Знаеш ли с кого говориш или тъмната страна на интернет

Продължение. Виж Darkmarket или как хакерите станаха новата мафия.

Ето къде самата същност на Мрежата, особено нейната взаимосвързаност, създава огромно главоболие на силите на реда и закона: никой не може да е сто процента сигурен с кого комуникира в нея. Дали си имате работа с най-обикновен криминален хакер? Или пък с някого, който има приятели на високи постове?

Дали не разговаряте с истински престъпник? А може би с таен агент? Или пък с изследовател от средите на военните, който оценява стойността на криминалните хакерски техники? Дали наблюдавате вашия събеседник или всъщност той ви наблюдава? За себе ли се опитва да направи пари? Или за „Ал Кайда”?

„Това прилича на игра на седемизмерен шах - отбелязва футурулогът Бруно Гуисани, - в която никога, в нито един момент не сте сигурни кой е опонентът ви.”

Когато пристигнах в централата на Гугъл в „Маунтийн Вю Вилидж”, Калифорния, тя по нищо не ми заприлича на Тадж Махал, но въпреки това ме обзе страхопочитание, докато паркирах на „Чарлстън авеню” пред многоцветния знак, оповестяващ едно от чудесата на постиндустриалния свят.

Скоростта, с която Гугъл проникна в съзнанието ни, с всички силни и слаби моменти, които навеждат на асоциация за контролирана наркотична зависимост, няма прецедент. Единствените му съперници са неговите братовчеди от  дигиталните чудовища, например Фейсбук, Майкрософт и Амазон.

Но дори и те не могат да се похвалят с успеха, който има Гугъл в подпомагането, направляването и наблюдението над живота ни, когато безбрежните му сървъри разпръсват необозримо количество байтове от желаната информация, докато поглъщат и съхраняват индивдуални и колективни профили с данни на милиарди хора.

Тези данни, разбира се, разкриват много повече за нас, отколкото ние самите знаем за себе си. Изтръпваме като си помислим какво би се случило, ако тази информация попадне в престъпни ръце. А може би това вече се е случило…

Веселият пастелен микс от основни и второстепенни цветове, познат от логото на Гугъл, се повтаря из целия „кампус”. Там често се използват меки, закръглени краища, за да се разграничат големите обекти, разпръснати в привиден безпорядък.

Изпитвам почти чувство на облекчение, когато се срещам с Кори Луи, мениджър по сигурността и доверието на Гугъл, тъй като хората, които работят в сферата на сигурността имат излъчване на затворени индивиди със склонност към тайнственост независимо за кого работят. Неговият вид обаче е съзвучен с вибрациите на Гугъл в духа на будисткото единство.

Интелигентен американец от азиатски произход на около трийсет и пет години, Луи бе наточил своите киберзъбки не сред лотофагите в Силициевата долина, а в много по-изтощаващия и мъжествен свят на американските тайни служби.   Бил нает от Гугъл две и половина години преди моето посещение, някъде в края на 2006 г. По времето, когато напуснал органите на реда, Кори Луи ръководел отдела срещу електронните престъпления в „Сикрет сървис” (Secret Service`s E-CrimesUnit).

Много малко е онова, което той не знаеше за атаките срещу мрежите (така наречените нахлувания или прониквания), измамите с кредитни карти, широко разпространените атаки, познати като „разпределен отказ от услуги” (Distributed Denial of Service, DDoS), които могат да обезвредят уебсайтове и мрежи, а също и за зловредния код (malware), който започна да се разпространява със скоростта на плъхове в канализацията.

Знаеше и много неща за т. нар. кардинг - насъщния хляб на киберпрестъпниците. Това е практиката да се купуват или да се продават откраднати или хакнати детайли от кредитни карти, стотици хиляди от които се обменят по света, преди да бъдат използвани за покупка на стоки или пък за теглене на пари от банкомати.

Как Гугъл би могъл да устои на стратегическа ...

Свързани новини: