В каква посока еволюира капитализмът?

Следващият текст е цитат от книгата „Да застанеш върху слънцето: Как експлозията на капитализма в чужбина ще промени бизнеса по целия свят“.
Като всяко понятие с наставката „-изъм“, капитализмът е социална постановка, нарицателно за това, в което капиталистите обикновено вярват и което правят. Малка част от концепцията е канонично дефинирана, ако изключим някои фундаментални принципи като вярата, че пазарите са най-добрият начин за разпределяне на ресурсите, основополагащата роля на частната собственост, механизмите за трупане на капитал, които финансират усилия, по-големи, отколкото може да предприеме сам човек. Ето защо често чуваме фрази, предлагащи различни типове капитализъм: „капитализъм с китайски черти“ или „северноевропейски социален капитализъм“. Затова не е изненадващо, че идеологията подлежи на промяна.
А какво стои зад нея? На теоретично ниво е лесно да предположим. Подобно на всяка адаптираща се система капитализмът съществува в определена среда, така че всяко нейно съществено изменение ще промени това, което му е необходимо, за да вирее. И тук се наблюдава същият фундаментален феномен, както в природата – когато популацията на насекоми на островите Галапагос се прехвърли към нови цветя с различна форма, клюновете на хранещите се с тях пойни птички чинки еволюират на свой ред.

Преформулиран контекст

Не е тайна, че средата на световната икономика е в процес на трансформация. Напредъкът на технологиите постоянно преформулира контекста, в който действа търговията. Демографията също има влияние, тъй като поколенията, отгледани с нови технологични възможности, започват да заемат властови позиции. Най-забележителното е, че самата география на капитализма се измества. С всяка изминала година на новоразвиващите се икономики се пада все по-голяма част от световния БВП. От 2004 г. до 2009 г. на тях се е дължал почти целият глобален растеж. Моделите на потреблението се преобръщат на фона на покачващите се световни стандарти на живот. Средната класа в Индия вече е по-голяма от цялото население на САЩ. Американците и останалият развит свят отдавна се оплакват от загубата на работни места и други социални последствия от тази огромна и все още продължаваща промяна. Ефектът върху новоразвиващите се икономики обаче ще надмине всичко, което сме си представяли. Въпросът не е просто, че капитализмът ще се разпространява все повече по света, а че когато се вкоренява в чужда почва, ще расте по нов начин.
Капитализмът не еволюира само на теория. И най-повърхностният преглед на икономическата история показва колко много се е променило на практика. Правилата постоянно се менят. В ерата, когато Великобритания е епицентърът на индустриалния капитализъм, всеки бизнес предприемач, който фалира и не успее да върне заетия капитал, е бил пращан в затвор за длъжници или още по-лошо – в Тексас (преди ерата на климатиците). Американските капиталисти, които са по-склонни да дават втори шанс, по-късно пренаписаха тези правила и създадоха законите за фалита, които насърчават поемането на предприемачески рискове. Системата отново се промени след въвеждането на ограничената отговорност, която позволява на компаниите да поемат риска от мащабно производство, и по този начин доведе до появата на монополите (възможност, за която никой преди не се беше притеснявал). Дори постулати, като например това, че валутите трябва да са обезпечени с ценни метали, бяха захвърлени на боклука с развитието на търговията. Това са само някои основни примери за идеи, които са се появили на местно ниво, завладели са всички и са променили капитализма в световен план.
На по-базисно равнище, когато производството се измести от селското стопанство към промишлеността, икономическите теории се промениха из основи, защото финансовият капитал постепенно зае стратегическо място. Сега, когато информацията (в същността си неизчерпаем ресурс) става най-продуктивният ресурс, картината пак ще се промени.
Всичко това ни убеждава в правотата на тезата, че капитализмът еволюира и дори в момента се превръща в нещо ново. Въпросът е в какво?
За да разберем, трябва да разгледаме някои привидно основни капиталистически цели, защото те са породени от предишните условия, и да погледнем на нещата от съвременна гледна точка. Затова заглавието на книгата ни започва с „да застанеш върху слънцето“ - алюзия към възприемането на нова гледна точка. Изразът е един вид почит към Ричард Морли, физик от Масачузетския технологичен институт (MIT), който е допринесъл с толкова много оригинални идеи, че Обществото на производствените инженери (SME) кръсти на него своя награда. Веднъж, по време на разговор за това, как се зараждат иновациите, Морли споделя с Крис: „За да види как изглежда слънчевата система в действителност, Коперник е трябвало да се постави на мястото на слънцето.“

Неудобен сблъсък

По същия начин съвременните капиталисти се оглеждат около себе си, виждат аномалии и се борят да ги вместят в модела, който са приели за истински. Но какви са лошите страни на това да си натикан в тази Птоломейска версия на капитализма? Стойността на корпоративната социална отговорност е идея, която малцина могат да отрекат, но тя неудобно се сблъсква с теориите за капиталовите пазари. Инициативите, направени възможни от отворения код в софтуерното програмиране, привидно погазват всички закони на икономическата мотивация, но продължават да стават все по-силни. Друга аномалия е рисковата филантропия, несъвместима с правилата за преследване на печалба. И все пак всичко това се случва.
Нашият аргумент е, че с промяна на гледната точка такива феномени ще спрат да изглеждат не на място и ще са в съответствие с логиката на системата. Трябва само да повярваме, че капитализмът е способен да еволюира и да се концентрира върху нови цели. Представете си например, че нещо, което повечето хора смятат за основата на капитализма – конкуренцията, не е толкова съществено. Променете съвременната си гледна точка, така че иновациите да заемат това важно място, и изведнъж начинания като Wikipedia няма да ви изглеждат толкова невероятни. Конкуренцията, която все още е голяма част от системата, отстъпва централното си място на сътрудничеството. По същия начин какво ще стане, ако преследването на печалби не е наистина сърцето, още по-малко душата на капитализма? Ами ако истинската му цел е преследването на стойност?
Подобна формулировка не отхвърля финансовата рентабилност, но й позволява да отстъпи място на други видове печалби.

Прочети цялата новина

Свързани новини: