Какво е да си театрален режисьор на 29 в България?

02/02/12 22:58
(http://e-vestnik.bg/)

Какво е да си театрален режисьор на 29 в България?

Василена Радева- Снимка: Невена Борисова

На 29 години Василена Радева е вече носителка на наградите „Икар” и „Аскеер”. Получава ги рамо до рамо с режисьори като Теди Москов и Александър Морфов.
Василена работи в София и в градове из страната, и на големи театрални сцени, и в алтернативна, експериментална среда.
Представленията й “Грозният”, “NORDOST – приказка за разрушението”, “Карнавал.com” се играят в Театър „София” и Младежкия театър “Николай Бинев“, а този сезон в Сатиричния театър започна горчиво-ироничната “Животът, макар и кратък” по Станислав Стратиев.

Родена е в Провадия, в семейство на филолози, които от малка я водят на театър и балет. От десетгодишна иска да се занимава с театър. Завършва немска гимназия, първо иска да стане актриса, а по-късно кандидатства режисура в НАТФИЗ.
Някои я определят като новатор в театъра, което тя отрича, добавяйки със смях, че може би никога няма да може да се самоопредели категорично.

Пиеси, актьори, ревност и доверие

На въпроса какво е това животно режисьор, Василена се смее и казва, че все още не знае какво е, дали трябва да ти поникне брада, за да станеш такъв.

Избира текстовете за представленията си “случайно”, докато чете много и различни пиеси. Гледа актьорите в други представления и ги избира. Въпросът за любимите й актьори й се струва „опасен”, казва, че не би отделила имена. „Ревниви ли са актьорите?”, „Да, като всички чувствителни хора, които са доста отдадени и в същото време работят с егото си, и те са ревниви.”

Сцена от “Грозният” с Калин Врачански, Невена Калудова, Росен Белов.

Голямото предизвикателство, за което е отличена с “Аскеер”, е “NORDOST”. Пиесата на Торстен Бухщайнер е базирана на действителния случай с вземане на заложници от 40 чеченски терористи в руския театър на улица “Дубровка” на 23 октомври 2002 г. Постановката пресъздава тези 57 часа в руския театър, изпълнени с предчувствие за смърт, през погледа на три жени – Зура (Искра Донова), Олга (Ангелина Славова) и Тамара (Койна Русева). Всяка от тях има различна позиция в тази екстремна ситуация. Например Зура е чеченка, чийто съпруг е убит от руските власти. Тя обаче се разколебава в решението си за отмъщение при срещата си с новите жертви на конфликта.

“За пиесата си Бухщайнер е черпил много от интервюта на очевидци, разкази, документални филми на Би Би Си. Аз и екипа изгледахме изключително потресаващи филми, изчетохме доста. Предизвикателството беше как да не спекулираме с фактите и да направим изкуство”, казва Василена.

„Винаги са ме вълнували компромисите, които човек може да направи. Докъде може да стигне човек? И какви изкривявания на душата му причинява тази амбиция?”, разказва Василена. Пиесите й „Грозният”, „Животът, макар и кратък”, „Карнавал.cом” развиват тази насока на мисли. „Това са стари теми, нищо ново под слънцето, вълнували са много хора. Аз определено не се чувствам като новатор, но се опитвам да не правя нещо, което ми е скучно”, казва тя.
„Всъщност актьорите са невероятно интелигентни и благодатни в момента, в който усетят, че към тях има доверие и видят, че режисьорът се вълнува от това, което прави. Тогава се запалват самите те и се усещаме съратници, съавтори на представлението и всеки е отговорен за случващото се не по-малко от режисьора”.

Какво е „ПроТекст”?

ПроТекст е т.нар. пърформанс, четене в несценична среда - явна страст на Василена, която членува в „36 маймуни”-сдружение за алтернативно изкуство и култура. Четири години подред групата представя в „несценични пространства” нови, непревеждани досега и важни за дадена държава пиеси. Първата година - на немска драматургия, следващите - ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/02/12 22:58 http://e-vestnik.bg/13820/kakvo-e-da-si-teatralen-rezhisyor-na-29-v-balgariya/