Виктор Гинзбург: В Америка има правила, в Русия те съществуват, за да ги нарушават

Роден в Москва през 1959 г. и израснал в Америка, режисьорът Виктор Гинзбург определя себе си като един „автентичен шизофреник”. Работи дълго време в американската кино и телевизионна индустрия, а през 2011 година осъществява проект, с който малцина биха се захванали: прави филм по романа на руския писател Виктор Пелевин. Режисьорът представи „Поколение П” пред българска публика в рамките на 16-ия Международен София Филм Фест.

Филмът е „свободна интерпретация” на книгата, която проследява срещата на постсъветска Русия със западните търговски марки, първите стъпки на рекламната индустрия и брандирането през погледа на главния герой - Вавилен Татарски. Под влиянието на халюциногенни мухоморки,  мистични древни символи и духът на Че Гевара, Вавилен става автор на рекламни послания, способен да измисли ТВ-слоуган за руската национална идея и дори за Бог („Солиден Господ за солидни господа”). Картината става все по-объркана, когато главният герой попада в пиар-отделите на големите агенции и разбира, че те захранват медиите с 3D-образи на руските политици, създавайки реалност, която обществото приема за чиста монета. „Поколението П” представя алтернативен и философски поглед върху света, в който се преплитат руската действителност, художествената литература и американската кино-естетика.

- Самият вие казвате, че не е лесно да се филмира книга на Пелевин. Защо решихте да го направите?

- Истината е, че още докато четях книгата за пръв път, аз вече правех филма. Идеите му ме вдъхновиха, по някакъв начин ми помогнаха да разбера сеобственото си място в света. В този смисъл исках да навляза по-дълбоко в историята.

- И това се случи, докато правехте филма?

- Именно.

- Коя беше най-трудната част?

- Mоже би най-труден беше моментът с написването на сценария. Най-голямото предизвикателство. Защото това е една история без сюжет. Няма нито любовна история, нито ясен конфликт, нито анти-герой, нито куфарче с пари… То е по-скоро една наистина философска приказка. Това беше предизвикателство – как да направиш нещо такова забавно, наративно и така че една масова публика да го разбере. Сценарият беше завършен в монтанжната. Обичайната дължина на един такъв сценарий в Холивуд е 100-120 страници. Моят сценарий беше повече от 200 страници. Не можех да го съкращавам повече, не можех да махна нищо повече. В много отношения това е един много експериментален филм. Снимах повече страници, отколкото бяха необходими. Не можех да преценя коя част от този сценарий ще оцелее при монтажа. И така в крайна сметка сценарият се направи в монтажната от 3 часа и половина материал.

- За да завършите филма, са ви били нужни 4 години. Имаше ли момент, в който ви се е искало да се откажете?

- Да се откажа никога не е било вариант. Когато веднъж се потопиш в този океан, имаш два варианта – или да потънеш, или да го преплуваш. Но няма връщане назад, затова аз просто трябваше да завърша филма.

- Докато снимахте филма комуникирахте ли с Пелевин?

- Не, изобщо. Това беше негов избор, и то правилният избор. Защото той е наясно, че правенето на филми просто не е литература.

- Как приеха филма в Русия?

- Ами страхотно. Разпространителите на филма по-скоро разчитаха на представителите на поколението „П”, тоест хора на 35 +, 36 +. Но аз винаги съм усещал, без да звуча нескромно, че този филм ще се хареса на младите. Винаги съм мислел, че енергията на този филм е млада, той е свободен, въпреки че е сложен. И така и се случи, 75% от руската публика бяха младите, 16-32-годишни. Много от тези хора изобщо не са чели Пелевин, но те са прогресивно мислещите градски млади хора. Глобализирани, живеещи във фейсбук, много по-отворени на различни нива, креативни, ...

Свързани новини: