"Зелени Балкани": Значително по-малко са отчетените пеликани, лебеди и гъски

Значително по-малко от минали години са отчетените пеликани, лебеди и гъски, сочат резултатите от 36-то Среднозимно преброяване на водолюбивите птици, съобщиха от природозащитната организация "Зелени Балкани". Тази година над 35 експерти и доброволци на Зелени Балкани отчетоха 12 основни язовира в Южна България, реките Тунджа (от язовир Копринка до Елхово) и Марица (от Пазарджик до границата на България) и над 20 микроязовира в Южна България. Отчетени бяха общо над 54 000 индивида от 46 водолюбиви вида (патици, гъски, корморани, чапли, бърнета, лиски и т.н.), както и 82 вида дневни и нощни грабливи (орли, мишелови, ястреби и др.), пойни и вранови видове. Най-много от водолюбивите видове в отчетените водоеми са зимуващите зеленоглави патици (около 17 300) и лиските (12 300). В студени зими, когато водоемите на север от България замръзват, в страната ни се събират десетки хиляди големи белочели, сиви и червеногуши гъски. Тази година времето преди координираното преброяване бе сравнително меко и вероятно птиците все още са могли да си намират храна на север от нас. Ситуацията в някои от основните влажните зони в Южна България, които Зелени Балкани наблюдава от 1996 г. е както следва: Язовир Овчарица – общата численост на водолюбивите птици е малко над 4200 индивида, многократно по-ниска от отбелязаната средна численост от 15 700 индивида в периода 1996 – 2007 г. и двойно по-малко от миналогодишните 8800 индивида. Гъски изобщо няма. Друг традиционен вид за язовира – къдроглавият пеликан (P. crispus), който достига концентрации до 500 птици (2003) в сурови зими, когато съседните водоеми замръзват, тази година е бил съвсем малочислен – едва 31 индивида. За сметка на това, една от птиците е била маркирана с чуждестранен пръстен. Предстои да определим самоличността на нашия чуждестранен "гост". Констатирани са безобразни нарушения, свързани с изстрели и гонене на птиците от участъците на язовира, които са от ключово значение за опазването на зоната. Язовир Пясъчник – наблюдава се повишение на числеността на водолюбивите видове спрямо средните числености за периода 1997 – 2010. Отчетени са обаче едва 110 белочели гъски, при максимални числености от 12 000 белочели и 14 червеногуши гъски (2003). Река Марица – наблюдава се повишение на числеността на наблюдаваните водолюбиви видове спрямо периода 1996 – 2007 г. Тази година се отбелязва значителна концентрация на застрашения вид малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) на нощувката по река Марица. Над 5000 малки корморани зимуват край Пловдив, като това е между 6-8 % от цялата настояща Европейска популация на вида. Досега средната отчитана численост е от 3100 индивида, при рекорд от 4800 индивида (2000). Малките корморани традиционно са съсредоточени в една основна нощувка край град Пловдив, докато големите корморани са концентрирани в няколко основни нощувки по долното течение на реката, от която най-голяма е тази край Харманли. Заради постоянните изстрели и безпокойство, птиците постоянно сменят своите места за нощувка, като това е свързано със стрес и загуба на енергия. Сред интересните наблюдения, отново свързани с по-мекото време, са белият щъркел, установен на язовир Розов кладенец, двете малки бели чапли на язовир Овчарица и на Поморийското езеро и черната каня на микроязовир Ковачево. Това са типични прелетни видове, които би трябвало да зимуват на юг, заедно с лястовиците и другите щъркели. За съжаление, екипите констатираха огромен брой нарушения – бракониерски отстрел на птици, незаконни гюмета, лов с използване на забранени методи – живи мюрета и звуци за привличане, сечи. Бяха подготвени сигнали, които ще бъдат внесени в отговорните институции. Преброяването се проведе съвместно с представители Българското дружество за защита на птиците, Регионалните инспекции по околната среда и водите и басейновите дирекции, Дирекцията на Национален парк "Централен Балкан" и Българската орнитологична централа към Института по зоология при БАН. Данните от преброяването са представителни, а методиката е част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Установяването на числеността, динамиката на популацията на зимуващите в България водолюбиви птици, както и влажните зони, които обитават са от голямо значение за определяне на мерките за тяхното опазване. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: