Българинът според Владимир Свинтила - и преди като сега

Неговата народопсихология е различната

„Многоликият столичанин” е автентичната книга на Владимир Свинтила (изд. „Изток-Запад”). Така се получи – той умря и от архива му изскочиха десетина ръкописа. Още няколко чакат да видят бял свят. Тази е различна от предните, за тях друг ще каже какви са. В тази е онзи Свинтила, заради когото се казваше: Минах през кафенето за дозата си Свинтила. Българската кафене-култура почва с Чичовци и свършва със Свинтила. Българската кафене-култура умря със социализма. Закономерно. Електронното общуване е неин ерзац.

В „Многоликият столичанин” е кафеджийският език на Свинтила, неговите интелектуални пируети, неподражаемите констатации, които задължително стоят като максими. Той седи в кафенето, смуква от дъжд на вятър цигарата, още по-рядко кафето и нарежда. Пред своята публика. Свинтила говори за манталитетите. Той познава софийските манталитети, в момента гледа през витрината, вижда неща, които другите не виждат и доизмисля етюдите си за софийските манталитети.

Свинтила е нелогичен в най-оптимистичния смисъл. В причинно-следствените зависимости се приемат за логични най-силните. Някой е решил, че са те. Свинтила бомбардира със съждения, основани на други, по правило неподозирани причинно-следствени зависимости. За него не е важна мярката – колко силна е дадена зависимост, важното е да не е забелязана до момента. И стои скандално не в смисъла на жълтата медия, а в интелектуалния смисъл – виждате ли, той е извън мярката. Сега няма обществена акустика за тази скандалност, жълтото я ликвидира.

„Ама така мразим нещо да ми има, умирам си не дето ме боли зъб, а дето може и да не ме боли” – герой от етюда му за софийския потомствен пролетарий.

Тук са още аспириращият буржоа, галфонът, търчи-лъжи, фогата и прочее – 2 дузини типажи. Това не е популярната народопсихология, узаконена от Марко Семов, без която е все тая и за която се има призван всеки, понаучил се да изписва пълен член. Без този Свинтила няма как да е все тая, тъпо е, квадратно, квадратно на квадрат.

От Книжен Ъгъл

Следват откъси от “Многоликият столичанин”, подбрани от Христо Блажев в блога Книголандия

Бащицата-лидер на нацията

Борис III е върховният готвач на цялата яхния. За него вече няма нито гений, нито талант, нито каквото и да било. Пое­тите, учените, музикантите? Борис III е открил, че може да мине и без тях. Той е открил, че е възможен и един живот без интелек­та. Царят не е написал своята „Утопия“, но България, тъй както я устройва той, е неговото съчинение. Той прави политика без поли­тици, наука без учени, изкуство без поети, живопис без художни­ци, общество без общественост. Само неговите полицаи са истински полицаи, и неговите офицери – истински офицери.

Мръсотията

София бе мръсен град и улиците бяха мръсни. Блокът, който беше на власт, не се грижеше за чистотата на града, защото „блокарите сами са мръсници“ и „мърсотията не им пречи“. Всеки дом имаше „сандък за смет“ от дърво или от железобетон, където се изсипваше боклука. Боклукчиите идваха един път месечно да го приберат. Те го товареха с лопати на боклуджйската кола и никога не го прибираха напълно. Оставяха боклук „за късмет“. И боклук­чийските сандъци „миришеха на мъртвец“.

Бюрокрацията

Така възникваше този чудовищен чиновнически апарат, който щеше да стане костна система на комунизма. Комунистите го намериха готов: и като структури, и като манталитет. Трябваше само да го оглавят. Там подчинението отдавна бе станало „народна песен“.

Бюрокрацията обезпечаваше себе си. Дебелогъзите администратори, царските слуги бяха предвидливи за своите заплати. Те данъци не плащаха, понеже нямаха никаква дейност – те имаха само данък сгради, който при ...

Свързани новини: