Преговори или тероризъм - ПКК пред историческо решение

в. Хюриет дейли нюз

Те го наричат “въоръжен конфликт”, но това, което се случва сега между държавата и незаконната Кюрдска работническа партия (ПКК) е игра на шах, индиректни преговори.

Нека ви обясня: Миналата есен, когато турският премиер Реджеп Таийп Ердоган се връщаше от разговори в рамките на ООН в Ню Йорк, той заяви пред журналисти, че правителството е започнало нов процес по отношение на ПКК и каза “Мерките за сигурност ще бъдат увеличени, а паралелно с това ще се водят преговори”.

ПКК обаче не отговори на инициативата на правителството с очакваната добра воля и избра войната. Вследствие на това инициативата бе преустановена, а водените посредством Националната разузнавателна организация (МИТ) преговори бяха прекъснати. От този момент можеха да говорят само оръжията, а преговорите можеха да бъдат преразгледани по-късно, ако обстоятелствата го позволяват.

Изминаха месеци, а ние възприемаме ситуацията само от гледна точка на сигурността. Вратите на Имралъ (островът, където лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан излежава доживотна присъда) бяха затворени, контактите на Йоджалан с външния свят бяха прекъснати и беше проведена тежка кампания срещу ПКК и свързваното с нея градско крило Съюз на кюрдските общини (СКО).

Особено по отношение на арестите на представители на СКО, в тази ситуация се смесиха доброто и злото. Бяха отправени сериозни критики. Дори и аз в тази рубрика се противопоставих на арестите на философи и журналисти, които не подстрекават към насилие, заедно с бунтовниците. Доброто и злото се смесиха, но в крайна сметка тази стратегия проработи, защото на ПКК бе нанесен силен удар.

За първи път от доста време изглежда организацията е залостена в планината Кандил и е загубила своята мобилност, като няма нужда от големи военни операции. Не знам до каква степен това е така, но аз също споделям мнението, че военните действия на ПКК са ограничени.

Добре, всичко това са пазарлъци, преговори от разстояние… но какво стана с преговорната фаза на стратегията, когато страните могат да заемат официално местата около масата? Дали е забравена? Не.

През последните седмици получих информация, че ще започнат бавно да се извършват контакти посредством МИТ и че вече са направени първите стъпки. Положителното развитие, което окуражи правителството, когато то започна да предприема тези стъпки, бе разкритата информация по време на конфликта между МИТ и полицията и осъзнаването, че качените в интернет мрежата записани минути от срещата на МИТ с ПКК не създадоха отрицателна обществена реакция.

Впечатлението, което получих от човека в Анкара, който одобри и осъществи тази държавна стратегия и неговия антураж, е, че разширяването на тези преговори ще зависи от позициите на ПКК и Имралъ.

Ако слушате внимателно, ще забележите, че турският вицепремиер Бешир Аталай, който координира процеса, често говори за нов процес и казва, че някои неща ще се случат скоро. Тези думи е лесно да останат незабелязани, защото те са споменавани често, но аз виждам сигнали за идващата пролет.

Решението, което ще вземе фронтът Йоджалан - ПКК ще се отрази на курса на събитията. Те ще вземат историческо решение. Те или ще увеличат тероризма и насилието и тогава ще има ужасни кръвопролития, или ще бъде постигната обща позиция и ще започне дълъг мирен процес. Докато те не решат напълно какво искат. Наистина е крайно време за това.

ПКК трябва да разбере, че докато се опитва да търси правата си с тероризъм, тя ще губи все повече международна подкрепа, като рискува да загуби и подкрепата в страната. Организацията трябва да разбере, че няма друго решение освен продължаване на борбата посредством политиката, а не с оръжие.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: