Една фурия на 90 или Стоянка Мутафова

01/31/12 00:47
(http://e-vestnik.bg/)

Една фурия на 90 или Стоянка Мутафова

Две звезди в космоса - Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев в “Космонавти” от Илко Иларионов в Сатиричния театър. Снимка: личен архив

Б. р. - На 2 февруари великата българска актриса Стоянка Мутафова навършва 90 години. По този повод излиза новото допълнено издание на автобиографията й (в съавторство с драматурга Юрий Дачев) “Стоянка Мутафова - една фурия на 90″, подготвена от ИК “Слънце”. Следва откъс от книгата.

Имане - нямане

Много пъти животът ми се е обръщал по отношение на материалната осигуреност. В детството ми тя изглеждаше естествена. Не сме били някакви богаташи, но във всички случаи имахме спокойствие. Голям, хубав дом, обзаведен с вкус.

Вкусът! Гледам някои от оцелелите мебели от този дом. Спомням си и къщите, в които са ме водили… Вкусът е нещо, което не се купува с пари. Понякога точно многото пари още повече напомнят липсата му.

Бомбардировките унищожиха хубавата ни къща на „Дондуков“. За по-малко от 24 часа преживях две бомбени атаки. За първата, от която излязох само уплашена и с омазано с петмез палто, вече разказах. Втората, същия ден вечерта, беше много по-страшна. Нямаше го този път предупредителният вой на сирените. Явно се бяха повредили. Атаката ни свари неподготвени. Скрихме се в мазето и след минути къщата рухна над нас.

За щастие не стояхме дълго време затрупани. Бързо ни изровиха из руините. Настоявах да тръгнем веднага за провинцията. Баща ми, вече много болен, се опитваше да ме убеди да изчакаме малко. Искаше да съберем някои неща, преди да отпътуваме.

Въпреки военната обстановка, приятелите се подкрепяха, а той се радваше на обичта и уважението на много хора. Сигурен беше, че някой ще ни услужи и ще помогне да пренесем част от оцелелите вещи на новото си местоживеене.

Аз настоявах да се махаме час по-скоро. Както обикновено, вслушаха се в моята воля. Спомням си дългия път от мястото, където беше нашата къща, до подуенската гара. Татко пристъпваше крачка по крачка. Трудно му беше да се качи и на влака. Намериха се добри хора, вдигнаха го на ръце и го вкараха в купето през прозореца.

От къщата ни остана парче стена. Тя и до ден днешен стърчи в един вътрешен двор на „Дондуков“. От години не съм минавала оттам. Не обичам да си спомням онези ужасни дни. Въобще, с целия ми интерес към миналото и археологията, към местата, свързани със събития в моя живот, не обичам да се връщам. В Копривщица, мястото, където прекарахме част от времето на евакуацията, също не съм ходила, няма и да отида повече.

След завръщането ни в София дойде животът под наем. Нямаше ги вече морските летувания на Свети Константин и Елена (всъщност те бяха станали невъзможни и заради заболяването на татко). Отишли си бяха рождените дни с много гости, с тортата чудо „Жълто море с бели лебеди“. Въобще: сбогом, екстри! Но! Не си спомням ежедневие с усещането за катастрофа!

Татко искаше да си купим чифлик. Не вила – и двамата с него бяхме единодушни в неприязънта към виладжийския живот. Майка ми изобщо не се намесваше. Обезценяването на парите ни размина с осъществяването на мечтите ни. Спомням си новите банкноти, които замениха старите след Девети септември – огромни кафяви парчета хартия. Оттогава знам: започнат ли да се печатат големи банкноти, положението отива на зле. Но пак нямам спомен за страх, за безизходица.

Грамаданските банкноти на свой ред започнаха да намаляват, защото аз и приятелката ми трябваше да се контим. В България известно време не се произвеждаше нищо свястно, но и тогава в София се намираше някой, донесъл от Париж я ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/31/12 00:47 http://e-vestnik.bg/13783/edna-furiya-na-90-ili-stoyanka-mutafova/