Робството на потребителя, у нас и по света - д-р Михайлов, Райчев и Харалан Александров

03/11/12 22:02
(http://e-vestnik.bg/)

Робството на потребителя, у нас и по света - д-р Михайлов, Райчев и Харалан Александров

Политиката е полумъртва, политиците не смеят да кажат, каквото мислят

Д-р Николай Михайлов. Снимка: от тв-екрана, “Отпечатъци”.

Продължение, виж тук първа част - „Свободата на българина - преди и сега - според д-р Михайлов, Андрей Райчев и Харалан Александров”

Разговорът е със съкращения от вече спряното предаване „Отпечатъци” по бТВ:

Андрей Райчев: Нека припомня: възникването на фигурата на масовия потребител осигурява в света мир. Масовият потребител е доволен човек, всъщност първият неагресивен човек в историята. Но той фундаментално е пожертвал свободата си - не в смисъл, че някой го ограничава, а че не се развива. Има фалшиви кумири, към които се стреми - те са материални и това залага капана на несвободата. И тук идва парадоксът, който предлагам да обсъдим – за ситуацията в България. Българинът се стреми сега към това положение, от което прогресивното западно човечество вече иска да излезе. Парадоксът на нашата ситуация, е че масовата ни публика желае да се окаже в онова робско положение, в което се намира масовата публика в Европа. И това прави народа, с извинение, най-консервативната, най-несвободната инстанция в България. Съответно исканията на народа формират и медийните прояви у нас - защото медиите не следват властта буквално и насила, никой не ги команда централно, но определящият фактор за това какво правят медиите, е това кой купува медиите, кой гледа предаванията и т.н.

Мира Баджева: Медиите следват народните апетити? И?

Андрей Райчев: Тяхната пътеводна светлина са дълбочинните въжделения на масите. Но тази масова нагласа, това желание да станем потребители, тази завист и омраза на потребителя към оня, който потребява повече, е в някакъв смисъл „ретрозадача за Освобождение” - защото отиваме към ново робство. Точно това е изворът на главната несвобода в държавата.

Андрей Райчев. Снимка: от тв-екрана, “Отпечатъци”.

Това формира несвобода и в самите политически актьори. Когато политическият актьор излезе пред публиката, той формално с нищо не е ограничен – може да каже дори „Дайте да станем пингвини” - всичко, каквото си иска. Но той ограничен от това кой ще ръкопляска, кой ще гласува после за него и т.н. Тоест ограничен е от тези въжделения на масата. И тук идва, забележете, първата главна цензура в страната. Нито един наш политик, дори да е умен човек, не смее да каже онова, което наистина мисли - той само се стреми да уцели и отгатне какво шепне тълпата, която го гледа, следи техните устни и повтаря техните думи. Състезанието на нашите политици е кой ще повтори репликите на тълпата – и затова е толкова отвратително. А когато казват: „Няма за кого да гласуваме”, всъщност те казват: „Ние сме боклуци”.

Харалан Александров: Проблемът е, че така политиците у нас забравят да мислят. Ако много дълго отказваш да мислиш и се опитваш да отгатнеш какво ще се хареса на тълпата (използвам думата в метафоричен смисъл, разбира се, „тълпата” е аморфна и абстрактна) рано или късно забравяш да мислиш и оглупяваш. Процесът на повсеместно оглупяване, т.е. на загуба на способност да конструираш сам смисъла на света (наследена и от тоталитарния свят, където само властта има право да се произнася и да конструира реалността), води до всеобща загуба на мисълта. Тоест ние нямаме център, който да произвежда смисъл по убедителен начин. Това е оставено на медиите, а те не се занимават с нищо друго, освен да въведат още няколко криви огледала в този ужасен омагьосан кръг.