Какво искат румънците?

Новата 2012 г. започна бурно за румънците. Един наглед дребен повод - конфликтът между държавния секретар в здравното министерство и президента Траян Бъсеску във връзка с приватизацията на системата за спешна помощ - отприщи вълна от недоволство в цялата страна.

Проблемът скоро бе решен - уважаваният палестински лекар Раед Арафат, поставил основите на румънската служба за бърза помощ през 1990 г., се върна на поста си, а спорният проектозакон за здравната реформа беше върнат за преразглеждане. Румънците обаче вече бяха излезли на улицата, завладени от ентусиазма на недоволството, трупано през последните трудни години на криза и строги икономии.

Ден след ден жителите на Букурещ и много други градове се събираха на площадите, за да поискат Бъсеску, който седи непоклатимо в президентското кресло от 2004 г, и правителството на Демократично-либералната партия (ДЛП), оглавявано от премиера Емил Бок, да си отидат.

“Мафиотското правителство открадна всичко, което имахме”, “Моля да ни извините, не произвеждаме колкото крадете”, “Траян Бъсеску - капитан на Титаник”, “Зима или лято, ще стоим навън, докато не си отидеш”, пишеше на някои от плакатите.

Неминуемо всеки по-мащабен протест в Румъния поражда аналогии с Революцията от 1989 г. Този път също не липсваха транспаранти с надписи “Бъсеску = Чаушеску” и “Жандармеристите = Миньорите от 90-а година”, навяващи спомени от кървавите репресии срещу протестиращите в зората на румънската демокрация.

Възникналите сблъсъци по време на демонстрациите, които според полицията са били провокирани от футболни хулигани, стреснаха обществеността и накараха и управляващите, и опозицията да призоват за ненасилие и диалог.

Поставянето под въпрос на състоянието на демокрацията в Румъния под управлението на Бъсеску стигна дотам, че лидерите на двете основни опозиционни партии - Социалдемократическата (СДП) и Националнолибералната (НЛП) - предприеха стъпки към повдигане на въпроса пред Европейския парламент.

Опозицията обяви, че ще поиска приемане на резолюция в ЕП срещу Румъния заради “отклонения от демократичните стандарти”, която може да доведе до възможни санкции срещу страната. Обвиняваният в авторитарност Бъсеску запази мълчание по отношение на протестите, а премиерът Емил Бок призна, че разбира недоволството на хората, но защити като “необходими и правилни” мерките, взети от правителството по време на кризата.

Проучване, осъществено по поръчка не телевизия Реалитатя в периода 19-21 декември, показва, че 23 процента от анкетираните са заявили, че бедността е тази, която е изкарала хората на улицата, 19 процента твърдят, че това е корупцията, а 12 процента хвърлят вината върху настоящото правителство.

Според 37 процента от анкетираните оставката на президента Бъсеску е едно от решенията за слагане на край на протестите, 21 процента отговарят, че е нужна смяна на политическата класа, 12 процента - предсрочни избори, а само 5 процента са на мнение, че оставката на премиера Емил Бок ще помогне за спиране на вълненията.

“Демонстрациите категорично са против властта, но също така те изразяват едно глобално недоволство, свързано с политическата класа и начина, по който Румъния беше управлявана от падането на комунизма досега”, казва режисьорът Александър Хаусватер, цитиран от вестник “Адевърул”.

Каква е алтернативата? Според проучванията опозиционното обединение Социал-либерален съюз (СЛС), включващо двете най-големи опозиционни партии - СДП и НЛП, разчита на подкрепата на близо 50 процента от анкетираните, докато подкрепата за управляващата ДЛП е около 20 процента. Митинг, организиран от СЛС в четвъртък в Букурещ, събра около 7000 симпатизанти от цялата страна.

Мнозинството от хората, участващи в ежедневните протести, обаче отказват да се идентифицират с каузата на опозицията. “И ДЛП, и СЛС - все е зле”, скандираха протестиращи на Университетския площад в петък. Някои носеха плакати с надписи “Политически необвързан”.

За сметка на това сред лозунгите все по-често се прокрадваха промонархистки идеи от типа на “Монархията ще спаси ...

Свързани новини: