Знаем ли да пием чай?

02/05/12 09:11
(http://e-vestnik.bg/)

Знаем ли да пием чай?

Напитката има традиции на Запад и на Изток, само у нас още не може да съперничи с кафето, бирата или ракията

(Б. р. - правила как да се приготвя - по-надолу)

Чаша чай, запарен в порцеланова кана, по правилата. Снимка: Фрий уолпейпър

Чаят е универсална напитка, към която Изтокът и Западът с течение на времето са се оказали еднакво привързани, но са разтворили в него своето различно и често диаметрално противоположно отношение към света и живота. В Китай и Япония чаят е център на една многопластова култура със сложни ритуали, натоварени с дълбоки философско-религиозни и етико-естетически внушения. В Англия той дава ритъм на деня чрез ясно разграничаване на интервалите между сутрешния, обедния, следобедния (five o’clock) и вечерния чай. Освен това е превърнат в център на една социална координатна система и мярка за дистанция според това къде си поканен и къде няма да бъдеш поканен на чай. Употребата му е обвързана с капризна етикеция - чайникът се държи с три пръста, чашата се вдига заедно с чинийката, разбърква се безшумно, първо се налива чаят, а после млякото, но преди това се слага захарта и то на бучки, лимонът се нарязва на тънки филийки и т.н. Придържането или нарушаването на тези правила влияе върху посоката на движение и скоростта на социалния асансьор.
В Русия чаят е родил самовара като устойчив битов знак не просто на семейната хармония, но и на онази неподвластна на точни дефиниции психическа нагласа, която писателите наричат руска душа.

“Колкото и странно да звучи, до днес човечеството си е дало среща само в чашата чай. Това е единствената азиатска церемония, която заслужено се радва на всеобща почит. Белият човек се надсмива над нашата религия и нрави, но без колебание е приел кафеникавата течност”, пише преди повече от век японецът Какудзо Окакура в забележителната “Книга за чая”. Според него “чаизмът (култът към чая) представлява истинския дух на източната демокрация”, а церемонията около неговото приготване, поднасяне и пиене е израз на една “морална геометрия, доколкото определя нашия усет за пропорция спрямо вселената.” Чаят, допълва Окакура, е лишен от арогантността на виното, от стеснителността на кафето и престорената невинност на какаото.

Току що набрани листа от чай. Снимка: Музей на чая

Истинската чайна церемония (чадо) в Япония продължава около четири часа и включва освен пиене на чай и хранене. Самата церемония носи дух на смирение и насочва вниманието на гостите върху красотата на прости неща като светлината, звука на водата, пламъка на дървените въглени, изработката и рисунките върху чайника или чашите. Разговорите се въртят около тези теми. Приказки за политика или разни битови драми са изключени. Мистичната съзерцателност, която определя аурата на чая на изток, на запад е подменена от рационалност и прагматизъм.

Като всеки продукт със стара история и обширна география произходът на чая е обгърнат от различни легенди. Според най-популярната той е бил открит случайно преди около 5000 години от китайския император Шен Нун. По време на някакво пътуване, докато преварявал вода за пиене, воден от чисто хигиенни съображения, в чашата му паднали някакви листенца. Императорът харесал новия вкус. През следващите векове на листенцата от многогодишното растение Camellia sinesis било писано постепенно да влязат в бита и културата на Изтока и Запада, да се превърнат в религия, философия, естетика, икономика и политика.