Русия и САЩ - време за психологическо преустройство

РИА Новости

Може би няма защо всяка година да честваме “деня на червеното копче на жълта поставка” - копчето, натиснато на 6 март 2009 г. от държавния секретар Хилари Клинтън и външния министър Сергей Лавров. Но щом “денят на рестартирането” почти съвпадна с победата на Владимир Путин в президентските избори, това вече е друг въпрос, поставен другояче: как ще стоят нещата през управлението на Путин?

Веднага ще посочим, че рестартирането е еднократна акция и отдавна е в миналото, а днес трябва да кажем какво е станало след нея и какво следва по-нататък.

Двамата президенти - Владимир Путин и Джордж Буш - през 2008 г. бяха докарали отношенията почти до нулево равнище. Тъй че в подобни случаи понякога е твърде полезно да дойдат нови хора.

Всичко наново, всичко да се рестартира - в световната дипломатическа практика се е случвало да жертват за целта и някой съвсем невинен външен министър, макар и само като знак, че се отваря нова страница във външната политика на страната. В нашия случай обаче всичко бе къде по-просто - в Русия през 2008 г. президент вече бе Дмитрий Медведев, а през ноември същата година в САЩ бе избран Барак Обама.

Затова - още преди да дойде ноември, на ниво правителствени експерти с висок ранг бе решено да се организира въпросното рестартиране на отношенията. И по-малко от два месеца, след като Обама встъпи в длъжност, се яви на бял свят и прословутото копче.

Ето формулата на първите стъпки от тази политика: договорът за стратегическите нападателни оръжия е успех, транзитът за САЩ по северния маршрут към Афганистан - още един успех, влизането на Русия в Световната търговска организация - отново успех. И трите акции са еднакво изгодни за двете страни.

После обаче всичко забуксува и спря. И за пореден път през последните над 20 години се върна в изходната точка - както е писал поетът, “нощ, улица, фенер, аптека (…) - все едно. Без изход пак” (Александър Блок, прев. Петър Велчев, б. р.). Не сме врагове със САЩ, но ето че приятелството за пореден път не се сбъдва.

Докато преглеждах дати и факти, ми попадна мой собствен материал на тази тема, писан точно преди година. Любопитно е да сравни човек колко са различни собствените му оценки. Тогава имаше повече ентусиазъм - я виж ти, нещата май тръгват! Изглеждаше, че ще тръгне и някакво сътрудничество по въпроса за Либия.

Точно тя обаче се оказа препъникамък - съвсем не дискусията срещу кого е насочена системата за ПРО в Европа (по-скоро тъкмо ПРО стана жертва на либийското неразбирателство). Либия бе една много мръсна история, която завърши с провал и малцина днес в Москва не съжаляват, че Русия не сложи вето върху резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Сега става ясно, че документът е санкционирал съдействието на САЩ и европейците за арабска операция с цел талибанизация на още една близкоизточна държава.

И след онази история Москва със сигурност няма да повтори нещо подобно - по-специално в Сирия и в Иран.

Сегашната “годишнина на копчето” впрочем съвпадна с един напрегнат диалог между Барак Обама и израелския премиер Бенямин Нетаняху в Белия дом - диалог за страстното желание на Израел да нанесе удари по Иран. И тук е ясно, че Москва не само че няма да подкрепи военна авантюра срещу Иран, но може дори да създаде някоя и друга неприятност на ентусиастите й.

И тъй, различните ценностни системи наистина са пречка. Днес виждаме класическа информационна бомбардировка плюс активни политически действия срещу Сирия - сиреч подкрепа за онази част от сирийската опозиция, която се сплоти с въоръжените бойци, проникнали в страната.

Общо взето, това е подстрекателство на опозицията към насилие и нови ...

Свързани новини: