Мощта на гърците

в. Франкфуртер алгемайне

Частните кредитори опрощават дълговете на Гърция. Привидно доброволно, но всъщност от чиста безпомощност. Темата бе дискутирана осем месеца, но в края на миналата седмица Гърция всъщност фалира. В петък (24 февруари) гръцкото правителство одобри публична покана към собствениците на гръцки облигации, приканвайки ги да разменят ценните си книжа, като се откажат от над половината от номиналната им стойност.

Кредиторите вече едва ли биха могли да отхвърлят предложението - правителството заплаши, че ще ги принуди да приемат размяната, ако няма достатъчно “доброволци”. Участието в намаляването на гръцкия дълг е “почти толкова доброволно, колкото и признанията пред испанската инквизиция”, оплака се миналата седмица ръководителят на германската банка Commerzbank Мартин Блесинг.

“Доверявай се, преценявай, но на кого?”

Блесинг отдавна недоволства срещу начина, по който се извършва преструктурирането, включително срещу факта, че не може да се вярва на думите на политиците. Когато гръцката криза бе едва на няколко месеца германският министър на финансите Волфганг Шойбле заяви, че “не става въпрос за преструктуриране на дълга, това не е тема, която се обсъжда”, спомня си Блесинг.

“Ако сега при мен дойде някой политик и поиска да запазя държавните облигации, които имам, ще му отговоря - “доверявай се, преценявай, но на кого?”", отбеляза шефът на Commerzbank през октомври.

Положението стана още по-сложно. Държавните фалити и без това не са лесни, но откакто останалите страни членки на еврозоната се намесиха в проблемите с плащанията на Гърция, всички имат чувството, че с тях се отнасят несправедливо - самите гърци, които трябва да спестяват, португалците, които също с удоволствие биха се освободили от дълговете си, както и кредиторите.

При фалити на държави кредиторите като цяло имат по-малко права, отколкото при други случаи на неплатежоспособност. Не е възможно да се придобие собствеността върху държава, на държава не може да бъде наложен и синдик, който да върне финансите й в ред. Държавата има и свободата сама да обяви условията на фалита си, както сега прави Гърция. Държавите никога не са действително неплатежоспособни и дори сега Гърция теоретично би могла да изплаща дълговете си чрез данъчни приходи, само че според гръцкото правителство и Европейския съюз това е непосилно.

За всички тези особености има основателни причини - суверенните демократични държави не могат да бъдат принуждавани за нищо, съдбата им трябва да се решава от парламентите. Особеностите на държавните фалити обаче са причина кредиторите като цяло да имат лош опит с инвестициите в държавни дългови книжа, в много случаи по-лош от опита с големи, стабилни компании. Общирното изследване на финансовите кризи, направено от Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф, показва, че през 20-ти век почти не е имало период, през който поне 10 % от проучваните държави да не са били във фалит.

Още Гьоте е загубил от държавни облигации

Колко обезкуражаващо може да бъде влагането на пари в държавни облигации е установил още Йохан Волганг Гьоте. Той наследил от майка си австрийски държавни облигации, които обаче още при наследяването били силно обезценени, тъй като Австрия вече не обслужвала изцяло дълга си, разказва историкът Вернер Плумпе. По-късно Гьоте развива истинска неприязън към облигациите и книжните пари. Той се разплаща предимно в злато, а неговият “Фауст” до днес се използва като аргумент срещу съвременната парична система.

Сега обаче има поне една разлика с времето на Гьоте - тогава при фалит държавите са страдали много повече. Дори през 2005 година, когато фалира Аржентина, банкрутиралите държави бяха изключени от капиталовия пазар. Никой вече не им заемаше пари, те не можеха да трупат нови дългове и трябваше веднага да балансират бюджетите си.

“Не е справедливо”

За гърците обаче ситуацията е различна. Текущият бюджетен ...

Свързани новини: