Дългият път на Сърбия към ЕС минава през Косово

Александър Васович

Ройтерс

Може би на картата това не се вижда, но пътят на Сърбия към Европейския съюз минава не на север през богатата Виена, а на юг през един прашен град, наречен Прищина.

Това че Сърбия смята Прищина за свой град, а не за столица на независимо Косово, би могло да означава, че ще мине още едно десетилетие преди тя да се присъедини към блока, десет години на извиване на ръце след момента, в който лидерите на ЕС направиха Белград официален кандидат за членство.

Това решение бе прието в четвъртък вечерта в Брюксел, след като Румъния сне възраженията си във връзка със статута на малкото румънско малцинство в Сърбия.

Това стана 20 години, след като Босна гласува на референдум да се отцепи от Югославия, а сръбският лидер Слободан Милошевич разпали война, в която бяха убити 100 000 души.

Тази стъпка е признание за демократичните промени в Сърбия след свалянето на Милошевич през 2000 г. и екстрадирането му в Хага, където той почина шест години по-късно в своята килия, докато бе съден за военни престъпления.

Но това става в момент на проблеми в ЕС, който е в хватката на дългова криза, която засили съмненията в разумността бъдещото разширяване да включва по-бедните страни от бивша Югославия и Албания.

ЕС ще използва привлекателността на присъединяването, за да изтръгне болезнени отстъпки по въпроса за Косово.

Последното нещо, което иска ЕС, е да внесе още един проблем, заяви Иън Райън от Глоубъл Инсайт. Най-голямата трудност за Белград, ако иска да влезе в ЕС, е отказът му да признае независимостта на Косово. Милошевич изигра последната си битка на територията с албанско мнозинство, опитвайки се да разбие партизански бунт като убива и прогонва цивилни.

След като се забави в действията си в Босна, Западът влезе във война за Косово през 1999 г. с 11 седмици на въздушни удари на НАТО за прогонване на сръбските сили. Територията от 1,7 милиона души се превърна в протекторат на ООН и обяви независимост през 2008 г.

Косово бе признато от повече от 80 страни, сред които САЩ и 22 от 27-те членки на ЕС, но неговото развитие е заложник на продължаващото напрежение с малкото сръбско малцинство и от практическите импликации от това, че Косово не е признато от много по-голямата си северна съседка.

Косово няма свой собствен телефонен код на страна и самолетите кацащи или излитащи от Прищина не могат да използват сръбското въздушно пространство. Косово обвинява също Сърбия, че прекъсва доставките на електричество и едва отскоро има напредък по въпроса за митниците, признаването на официалните документи и международното представяне на Косово.

ЕС иска Сърбия да отпусне хватката си върху малка ивица от северно Косово, където сърбите продължават да оказват съпротива в едно де факто етническо разделение на младата страна, нещо, което Западът казва, че никога няма да позволи, но досега не е могъл да възпрепятства. Западни дипломати посочват, че някои от сръбските лидери в Сърбия все още питаят надежди, че могат официално да поемат властта на север.

Изблиците на насилие през втората половина на 2011 г. доведоха до това, че НАТО спря плановете си да намали още повече своите мироопазващи сили от 5 800 войници, а мисията на ЕС (ЕУЛЕКС) изглежда безсилна в северната част на Косово.

В ЕС има достатъчно добра воля към Сърбия, която да я тласне напред в първите етапи на присъединителните преговори, но членките са абсолютно решени да не пускат голям нерешен въпрос да влезе в ЕС и виждат в присъединителния процес единствения си реален лост, казва Марко Прелец от базираната в Брюксел Международна кризисна група.

Както и бившите югославски републики Словения и Хърватия преди това, Сърбия трябва да продължи да изхвърля наследството от комунизма чрез бъдеща либерализация и приватизация, да реформира съдебната система и да изкорени ...

Свързани новини: