индия заради страха от шпионаж, което смъкна печалбите на Huawei и конкурента й ZTE.
Поръчка на Reliance Power за $10 млрд. към Shanghai Electric също бе финансирана от китайски банки. През ноември Bank of China, Китайската индустриална и търговска банка и China Merchants Bank участваха в синдикиран заем за $6 млрд. за Duke Energy, която след купуването на Progress Energy ще се превърне в най-голямата електрическа компания в САЩ.
Duke пое ангажимент да работи съвместно с китайски компании, като ENN Energy Holdings и China Huaneng Group, по проекти за екоградове и соларни панели.
„Не мисля, че проявяват алтруизъм и спасяват региона“, казва базиран в Хонконг банкер, който работи с международни държавни и търговски финансови институции по синдикирането на заеми. „Банките имат много пари за разлика от всички останали и както обикновено, се интересуват живо дали клиентите им купуват китайски съоръжения. Отпускат сериозни суми, ако се очакват стабилни поръчки. Преследват националните интереси“, продължава той.

Европейски вакуум

Китайските банки започнаха да градят присъствието си на кредитната сцена в САЩ и Европа през 2008 г. след фалита на Lehman Brothers, когато Китайската строителна банка, Китайската търговска банка и Китайската индустриална и търговска банка основаха свои клонове в Ню Йорк същата година.
Bank of China е начело на валутния бизнес и винаги се нарежда в Топ 5 на кредиторите, тъй като от 2008 г. насам страната отпускаше кредити за над $13 млрд. годишно на държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион, като се изключи Япония. Китайското кредитиране за азиатските държави се повиши с около 42% оттогава, но кредитирането извън т. нар. Голям Китай, включващ Хонконг и Макао, се е увеличило само с около 8% по данни на Thomson Reuters LPC. „Интересът на китайските банки към отпускането на кредити зад граница расте и от Китайската индустриална и търговска банка твърдят, че се надяват да увеличат дела на задграничните си печалби“, заяви Грейс Ву от Daiwa Capital Markets. „Банките са по-склонни да отпускат заеми, ако кредитоискателите поддържат контакти с някои от клиентите й в континентален Китай.“
Все пак китайските банки не проявяват голямо желание да бъдат кредитори от последна инстанция. Те надали ще отидат твърде далеч, тъй като са напълно наясно с опита на колегите си в Япония и еврозоната, които трябваше да напуснат кредитните синдикати, когато състоянието на вътрешните им пазари се влоши.
Строгият паричен контрол и недоволството сред малките и средните предприятия, изпитващи недостиг на кредитиране, също допринасят за слабия интерес в Китай към подобни сериозни чуждестранни кредити, твърдят банкери.
Японският заместник-министър на финансите Такехико Накао тази седмица заяви, че банките в страната имат желание да отпускат заеми, но благоразумието е на първо място предвид преживяното в края на 80-те години, когато цените на активите в Япония се сринаха.
Credit Agricole, която разширяваше дейността си в Азия до средата на миналата година, притежава т. нар. списък за съкращения, в който над $1 млрд. от кредитите й в региона са предвидени за продажба. BNP Paribas и Societe Generale също продават заеми в Азия.
За китайските търговски банки определящото при сделките е наличието на връзка.
„Ако в региона има китайска компания, вероятно поддържаме контакти с нея и можем да разгледаме възможността за бизнес там. Ако няма китайска компания, не проявяваме интерес“, заяви висш банкер.

Прочети цялата новина

Свързани новини: