“Кафене за поправки” в Холандия дава нов живот на вещите

Франс прес

Развалена прахосмукачка, колело на “последни издихания” или риза на дупки - в “кафенето за поправки” няма невъзможни неща - или почти - благодарение на доброволци, чиято мисия е да вдъхнат нов живот на вещи, които без тях биха свършили на боклука.

Хората просто изгубиха този начин на мислене и вече не дават вещи за поправка, много лесно започнахме да хвърляме неща, които всъщност могат да се възстановят, казва холандката Мартин Постма, която стои в основата на създаването на двадесетината “Кафенета за поправки” в Холандия.

По стените на помещението в Амстердам, наето за целта, висят триони, отверки и електрически кабели. Четирима ентусиасти, запалени по електрониката, и две шивачки се трудят усърдно върху хай-фай системи, повредени прахосмукачки и скъсани дрехи.

Четиридесет и една годишната Постма вади от джоба си мобилен телефон, купен преди десет години и казва: “Липсват три бутона от клавиатурата , но това със сигурност може да се оправи, иначе работи много добре!”.

Никой не хвърля доброволно, уверява бившата журналистка, отворила през 2009 г. в Амстердам първото “кафене за поправки”, чиято цел била да събере на едно място две групи хора: доброволците, които искат да извършват поправки, и онези, които имат нужда от някакъв ремонт, но не знаят как да го направят”.

Прахосмукачката на 57-годишната Мархрейт Бакер се развалила само четири месеца, след като я купила. “Много по-добре е да я поправят тук, отколкото при производителя, където ремонтът ще струва колкото нов уред”, обяснява тя.

Бакер се надвесва над уреда заедно с Тео ван ден Акер, данъчен съветник, запален по електрониката. В “кафене за поправки” посетителят работи заедно с човека, който извършва ремонта, а понякога и сам ремонтира.

Разглобяване, проверка на вентилатора, преглеждане на електрическите връзки… час по-късно проблемът е открит - прекъснат контакт в щепсела. След като той бива сменен, прахосмукачката започва да работи като нова.

Произвежданите днес уреди не са толкова здрави, работят по-малко време, отколкото преди”, казва със съжаление 64-годишният Тео ван ден Акер. “А стават и все по-трудни за разглобяване. Не са произведени така, че да могат да се ремонтират”, допълва той.

Тръгвайки като скромна местна инициатива в Амстердам, “кафене за поправки” има успех, какъвто Мартин Постма не е и очаквала. Сега тя работи на пълно работно време за фондация “Кафене за поправки”, която създала през 2010 г., субсидирана от държавата и със задача да съветва хората, които искат да отворят такова кафене.

Работещо на дежурства - един следобед месечно или две вечери в седмицата - всяко кафене е самостоятелно по отношение на финансирането си и наемането на доброволци. Оборудването е събрано от или принадлежи на хората, които извършват поправките, а помещенията са предоставени от общината или дадено под наем от физическо лице.

Първоначалният замисъл бил до края на 2013 г. в Холандия да има 18 “кафенета за поправки”. Сега те са 21, а се готвят да отворят още петдесетина. Мартин Постма си мечтае да има по едно такова кафене “във всяка от 415-те общини в страната”. “Тази идея може да се приложи и на други места в Западна Европа, а защо не и в Северна Америка”, твърди тя.

Роналд Вестерлакен, 37-годишен електротехник по образование, преквалифицирал се в областта на дизайна, се явил спонтанно като доброволец за работа в “кафене за поправки”, “за да може отново да върши нещо със собствените си ръце”. В професионалната си работа съм постоянно пред компютъра! А и когато успееш да поправиш нещо, изпитваш страхотно удовлетворение, уверява ни той.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: