Любен Татарски, председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление: Окрупняването на общините е неизбежно

Визитка

Любен Татарски е роден на 29 май 1958 г. в Разлог. Завършил е Висшия химико-технологичен институт и МЕИ, инженер. Завършил курс за управление на страни в преход през 1998 г. в Ротердам. Владее английски език.
През 1991 г. става секретар на община Разлог. В периода 1995–1999 г. е управител на бизнес център „Места“, изпълнителен директор на местната Агенция за икономическо развитие и общински съветник. От 1999 до 2009 г. е кмет на Разлог.
През 2009 г. е избран за мажоритарен депутат от ГЕРБ с мандат от Благоевградския избирателен район. Председател е на комисията по регионална политика и местно самоуправление.

- Г-н Татарски, като председател на комисията по регионална политика и местно самоуправление доволен ли сте от работата си с кметовете? Преди да влезете в Народното събрание, вие бяхте три мандата кмет на Разлог...
- ...В много тясна връзка сме с местната власт и най-вече със Сдружението на общините в България. Техни представители присъстват на всички заседания на комисията, която ръководя, а там се разглеждат най-вече въпроси, свързани с местното самоуправление. Последните 2,5 години сме направили редица законови промени изцяло в интерес на общините и местните власти. Много често получавам и директни запитвания и предоставям консултации и отговори на въпроси от колеги кметове. Те ме чувстват като свой човек в парламента и се опитвам да оправдая това доверие.

- Достатъчно активни ли са градоначалниците в лобирането за интересите на техните съграждани?
- Не бих казал. Даже сме го коментирали този въпрос със Сдружението на общините – че активността на кметовете не се проявява организирано, не се представлява в парламента по подходящия начин. Много от реализираните промени в законите са преди всичко моя инициатива като човек, познаващ ясно проблемите на местните власти. И ми се струва, че е необходима по-голяма инициативност и организираност от общинските управления – да представят своите искания в парламента, след което и да ги защитават.

- Кажете една идея, подадена от общините, която да е била реализирана досега във вашия мандат?
- Идеите, общо взето, са свързани с конкретни проблеми и последният, за който се сещам, е като минаха изборите и се оказа, че с приетия Изборен кодекс сме пропуснали промяна в Закона за административно, териториално и селищно устройство на Република България. Не бяхме разписали правилата за прекратяване правомощията на кметовете в селищата, които са под прага от 350 жители и вече са с променен статут. Това създаде огромна трудност за много кметове на общини с оглед назначаването на кметски наместници. Наложи се бърза промяна в закона и я направихме. Иначе сме решавали проблеми, свързани с общинската собственост, предоставяне на повече средства от такси, концесионните отчисления се увеличиха от 30 на 50%. Средствата от малките концесии 100% вече отиват в общините. Предоставиха им се земеделската земя, водата и изобщо много ресурси.

- Процесът на децентрализация, който се изисква от ЕС, как върви като скорост във вашия мандат?
- Твърде бавно. Винаги съм ратувал за децентрализация – вменяване не само на задължения, но и на правомощия на общините. За съжаление обаче отговорностите са много повече от правомощията, които се предоставят. Последното изменение, за което се сещам, е в Закона за ветеринарната дейност, в който на кметове се вменява като задължение да регистрират едва ли не всяко едно новородено животно и да се грижат за дейности, които не са финансово обезпечени. Затова през тези 2,5 години единственото, и то не е малко, е, че предоставяхме ресурси на общините. Ако те ги използват ефективно, могат да имат допълнителни собствени приходи, да покриват задълженията си. В тази посока има още много какво да се прави.

- Има ли нещо, което трябва радикално да се промени в отношенията държава-община, но все още не можете да се преборите да се случи?
- Не можем да се преборим с желанието на държавата да се разпорежда с ресурсите, които са на територията на съответната община, а това е сериозна възможност даже и за най-бедните райони. Държавата продължава да консумира тези ресурси, макар и след това да ги преразпределя чрез бюджета до всяка една община. Така се намалява ефективността. Все още държавата трудно се разделя с желанието за регулиране и преразпределяне. Има съвет, програма и стратегия за децентрализация, но са нужни по-бързи и смели стъпки в тази посока. Трябва да се предоставят на общините възможности, за да имат самочувствие, че могат да се справят сами и че нямат толкова голяма зависимост от централната власт.

- Какво се случи с идеята за промяна на административното делене – за намаляване броя на областните центрове и за окрупняване на общините? Ще се прави ли нещо в крайна сметка?
- За мен тези промени са неминуеми. Получи се твърде голяма разлика във възможностите на едни и други общини. По-малките стават все по-слаби и икономически зависими от централната власт, от централния бюджет. Те нямат капацитет и възможности, така че в един момент ще се наложи, макар и с чисто антикризисна цел, да се ограничат и разходите по тези общини. Малките нямат потенциал да се възползват от възможностите и на европейските програми. Затова и окрупняването рано или късно ще се случи. Да не даваме примери как в Гърция намалиха три пъти броя на общините и на областите точно с оглед намаляване разходите по тяхната издръжка и функциониране. За съжаление смятам, че се забавихме твърде много. Това досега трябваше да бъде направено. За целта обаче е необходима освен политическа воля, но и разбиране от страна на местните общности и на всички политически сили. То е само и единствено в интерес на регионите и хората.

- Малките общини обаче май не го разбират и се съпротивляват.
- Да, и за съжаление сега това не може да стане без допитване до хората, поне така е записано в конституцията. Трябва те самите да го осъзнаят, да решат и да го направят.

- Спомняте ли си обещанията, които направихте преди парламентарните избори през 2009 г.?
- Да, помня ги. Едното беше въпросът за ВиК сектора, който всъщност е на дневен ред още от 1992 г. Целта беше общините да станат собственици на ВиК дружествата и точно това е смисълът на готвените промени в Закона за водите и на водната стратегия. Това обещание може би ще бъде изпълнено. Но то не е достатъчно, защото управлението на тази инфраструктура и инвестициите в нея е непосилно само за общините. Затова много ясно и точно трябва да се дефинират ролята и отговорностите на държавата, поне по отношение на довеждащите колектори и водовземните съоръжения, за да се осигури необходимото количество и качество на питейната вода, подавана за населението. А оттам нататък ангажимент на общините ще е да подведат мрежата в съответното добро състояние. Това ще се изпълни, но вече в един актуализиран вариант.
Голф комплекс в района Разлог например вече съществува и действа. И това е една от най-добрите инвестиции. Що се касае до новите ски зони и курорти - в този смисъл са и предложените изменения в Закона за горите. Те ще дадат възможност, без да се променя статутът на земята, да се изграждат такива съоръжения – ски писти и ски влекове, което ще облекчи многократно възможността за реализацията на такива проекти. А в нашия район (бел. ред. - Благоевградски) има друг казус – едната част от ски зоните, които са проектирани и се предвижда да бъдат изградени, са в защитени територии и там процедурата е съвсем друга. Подготвено е искане до ЮНЕСКО, доколкото съм разговарял с представители на Министерството на околната среда и водите, по наша инициатива - за изключване на части от парк „Пирин“. Те са под егидата на ЮНЕСКО като буферни зони и предвиждаме там да се доизградят и развият съществуващите ски зони на Банско и Добринище. В момента се изготвя и новият план за управление на парк „Пирин“. Там също ще предложим законови промени, защото без тях не може да се направи нищо. Все пак, каквото сме обещали, трябва да бъде и нормативно регламентирано.

- От ЮНЕСКО ще се съгласят ли да извадят от защитената зона тези райони на Пирин?
- Това ще се реши на сесия на организацията това лято. Иначе техни представители бяха тук миналата година и изразиха разбиране. Казаха, че не биха се възпротивили, ако получат надлежно подготвено искане, което отговаря на желанието на местната общност. От ЮНЕСКО ще преценят доколко това е целесъобразно според критериите за такъв обект, какъвто е парк „Пирин“.

- А очаквате ли съпротива от екозащитни организации?
- Точно срещу това искане не очаквам, а и не би трябвало да има, защото това са законови стъпки, регламентирани от българското и международното законодателство. И ако те бъдат спазени, никой не би трябвало да бъде против тях, защото те отговарят на интересите не само на местната общност, но и на държавата. Все пак говорим за икономическо и социално развитие. Затова, спазвайки законодателството, е добре да правим стъпки в тази посока.

Прочети цялата новина

Свързани новини: