Колко още споразумения извън АСТА са подписвани на сляпо?

Решението за подкрепа на споразумението АСТА е подписано от министър-председателя Бойко Борисов, след като е минало цялата съгласувателна процедура през Министерския съвет (МС), без никой да го обсъди с хората, които протестираха срещу него, нито с креативната индустрия, която очаква някой да я защити. Това заяви бившият български еврокомисар Меглена Кунева, след като премиерът Борисов и министърът на икономиката Трайчо Трайков се изкараха едва ли не жертви на преговорите по АСТА, водени от предишното правителство и предишния състав на Европейската комисия (ЕК), в който участва и Кунева.   "Несъстоятелността на нападките е повече от очевидна, особено след като и говорителят на ЕК каза, че като комисар не съм имала нищо общо с преговорите по това търговско споразумение", припомни Кунева в неделя пред БНР.   "Напротив, българската страна и това конкретно българско правителство от 2009 година насам е информирано за преговорите и е можело да вземе отношение", посочи тя.   Кунева запита къде в целия този разговор се крие Министерство на културата, защото има и друга страна на АСТА.   Няколко са притеснителните моменти, според Кунева: работата на правителството и непрекъснатото му желание да прехвърля вина; работата на българската администрация в страната и работата на българската администрация в Брюксел.   Всички търговски споразумения, които ние сме подписали от 2009 г. досега, "по същия начин ли са били подписвани на сляпо", запита Меглена Кунева и допълни, че сдружение "България на гражданите", на което тя е председател, ще продължи да следи темата.   Ще поискаме информация от Министерство на икономиката за преписките, които са се разменяли по съгласуване на АСТА, за да видим дали министърът е имал какво да инструктира своите представители в Брюксел. Министерството има поне трима представители там, които участват във всички работни групи, включително и в областта на търговията, отбеляза Меглена Кунева.   "Не е въпросът само за АСТА, а изобщо за некомпетентност, нежелание да се потърси съвет, да се дискутира,и след това измиване на ръцете", изтъкна тя.   Друга голяма тема според Меглена Кунева е как да се гарантира, че в България ще се проведат честни парламентарни избори, след като президентските избори през октомври 2011 г., на които тя се кандидатира и се класира трета, не бяха такива. Проблемът бе поставен и от Европейската комисия в междинния доклад за напредъка на България в борбата с престъпността и корупцията.   Кунева отбеляза, че силно критичните оценки на ЕК, публикувани на 8 февруари, почти не се дискутираха в публичното пространство - "правителството имаше интерес колкото се може по-бързо да бъде забравен този доклад".   "В този доклад имаше няколко изключително остри изречения по отношение на провеждането на избори, които засягаха и медиите, които засягаха и организацията на избори, които засягаха и изключителни съмнения в честното им провеждане. А преди това имаше един доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), който даде 34 препоръки", каза Меглена Кунева.   "Правителството си затвори очите широко и изобщо не обърна никакво внимание, а преди това, още преди да се проведат изборите, от всички страни се задаваха въпроси и аз съм ги задавала десетки пъти включително, какво правим с разминаването в списъците между преброяването и списъците за гласуване, какво правим с регистрацията, възможността да се гласува, какво правим със самия изборен закон, по който имаше толкова много критики", каза Кунева. И изтъкна, че нито тя, нито ОССЕ, нито ЕК са получили отговор.   Има много малко време, за да се нанесат сериозни корекции и в закона, и най-вече в практиката, за да може изборите да са честни, смята лидерът на "България за гражданите".   "Аз имам опасения от нещо друго - че ще се опитаме да замажем очите на Брюксел, като произведем един куп хартия, който ще бъде наречен закон или изменение в закона, но ние никога няма да го приложим, дори и този закон, който ние сме направили и що-годе изпълнява някакви критерии", заяви Кунева.   По -нататък тя коментира, че "законите в България са лицемерие" и уточни, че ако законът предвижда участие в изборите на независим кандидат-президент, без партия, то трябва да се осигури такава възможност.   "Аз предлагам на управляващите, след като очевидно предпочитат сивите коалиции между партиите, ако това не им харесва, просто да го махнат, за да не лъжат и други хора, че може наистина още от самото начало на кампанията да се върви към този пост с формулата национално съгласие и надпартийност. И да не се лъжем повече, да го махнат от закона."   Според нея друг важен въпрос е поставянето на България в т.нар. "сивия списък" на държавите от ЕС, които са най-уязвими на икономически и социални сътресения в общността.   "Въпросите са много ясни - какви конкретни стъпки трябва да предприеме правителството за осигуряване на достъп до финансиране на малките и средните предприятия, каква е банковата ни система, помага ли на малките и средните предприятия или не, малките и средните предприятия жертва ли са на лобистки натиск или не, и как стимулира правителството достъпа на малките и средните предприятия в изпълнение на обществените поръчки", заяви Кунева преди да замине на среща с граждани, на която ще обсъждат тези теми.   "Големите монополи не създават онази маса от работни места, която може да ни измъкне от дъното", заяви тя.   Запитана дали се страхува да създаде партия, след като се кандидатира като граждански кандидат за президент, Кунева отговори, че никога не е била против партиите, "а против това, че се правят договорки на тъмно".   "Бих искала всички да излязат на светло. Така се прави и икономика, така се прави и общество, така се прави и демокрация", декларира Меглена Кунева и допълни, че "партията е средство, средство, а не цел". В отговор на въпрос тя даде да се разбере, че следи отстрани активността на партия НДСВ и не "участва активно в партиен живот", тъй като се занимава предимно с проекта си "България на гражданите".

Прочети цялата новина

Свързани новини: