Борисов: Те приемат, аз им спирам, каже ли обществото, отреагирам на мига

БОЙКО БОРИСОВ (министър-председател): … По тази точка с тези 20 декара правете каквото щете, но го махайте. Ясно ли е, Деси? Записваш ли? Кой член е това?   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (председател на парламентарната комисия по земеделие и гори) : Да отпадне § 2.   БОЙКО БОРИСОВ: И Найденов издава заповед. АКТА я спасих аз. Направиха, всякакви глупости изговориха. Шистовият газ, мораториума, го спрях аз. Може да изброя тези генномодифицираните храни ги спрях аз. Стига сега! И ще излиза някой сутринта и ще ми казва… Да се формулира защо, че тонове наркотици сме заловили или какво. Или не било демократично.   Няма нещо, което обществото да е казало и да не сме отреагирали на мига, няма такова нещо. Как така? Когато заменяха горите, заменките, защо не затвориха “Орлов мост”? И ги направиха. Факт са. В момента ние с мораториума на горите сме им дали най-скъпите гори, не може да пипат нищо, нали така?   ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление): Колеги, какво става с интересите на тези хиляди собственици, които са получили в резултат на реституция собствени земи, частна собственост и трябва да се редят на “Топливо” за два кубика дърва, а имат гора и вие не им разрешавате, тоест ние няма да им разрешим да си отсекат по съответния ред, който е ясно и точно разписан два, три, пет кубика, за да се отопляват? Ние ще ги пратим на “Топливо” да плащат на прекупвачите, на търговците скъпо, прескъпо дърва?   БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, разбрахме се точно и ясно.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ (министър на земеделието и храните): Аз ще издам заповед, господин премиер, с която това нещо, докато се промени, ще бъде забранено, тоест няма да влезе в сила.   БОЙКО БОРИСОВ: По тази точка в момента до 16.00 часа Найденов да е издал заповед.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: То си е в сила в момента.   БОЙКО БОРИСОВ: Да я потвърдиш. Като слушам, никой не слуша дали е в сила или не.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Добре.   БОЙКО БОРИСОВ: Ще повториш сто пъти, ще я покажеш, ще ги поканиш в 16.00 при тебе да им покажеш заповедта. И тази точка – Румяна, с Федосиева, с Краси Велчев –записваме тази точка да отпадне. Следващата точка.   АНДРЕЙ РАЛЕВ (Сдружение “Зелени Балкани): Следващата точка, пак несвързана със ски пистите, е за увеличаване на сечта над прираста. Една гора расте, да речем, 1000 кубика за десет години – толкова, колкото е по план. С този член, който се предлага, могат да се секат 1800 кубика. За първи път се въвежда такова нещо в български Закон за горите да може да сечеш над прираста. Тоест, една гора нараства с еди колко си за десет години. Ти имаш право да изсечеш повече от това. Това означава, че след 20-30 години на това място няма да има гора. Няма никаква логика.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин премиер, те знаят много добре статистиката. Ние сме го коментирали.   БОЙКО БОРИСОВ: Като сте го коментирали, защо ми затварят “Орлов мост”? Защо не си дошъл да ми кажете, че проблемът е такъв и вместо да гласуват онзи ден закон, да сме направили срещата във вторник и това нямаше да влиза в тоя му вид. Ние правим законите за тези хора, за тия всичките. Не ги правя за мене!   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По същата логика идват в момента животновъди, които казват: пасищата ни ги превзе гората. Утре ще излязат и те и ще затворят „Цариградско шосе”.   РЕПЛИКА: Пасищата не се водят гора.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Горите са се увеличили от 2000 г. и вие го знаете. Горите превзеха пасища. Искам да говорим обективно.   БОЙКО БОРИСОВ: Найденов, ще направиш среща с животновъдите и с тези момчета и ще кажете: Хайде сега да отидем, например, в Якоруда или в Ябланица или където искате, покажете ни вие да видим къде има такова пасище, да имаме представа. Те са нормални хора. Ще отидат, ще го видят.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще ги заведа още утре.   БОЙКО БОРИСОВ: Това е диалог. Те ще кажат: Да, но виж, тук сме ви дали или има пасище, примерно, в Костинброд, където вие сте го изсекли и сте го направили на гората. И ще стигнем до правилното сечение да са доволни животновъдите, да са доволни и тези хора. разбираш ли какво чух аз сутринта? Че ние сме приели закон, който да изсече горите! Ние, които спряхме горските пожари, ние, които спряхме незаконната сеч. Районните управления още са пълни с каруци, трактори, които сме конфискували. И не чух нито един животновъд да излезе и да каже, аз не ги подстрекавам да излязат сега да се сбият на улиците, точно обратното. Казвам: При теб ще ги събереш и тях, и животновъдите. Аз не ги карам да се срещат на площада.   ЖИВКО БОГДАНОВ (Международна природозащитна организация WWF): Нещо повече, ние подкрепяме в някои членове животновъдите. Опасността в този член е следната. Той няма да допринесе за изсичане точно на храстите и на тези неща…   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Вие се опасявате да не се злоупотреби с члена, а не сте против члена.   БОЙКО БОРИСОВ: Как според тебе ако бъде формулиран този член, няма да бъде риск?   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Говорихме го и с теб. Горите превземат пасищата. Ние в момента върху пасищата получаваме едно – субсидия, едно – искаме тия хора да имат къде да могат… Вие имате притеснение да не се злоупотреби с текста. Аз ви казвам: ако трябва, да го формулираме така, че да не се допуска, а не да го забраняваме, защото разберете, от другата страна стоят също хора.   РЕПЛИКА: Тук пише “държавни горски и държавни ловни стопанства”. Не става дума за ливади и пасища изобщо.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Пасищата са до горите. Когато гората се разпространява, превзема от пасищата.   РЕПЛИКА: Между пасища и гори има ключова разлика.   ЖИВКО БОГДАНОВ: В Закона за горите има процедура, която този закон въведе благодарение на това правителство, да се уточни точно проблемът със завладяването на пасища, ливади, въобще земеделските земи и т.н. Собственикът решава по Закона за горите, настоящия, дали да се ползва земята като гора и я декларира в Агенцията по горите и му я записват като гора, или ще я прави като пасище и ливада. Има си процедура за това нещо.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато е държавно обаче, решава държавата.   ЖИВКО БОГДАНОВ: В държавните гори се управляват с горскостопански цели, не с животновъдни цели. Няма ливади и пасища там.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имаме дефицит. Нека да мислим разумно. Съгласен съм да седнем и ако текстът не е прецизен…   БОЙКО БОРИСОВ: Да го прецизираме, да разберем. За частника няма проблем дали ще е гора или пасище. Както си го декларира. За ловните и за държавните горски стопанства има проблем, че не би могло да си поддържат. Те защо не си режат още като излизат такива филизчета от земята, тогава да си ги режат? Защо чакат да стане примерно един метър и тогава да го режат? Това е като във всеки двор, нали го почистват. Като излязат такива филизи, отиваш и ги изрязваш, нали така?   ЖИВКО БОГДАНОВ: Текстът не касае изобщо пасища и ливади. Текстът гласи: До влизане в сила на горскостопански планове и програми допустимият размер на ползването на действащи или с устройствени проекти планове и програми може да бъде надвишен до 80 на сто…”   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще махнем “до влизането”, за да не се притеснявате. В Лесоустройствения план го правим и ако в Лесоустройствения план е разписано, го изпълняваме. Съгласни ли сте така?   ЖИВКО БОГДАНОВ: Не, тук става дума за друго. Когато се планират ползванията в горите, по целия свят, откакто е измислена науката горскостопанската, от 400 години, устойчивите ползвания са винаги по-малко, отколкото прираста, за да имаме гора. А тук вие казвате: 80% над прираста.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Само че никой не е допуснал за десет години да имате…   ЖИВКО БОГДАНОВ: И във Виетнам го няма.   СТЕФАН АВРАМОВ (Българска фондация “Биоразнообразие”): Така записан текстът, не става въпрос въобще за пасищата. Става въпрос за горите. Ако искате да управлявате пасищата, запишете го текста за пасището. Но така записано… пасищата са си юридическа категория. Те се дефинират, много добре знаете как.   БОЙКО БОРИСОВ: Колега, кажи ми как трябва да бъде формулиран текстът, за да е гарантирано?   СТЕФАН АВРАМОВ:: Да се махне “надвишава” и става “до 80%”.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Добре, слагаме “до”.   БОЙКО БОРИСОВ: Това в кой член е?   ЖИВКО БОГДАНОВ: Това е параграф 63, ал. 3 от Преходни и заключителни разпоредби.   БОЙКО БОРИСОВ: Прочети го дословно.   ЖИВКО БОГДАНОВ: Предложението, което предлагате от агенцията по горите е следното. „До влизането в сила на горски планове и програми по ал. 1 допустимият размер на ползването по действителните или с устройствени проекти планове и програми може да бъде до 80 на сто от средния годишен прираст в съответното държавно горско или държавно ловно стопанство.” Ако това остане, е супер. Тук само отпада „надвишен до”.   БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме ли това? Приемаме го така.   ЖИВКО БОГДАНОВ: Чудесно.   БОЙКО БОРИСОВ: Трето.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ (WWF): Третото е свързано с планините и със застрояванията.   БОЙКО БОРИСОВ: Със сечта, с управлението на горите изчистихме ли всичко, ако се приемат тези две неща. До тук съм записал: да отпадне този член и да има надвишение. Проверете, за да приключим с тая тема.   ЖИВКО БОГДАНОВ: Има няколко противоконституционни текста, свързан с ползването на горите.   БОЙКО БОРИСОВ: Кои?   ЖИВКО БОГДАНОВ: Примерно, ако държавата води дело срещу царя, с този член се позволява държавата да ползва в имотите, в които текат съдебни дела, но трябва да има някакво обезщетение. Хайде, царя го забравяме, но ако аз съм собственик… Трябва да се прецизира.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато гората е блокирана и падат дървета и съхне, кой да влезе?   ЖИВКО БОГДАНОВ: Именно, може да се добави: когато това е подкрепено от …защитна станция, че има нужда от такова ползване. Защото не е редно да се прави нормално ползване, до като има спорове. Или трябва да се гарантира например обезщетяване.   БОЙКО БОРИСОВ: Параграф кой?   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За да се разреши сечта, се иска мотив.   ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: (Главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите) Този текст, който цитирате, към настоящия момент действа в двата реституционни закона – за възстановяване на земеделските земи и за горите и земите в горския фонд, който все още действа. Там има точно такива текстове при спорни имоти, за да може да се управлява устойчиво гората, ползването да се извършва от държавата, като приходите да се включат в набирателна сметка, която после и след решаване на спора… същата процедура… БОЙКО БОРИСОВ: Кой параграф е?   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Другият проблем със сечта е сечта на гори в корекциите на реките.   БОЙКО БОРИСОВ: Да я намерим.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Може да сте въвели някои неща, които ние не знаехме довчера, защото това дойде днес при нас. Имате някои подобрения от последната комисия.   БОЙКО БОРИСОВ: Нека да го прочете и тогава да минем нататък. От много приказки затвориха „Орлов мост” два дена.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, Вие знаете, че промените в закона бяха въведени между двата празника, между Коледа и Нова година и нямаше никакво време в закона в 14-дневен срок да бъдат разгледани, за да се направи добра дискусия. Оттам започнаха всички тези забавяния.   РЕПЛИКА: Господин премиер, всички тези мъже, които са тук, са участвали в правенето и на предишния, и на по-предишния и на още по-предишния закони. Ние сме единствените, които сега се намесваме. Те имат предостатъчно опит.   БОЙКО БОРИСОВ: Записваме, че този параграф е така.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Касае чл. 66 и 67.   БОЙКО БОРИСОВ: Добре, чл. 66 и 67. Друго какво казахте?   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Следващият проблем е със сечта на гори в корекциите на реки, където принципно повечето от тях са природни местообитания по натура. Трябва да се действа по-внимателно. Не знам дали сте го променили. Получихме го преди малко.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Специален закон изисква поддържането на … храстовидна и дървесна растителност. Член 101.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Не е описано какво точно е корекция на реката. Защото корекция на реката вие може да считате, че е цялото разливно място.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Специалният закон урежда това. Сега ще го намеря. Чл. 101. Практически където определя кое не е гола сеч.   РЕПЛИКА: В дефиницията за корекции влизат и такива територии като защитена местност Рупите, корекция е между двете диги реката може да попадат и огромни площи. Имаш вековни гори в това нещо, не са толкова много. Резерватът Камчия е такъв район.   ДРУГА РЕПЛИКА: Трябва да се прецизира текстът.   БОЙКО БОРИСОВ: Какво пише в закона?   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Усвояване не е гола сеч. Усвояване на дървесина в площите в границите на корекции на реки и на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесина и храстова растителност. Идеята е процедурата за изчистването, когато специален закон казва какво да представляват изкуствените диги примерно и какво не трябва да има, да може да се усвоява тази дървесина. Проблемът излезе с наводненията, когато трябваше да се чистят дигите.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато вкарваме в момента да се чистят и да се коригират, за да няма наводнения, защото това е другото голямо бедствие, едно наводнение ги унищожава и вие знаете – излязат ли, те унищожават и дървесните видове.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако няма специален закон, те са също горска територия.   БОЙКО БОРИСОВ: Това гарантира ли ви? Никой няма да изсече нито Рупите, нито Камчия, поне докато сме ние.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Как някой ще посегне да изсече…?!   БОЙКО БОРИСОВ: При нас е категорично, сигурно е при нас. Затова искам да ви гарантирам в закона, че и след нас няма да го направят. Затова вижте текста.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Чл. 105, т. 9.   БОЙКО БОРИСОВ: Дотук сме разгледали четири точки. По четирите сме се разбрали.   ЖИВКО БОГДАНОВ: В § 28, т. 5, чл. 88, ал. 5 се създава точка 4 и 5 – също го пише това нещо. Обаче члена тук го няма.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще го прочета.   ЖИВКО БОГДАНОВ: Понеже темата за наводненията е много важна, аз предлагам да се направи една среща, тъй като има много сериозно хидроинженерно лоби, което доведе до много корекции на реките в България и доведе до това, да се засилва течението на реките в някои райони и проблемът да се създава по-надолу. А когато се изсича дървесната растителност в горните течения и в някои места на корекции, това води да не може да забавиш водата по-надолу и е много тънък моментът какво и къде трябва да се прави. Заради това предлагам да се направи една среща преди да дойдат новите валежи примерно есента, защото не може да кажем: навсякъде трябва да има корекции и изсечена горска растителност и това ще ни реши проблема.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не можем да кажем. Казано е само: ако специален закон не допуска наличие на такава, като определения, които са дадени в специалните закони за хидромелиорациите.   Чл. 88 урежда как се стопанисват горите, като какви – няма да изчитам всичко. Това са действащи пет алинеи от сега действащия закон.   В ал. 5 има изредени кое не се стопанисва като гора, предвид режима на сечене. Едното е плантациите от бързорастящи. Петото е „площите в границите на корекции на реки и на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесина и храстова растителност”. Тоест ако за съответните съоръжения няма специален закон, който урежда какво трябва да представляват (специален закон е Законът за хидромелиорациите и Закона за водите…)   БОЙКО БОРИСОВ: В Банкя на реката преди десетина години когато минаха, изсекоха тополите.   РЕПЛИКА: Тук трябва да се прецизира, че в корекциите на реката има участъци, които са променени, които наистина трябва да се почистват, както е коритото в Самоков. Но имаме участъци…   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това могат да го допишат в наредбата.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато хидроинженерите отидат и направят плана за корекциите, да не би този план да е по-голям, отколкото трябва. Нали това се притеснявате?   РЕПЛИКА: Именно.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не сте ли съгласни в наредба това да се напише като вариант?   АНДРЕЙ РАЛЕВ: Напълно сме съгласни, но трябва да се направи бързо, за да няма произвол на закона, докато няма наредба.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това леко сте го подобрили. Има просто още малко – и да стане перфектно. Тук имаше един текст, който казваше: тези гори не са гори, корекциите.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, подобрен е текстът.   РЕПЛИКА: Подобрен е, точно така. Просто още малко трябва да го прецизираме.   ПЕТКО ЦВЕТКОВ (Българска фондация “Биоразнообразие”): Ние говорим за тези, които са картирани като гори. Не говорим за места, които…   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Ще го прецизираме с господин Найденов. Да вървим напред, да не губим време.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сервитутът на хидромелиоративно съоръжение няма как да е в гора, защото при изграждането му то вече си е с променено.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: За мелиоративните – да, но за корекции на реките има малко какво да се направи.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз предлагам този текст като варианти да се допише като условие в наредбата.   АНДРЕЙ РАЛЕВ: Идеално.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Защото то е разписано за наредбата. Знаете, че ще го защитим.   БОЙКО БОРИСОВ: Найденов ли издава наредбата?   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, издава се.   БОЙКО БОРИСОВ: Днес като дойдат в 16.00 часа при тебе, да го има записано и в наредбата и тоя член.   ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Те са два члена – 88 и 105.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В наредбата го вкарваме.   БОЙКО БОРИСОВ: По-нататък.   АНДРЕЙ РАЛЕВ: Основният проблем, заради който хората излизат на улицата, е, че се дава възможност за първи път от 1931 г. държавата да даде възможност на частни лица и компании да строят в защитени територии държавна собственост. В България има 5% защитени територии. Това са: националните паркове, природните паркове, защитените местности. В тях държавната собственост се управлява, досега винаги се е управлявала от държавата. Ако имат интерес, да речем от някой инвеститор в ски курорт или нещо подобно, държавата дава концесии. Има много добре разписана процедура за концесиите в България. Няма нужда да извъртаме и да заобикаляме Закона за концесиите чрез това, да се не променя предназначението на имотите. И това, да се даде възможност на едни частници, които…   БОЙКО БОРИСОВ: Частниците не е мръсна дума, няма да се връщаме в социализма пак.   РЕПЛИКА: Нямаме това предвид. Искаме държавата да е възложител, а частникът да е изпълнител.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Основното е, пише, че строителството на ски писти и ски лифтове да се извършва не с промяна на предназначението, а директно с право на строеж. Идеята на господин Емил Димитров беше за да може държавата да запазва собствеността си. Чудесно предложение на господин Емил Димитров. Единствено ние бихме искали тук да влезе следното. Държавата запазва собствеността си, добре, обаче да има промяна на предназначението, тъй като застрояването с писти и лифтове колкото и да е си е абсолютно същият строеж, какъвто са всички други хотели и подобни, което запазва смисъла.   АНДРЕЙ РАЛЕВ: И в новите промени не става въпрос само за ски писти и лифтове, а става въпрос за всички спортни, културни и религиозни съоръжения и прилежащи към тях сгради и друга инфраструктура, което означава, че може да се тълкува много широко.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Имаме запазване на държавната собственост – искаме ние, - искаме промяна на предназначението, за да не се води това гора на хартия. Запазването на държавната собственост го няма. Искаме промяна на предназначението. Ще ви обясня.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това го разписахме.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Точно, ние Ви подкрепяме в част от нещата. Просто да ги усъвършенстваме. И ще стане всичко идеално за обществото и за институциите. Запазваме държавната собственост, както предлагате вие.   БОЙКО БОРИСОВ: Защо не дойдохте тук да протестирате оня ден и да съм слязъл при вас и да сме се качили тук? Къде сте стояли тук?   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, елементарно е решението. Променяме предназначението чрез търг, както вие въведохте в последната комисия.   ДЕСИСЛАВА: За първи път се въвежда, признаваме го това нещо.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Точно така, признаваме го. Въвежда се с търг отдаването право на строеж и инвеститорът започва да строи, ако мине другите екологични процедури. Има едно уточнение. Искаме една промяна на предназначението, защото там има една такса, която отива в държавата, за да направи компенсаторно заселяване. Без промяна на предназначението, особено в частни земи, в един частен имот ако инвеститорът, например, във Видин и по видинското радио аз го казах, един частен имот отиде при госпожа Караджова и поиска разрешително за писта и тя ще го разреши веднага, защото това не е съществено увреждане на природата. На следващия момент той няма нужда да променя предназначението, няма нужда да плаща такси, изсича на голо терена си за ски писта и де факто той получава добив на дървесина, все едно че прави ски писта, без да е платил наказателна такса за компенсаторно залесяване и заобикаля правния принцип на Закона за горите, тъй като всеки друг ползвател на гора, частник или държава, ползва дървесина и я продава,но няма право на гола сеч, а с този правен недостатък на сегашните предложения и приети, всъщност допускаме строителство на ски писти във Видин, а де факто изсичане на голо, без да се заплаща наказателна такса за това. Допускаме вид гола сеч. Това има как да се прецизира. Казах ви. Просто включваме във вашит екстове промяна на предназначението и нещата заспиват. За защитените територии искаме…   БОЙКО БОРИСОВ: Вие защо сте против това да го има?   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Поради таксата. Ние знаем, господин Димитров каза да смалим таксите. Добре, да ги смалим за всичко.   БОЙКО БОРИСОВ: Колко е таксата за това? Каква е разликата?   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Логиката, господин премиер, е следната. Ние имаме разминаваме с тях само в едно. Всичко сме приели. Тоест, разликата е, че в сегашния режим има предложение да не се прави промяна на предназначение и съответно да не се събира такса. Всяка държава има механизми, с които стимулира инвеститорите. Държавата може да въведе промяна на предназначението и да ги освободи от такса. Тоест, нека да не коментираме финансовата страна на въпроса. Решили сме като държава, че това е начинът.   БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата в таксите?   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Разликата в таксите към сега действащата тарифа е огромна. Онзи ден имахме с АГРОПОЛИХИМ, които искаха да се изтеглят от тук инвестицията, защото таксата им се вижда много. Когато дойдохме на власт, ниските такси, които бяха при тройната коалиция ние ги променихме в наредбата. Те станаха много високи. Инвеститорите се оттеглят и протестират. Затова когато коментирахме философията, казахме така: това е начин да бъде стимулиран по някакъв начин инвеститорският интерес. И аз мисля, че ще ви предложа нещо, което е компромисно.   Процедурата за промяна на предназначение едно че струва много пари и отблъсква инвеститора. Второ, тя като цяло като процедура е доста тромава, защото изисква, знаете, скици, оценки и всичките тези неща. Каквото и да си говорим тук, вие не протестирате заради 20-те декара, за които решението ще го намерим веднага, вие протестирате точно покрай този член.   Ако стигнем до консенсус да намерим експресната, тоест зелена, някаква процедура, която да не е сегашната процедура и да не отблъсква инвеститорите, това е само решението. Иначе нашата идея е тая. Ние не защитаваме, примерно, както говорите, Цеко Минев. Не е поправката Цеко Минев това, което говорим. Запазихме собствеността на гората, защото утре ще ни обвините дори и с промяна на предназначение. Да, вие го дадохте. Затова остава винаги държавно.   Единственото – костеливият орех, е промяната на предназначението. Кажи ми как да стане в момента, ако аз съм инвеститор.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вие сте прав. Може да облекчим, обаче в случая в момента, в който вие въведохте изисквания за търг, вече няма нужда да се притеснявате за високата такса на правото на промяната на предназначението, тъй като когато е държавна гората ако имаме такса за промяна на предназначението, после при търга се урегулира и крайната цена, която човек трябва да плати, за да инвестира в държавен имот, се уравновесява. Проблемът остава обаче за частните гори.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ето, тук за частните какво правим?   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: За частните гори не може да не събираме токса. Ако искате намалете, помислете нещо. Не може да не събираме…   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Вие ще ни подкрепите ли, ако намалим таксите? Ние заради вас ги вдигнахме.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вие вдигнахте заради заменките. Това е нещо друго.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Кой настоява за заменките?   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Там е разпореждане, там е предоставяне на държавна - на частна. А таксите за промяна на предназначението нямат нищо общо с пазара в България. Тоест, наистина … имат такса и вие може да я прецизирате така, че да привличате инвеститори за частните имоти. Но за държавните е хубаво да има промяна на предназначението.   ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Значи вашето предложение е да има такса, но тя да бъде минимална, за да не отблъсква.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В частните. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Защо? А в държавните?   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В държавните вероятно също ще има нещо подобно. В държавните няма значение.   ПЕТКО ЦВЕТАНОВ: Както е написан законът, е перфектен. Ще ви кажа. Предишният закон, направен от тройната коалиция, два пъти го променяха. Всичките тези мъже са участвали в правенето на тази закони – и през 2007, и през 2008, и 2009, и миналата година. Те имат предостатъчно опит в правенето на тези закони. Ние сме по-нови, от скоро сме. Подкрепяме на 100% промяната. Ще ви кажа за що. Предишният закон беше следният. Имаш право да промениш статута на земята, да платиш таксата, която е 35 000 лв. на декар, но не получаваш собственост върху земята. Само от горска територия става урбанизирана територия. За една ски писта, която е около 1000 дка, по 35 000 – това прави 35 милиона. Ти отиваш и плащаш, без да стане твоя собственост земята. Няма инвеститор в света, който не да помирише – да погледне да инвестира в България по тази причина и ще направя едно уточнение. Този закон, който разглеждаме сега, той не влияе върху трите национални парка, където са големите ски центрове. Това са Банско, Боровец и - Пампорово са частни земите. Те са в национален парк. Този закон касае Витоша и малките населени места, където в момента безработицата е 27%, господин Татарски, знае се. Защото хората нямат работа, секат гората поголовно. И няма инвеститор, който да си бръкне – не български, какъвто и да е, от Марс да дойде – няма да извади без да получи собственост да плати тази земя.   БОЙКО БОРИСОВ: А в Австрия, в Швейцария, другите, където имат развити ски курорти, знаете ли каква е практиката?   АНДРЕЙ РАЛЕВ: В Австрия например почти всички ски курорти са общински или с 50% общинско участие. Защо? Защото ски съоръжението по дефиниция не може да бъде самостоятелно печелившо. Скъпо нещо е строителството на едно съоръжение. Скъпо нещо е и следващата експлоатация. От цената на лифтовете не може да се печели достатъчно. Обаче всички туристически фирми печелят от другите услуги, които са около ски пистите. Така че едно участие на държавата в строителството на ски курортите е много полезно, защото тогава държавата може да бъде сигурна, че цените, на картите, ще бъдат по-ниски. Ако се дадат пълни права на монополистите или на хората да има монопол в ски курортите, това значи, че ще се вдигнат много цените, това значи, че ще идват по-малко туристи и ще има по-малко приходи за местното население. Ако има участие на държавата, ще има по-ниски цени на картите, повече туристи и повече приходи за местните хора.   КОНСТАНТИН ИВАНОВ (WWF): Понеже бяха отправени обвинения към хората, които стоят на тази маса, че едва ли не всичките закони те са ги писали, аз искам да питам само господин Цанов дали е вярно, че има кредит към банката на Цеко Минев.   ФИЛИП ЦАНОВ (Сдружение “Природата за хората и регионите”, консултант на “Витоша ски”) : Не е вярно. Нито едно мое дружество няма.   КОНСТАНТИН ИВАНОВ: И дали е вярно, че има неплатени такси към Националния осигурителен институт?   ФИЛИП ЦАНОВ: Понеже говорим за Австрия, Швейцария се спряга тази тема. Основният проблем в България е, че като цяло държавата е два пъти по-ниска като средна надморска височина на държавата и е три пъти по-ниска от Швейцария.   ФИЛИП ЦАНЕВ: И това не е вярно. Пред премиера лъжете. Сто и двадесет върха над 2000 метра има в България. Само на Витоша са 11.   БОЙКО БОРИСОВ: Да каже момчето какво са се разбрали, за протокола, за да приключим тази точка.   АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тези 35 милиона ще си дойдат от само себе си, защото вече има пазарен механизъм за определяне цената на правото на строеж. Така че ако има инвеститори от Австрия, които искат да се конкурират тук и да направят топ курорт, цената ще отиде може би наистина на 10 милиона или 20 или 30 милиона. Вече имаме пазарен механизъм, който вие въведохте.   И да коментираме това, което обсъждахме с господин Найденов. Включваме право на промяна на предназначението. Държавата има да плаща един данък, тъй като остава неин имотът и този просто трябва да се промени наредбата, за което мисля, че господин Найденов ще се справи. Остава единствено таксата за този данък, който държавата си плаща сама на себе си, да бъде извлечен от правото на строеж, което ще се определи чрез търг. Вече търгът е в сила. Имаме пазарни цени. Ние не отблъскваме вече никого. Вече привличаме.   МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За какво става въпрос? Дилемата каква е? По този закон досега вас сме ви слушали сега, и в първия му вариант. За да запазим държавната собственост въобще, завинаги, защото иначе се изкушава всеки да я промени, ние въведохме този член, с който се казва, че завинаги остава държавна собственост. При промяна на предназначението, съгласно сега действащия член 79, си длъжен при поискване от инвеститора да му продадеш. Ето го, пише. Аз го показах. Така е. Вкарвайки режима, едното изключва другото. Ако вкарваме режим да остане държавна собственост, затова сме махнали промяна на предназначението. Ако върнем промяната на предназначението, влизаме в режим, спазвайки закона, инвеститорът ако поиска да го купи. Тоест хипотетично ние можем да закупим собствеността като държава.   Остава другият вариант. Вече при промяна на предназначението дори и да остане държавно, отиваме на хипотезата, че остава държавно. Държавата дължи данъци. Когато излезе от горския фонд и стане урбанизирана територия при промяна на предназначението, но останала държавна собственост, държавата дължи данъци. Тоест Министерството на земеделието и храните трябва да плати на Министерството на финансите данък. Тези данъци са огромни. Иначе в противния случай това щеше да го плаща инвеститорът. Затова ако търсим и вървим по пътя да намерим решението, трябва да минем на много сложен вариант, който, разбира се, не можем да го направим за ден, два или три. Първо, да разпишем такъв режим, че не можем дори да му променим предназначението при какви случаи не можем да променим собствеността, второ, промяната на наредбата, с която държавата не дължи на държавата респективно Министерството на земеделието и храните да дължи на Министерството на финансите, защото ние ще фалираме, няма откъде да им го платим. Но разбирате, че това е една изключително сложна процедура, която искам тук вие със съзнанието на това, на отговорни хора, защото ние търсим и приходи в тая държава, дали да влезем в тоя сложен режим, дали ни е нужно това, като сме ви запазили основния принцип – държавна собственост и търг, тоест всичко това е само заради промяната на предназначението.   БОГДАН ХРИСТОВ: Аз съм скиор. От Гражданско обединение “Витоша” съм. Аз не съм еколог. Досега говорех основно на еко теми. Искам да кажа гледната точка на, убеден съм, на преобладаващата част от скиорите и бордистите в България. Тоест, тези, заради които уж се правят тези промени в тези точки специално. Мога да кажа, че вчера на „Орлов мост” видях повечето от приятелите си, с които ходим да караме на Рила, на Витоша, ги видях там, излезли на улицата да протестират срещу този закон. Проблемът е, че в момента в България по-голямата част от хората, които обичат ски спортовете, зимните спортове и да карат и борд също така, по-голямата част от тези хора не могат да си позволят в момента и си броят стотинките, за да отидат и да се наслаждават на спорта си. Към момента така стоят нещата. Това означава, че всъщност само на един хвърлей разстояние от нас в Сърбия картите за ски съоръженията струват три пъти по-евтино, отколкото при нас тук на Боровец. В Австрия, в най-хубавите курорти в света картите за ски са по-евтини, отколкото на Боровец, където горе дори няма една тоалетна.   ФИЛИП ЦАНЕВ: Говорете истината в цифри. От шест години в България картата струва 55 лева. За миналата година по данни на вестник „Капитал” 70 000 българи са карали ски в Австрия, 70 000 българи, износ на национален капитал. Как да богатее този народ? От какво да живее този народ, като при положение, че ходят да карат в Австрия ски. В Австрия има 25 000 километра писти. В България има 200.   БОГДАН ХРИСТОВ: Господин премиер, Вие сте държавата, обявете кой стои зад офшорната компания „Юлена” АД и „Витоша ски” АД. Само това да го направите, ще бъде достатъчно да успокои много от хората. Защото винаги остава сянката на съмнение, че промените в Закона за горите се правят заради някой от правителството или от парламента.   ФИЛИП ЦАНЕВ: Кажете и за Иво Прокопиев тогава, който ви финансира.   БОГДАН ХРИСТОВ: Предлагам просто да помислим за това, дали въобще този закон е в интерес на ски спорта или не е, защото това се приема по подразбиране, господин премиер, очевидно е убеден в това нещо, но ние вярваме,че това не е така. Затова са тези хора на улицата, за щото това, което се предлага, е на един монопол, който вдига цените на картите и им предлага ниско ниво на услугите и им се предлага да им се подарят планините ни, които ние като скиори, като спортисти, като хора, които обичат планината, не искаме да си ги дадем.   Затова този закон в тази си част, която засяга ски спорта, трябва да се преразгледа.   Затова този закон в тази част в сферата на ски спорта трябва да се преразгледа. Трябва да се поставят нещата в равноправна и модерна основа, защото ние не можем с един автомобил, който е със счупена кормилна уредба да му сложим реактивен двигател и да се надяваме, че той ще се движи както трябва, защото тези промени, които са налагани и всички хора, които ще попитате на улицата и ще ви кажат, че те са лобистки промени и са купени.   БОЙКО БОРИСОВ: С кое?   БОГДАН ХРИСТОВ: Аз говоря не само за Закона за горите, а за всички закони, за всички четири закона.   БОЙКО БОРИСОВ: Момент, говорим с момчето. Тази зима направихме две купи за мъже и жени световни купи в Банско. Всички специалисти и скиори, които дойдоха от света казаха, че е прекрасно – всички, кое не ти харесва на теб, та казваш, това са счупена скорост. В момента Банско е европейски курорт.   БОГДАН ХРИСТОВ: Нека да разграничим нещата. Аз когато ми дойде гост вкъщи, когато той е един културен човек, който има някаква култура той винаги ще се изкаже ласково за моето гостоприемство.   БОЙКО БОРИСОВ: Те няма да ни дадат да направ

Прочети цялата новина

Свързани новини: