(http://e-vestnik.bg/)
7 отблъскващи български черти
Голяма част от българите смятат нацията ни за едва ли не богоизбрана. Някой от тях са наивни патриотари, а други - недвусмислено луди. Откровено казано обаче, българите имат повече основания да се гордеят с миналото, отколкото с настоящето си, но това е друга и дълга тема. В днешните потомци на славните ни прадеди може да бъдат забелязани 7 изключително отблъскващи черти, които се отразяват на поведението им, характера и общуването. Може да се посочат и още, но, след дълги наблюдения по обществени места, улици, офиси и т. н., според мен 7 са най-често срещаните:
1. Забележките за външния вид
Изключително неприятен похват, който вероятно цели да докаже близост, непосредственост и дори фамилиарност при среща. В повечето случай обаче се получава точно обратния ефект - въпросната персона ви става невероятно неприятна и решавате да ограничите следващите си срещи дори и с цената на позорно бягство в обратна посока. Забележките за външния вид може да бъдат “Нещо си прежълтял, да не ти е лошо”, “Защо са ти червени очите, снощи май си отвинтил главата”, “Абе, май си добре на новата работа, нещо си загладил косъма (евфемизъм, че си напълнял).
По-ярките тъпаци, използващи тази форма на общуване, направо ти казват “Леле, колко си напълнял”. Моя дебелокожа в буквалния и преносен смисъл колежка е в състояние да каже: “Тая нощ с ризата ли спа?”, само защото е видяла гънка под мишницата. Впрочем това би могло да мине и като опит за нелепа шега. Друг е въпросът, че спомената дама не е еталон за висша и изобщо за каквато и да е мода и стил на обличане. А репликата е опит да компенсира единствено 50-те й излишни килограма. Има вариант на питане от вида “Нещо си отслабнал, да не си болен”, но това приоритет на изключителни тъпанари, които искат да започват разговора ударно.
В по-цивилизования свят всичко изредено по-горе се приема за белег на безнадеждна липса на възпитание и акт на тежка обида. В повечето възпитани общества единствената приета забележка за външния вид е: “Изглеждаш чудесно!” На тези аргументи милите български тъпанари отговарят с обвинението, че целият англосаксонски свят е затънал в лицемерие. Друго си е да уцелиш човек в челото с някоя неделикатна простотия.
2. Втораченото гледане в заведение
Признайте си честно, приятно ли ви е когато влизате в заведение хората от масите като един да гледат към вас. Нещо като публиката на турнира по тенис в Уимбълдън, която едновременно върти главите си, за да следи топката. Няма българско заведение, където да съм установил изключение от това неписано правило. Първо ви оглеждат за дрехите, после ако сте жена, дали е хубава и става ли. Ако става, вече в погледите се прокрадва завист. След това започват да се чудят дали ви познават, къде са ви виждали, не сте ли от тяхното училище или поделение в казармата. Десетки чифтове очи ви гледат вторачено, сурово, проницателно, понякога замислено и дори, ако зрителният ъгъл не позволява добър оглед, някои обръщат столовете си.
В по-малките градчета това вторачване във вас може да е прелюдия и към голям бой, просто защото сте гост на това място и не сте от техните апапи. Това е традиция в духа на българското гостоприемство. Нямаше да пиша това, ако нямах подобен случай в едно родопско градче. Всъщност заглеждането по непознати хора и взирането в очите им може да се приеме дори като навлизане в личното пространство. Тъпо е и неприятно, някакъв остатък от времето когато селяните са били основната част от населението на страната и всички в едно населено място са се познавали.
Свързани новини:
Виж всички новини от 2012/02/09