Тъжната България, дъното на мизерията и оптимизмът на Борисов и Фандъкова

“Много тъжна тая страна България, бе тате”. Репликата е на дъщеря ми, тийнейджърка, при един от редките случаи когато гледа новините. Първата новина беше за пукащи от студ възрастни жени в болницата в Берковица, където не пускали парно, защото нямат пари. “С пижама, три пуловера и четири одеяла съм”, каза една от тях.

Втората - за бедстващите хорица в наводненото с. Бисер. “Стига са пращали храна и дрехи, дайте ни пари”, каза уморената от благотворителност кметица.

В третия материал един очукан човек, призовкар, разказваше колко му е гадна професията и как веднъж носел призовки на някакъв урод, а оня насъскал кучетата срещу него и те го изпохапали. “Все едно аз съм виновен, че го съдят”, каза човекът.

Безкрайна тъга, факт. Изтерзани, измъчени хора, които с християнско търпение и мъждукащ оптимизъм разказват за ужасния си живот. Защото в “тая страна България” животът наистина е ужасен.

Мизерията натисна държавата, така както никога досега, след мрачните луканови и виденови зими. София никога не е била по-мръсна, разкишавена, задръстена и наводнена. И отвсякъде извират хора, които разказват ужасяващи неща за всекидневието си. Вестниците са пълни с истории на бедност, самоубийства, престъпления и курволящина.
Горе-долу в този дух се движат и новините по телевизиите.

Гадостите на живота в България се редуват със самодоволната мутра на премиера Бойко Борисов, който неуморно обяснява какви калтаци са управлявали преди него и как той спасява положението. От време на време и той започва да гледа тъжно, когато играе ролята на неразбран.

И неговата креатура и по невнимание станала кмет на София Йорданка Фандъкова от време на време също гледа тъжно като неразбрана. Ако не беше Борисов, тази клета женица още щеше да проверява контролни с червената химикалка. А може би по-добре?

Защото градът затъва и това го виждат всички. Мръсотията е повсеместна, кучешки глутници обикалят снежните преспи. Далаверата в общината върви с неотслабващи темпове.

Ту усмихната като Масларова, ту с горестен поглед, Фандъкова се появява колкото да открие нещо, чиито строеж е започнал когато тя е била в прогимназията, или за да каже, че се търсят пари за друго нещо.

Мизерия и безнадежност.

Не се вижда шанс нещо да се подобри. Икономиката е затънала уж заради световната криза. Европейският съюз не ще да дава пари на халос, управлението на държавата е нахално, арогантно и некомпетентно. Почти навсякъде хората са се превърнали в бедстващи същества, изцяло заети с оцеляването си.

На тоя фон Фандъкова се появи на Виенски бал и се извини на дизайнерката Жана Жекова, задето лошото време попречило да облече рокля от нейната колекция. И това ако не е нагло - здраве му кажи! А че управлението й прави и без това лошото време непоносимо за софиянци, е без значение.

Каквото и да си мисли самодоволният Борисов, тягостно е да си признаем, че вече и децата възприемат страната си като тъжна и неприятна. Плашещо е. Колко млади българи още ще напуснат, докато тестващият хеликоптери Борисов прелива от оптимизъм и увереност?

Прочети цялата новина

Свързани новини: