Центърът на София повече няма да се застроява

Какво ще се промени в центъра на София след приемането на подробния устройствен план за централната градска част? Ще има ли ново строителство?   Това е един план от две части. Столичният общински съвет ще одобри плана за района, заключен северно от ул.”Алабин”, западно до бул. “Скобелев”, НДК и пространството около него. На изток границата е по булевардите ”Фритьоф Нансен”, “Патриарх Евтимий” и ”Витоша”. Планът за другата част трябва да се преработи, защото попада в район “Средец”, където има кадастрална карта. Той е за района източно от бул.”Витоша” и южно от ул.“Алабин” по ул.”Раковски”.   Такъв цялостен план за тази зона не е правен повече от 50 години. Целта му е гражданите, фирмите и администрацията да са наясно какво става на цялата територия. Това е част от политиката, която водим повече от 6 години – да има планове на големи територии и те да са достъпни за всички.   Никакво ново строителство не се предвижда в центъра на София, защото е изцяло усвоен. Реконструкции обаче ще могат да се правят. Дава се и възможност за надстрояване на сгради, но това е съобразено с нормите и опазването на културно-историческото наследство. Към момента няма заявен инвеститорски интерес за надстрояване на сгради в центъра.   Какво се случва с пространството около НДК?   През 2011 г. Столичният общински съвет прие схема за поставяне на три преместваеми обекти в пространството около НДК. Предстои да се направят търгове за наематели. Със сигурност ще има много кандидати, защото това са едни от най-оборотните места във София.   Всички заведения са с временен статут. Изключение са само две малки кафенета, които са в източната част на НДК. Те са още от пускането на НДК през 1981 г. На едното от тях под напора на снега през зимата му падна покривната конструкция.   Каква ще бъде съдбата на паметника “13 века България”?   Ще направим допитване до хората. Все още не сме решили как точно ще бъде. Посоката, в която работим, е комбинация на вота от интернет и писмено допитване чрез брошури при самия паметник и в районните администрации. Това ще се случи най-вероятно през лятото.   В момента водим разговори за довършване на ремонта на паметника. Огромната работа беше свършена преди година и половина. Изчистихме камари боклуци, които достигаха височина от метър и половина. Свалени бяха гранитните плочи, които падаха и застрашаваха сигурността на столичани. Махнаха се и бетоновите замазки, с които бяха лепени плочите.   В момента паметника е обезопасен. Остава да се почисти металната конструкция, където има ръждясали профили. Трябва да се махне и бетоновата плоча на върха на паметника. Като свършим и това, ще махнем оградата, за да го видят хората и тогава ще ги питаме – дали да остане или не. Най-лесното решение е да се премахне нещо, но невинаги това е най-доброто.   Досега за почистването на паметника са дадени 140 хил. лв.   Преустройствата на жилищата в центъра беше голям проблем преди време. Продължава ли да има такива искания или заради кризата спряха?   За преустройството на жилище, ако не се засяга конструкцията на сградата, не е необходимо да се иска разрешение. Ако става въпрос за преустройство от жилище в офис или магазин тази практика се прекрати със закон. Единствената възможност е за жилищата на партера и на първия етаж, но процедурата е много сложна.   Исканията спряха и защото вече има достатъчно офис площи. След 1990 г. имаше бум, защото стартиращите фирми нямаше къде да се поместят. Сега вече има пренасищане на пазара с офис площи.   Какъв беше ефектът за Столичната община от акция “Хеликоптер” на НАП, която се проведе през 2011 г. ? Увеличиха ли се постъпленията от данъци? Колко сгради бяха въведени в експлоатация?   Повече от 2000 сгради бяха въведени в експлоатация след акцията на НАП. Някои не бяха плащали данъци. Имаше случаи, при които хората са си плащали данъците, но не са си завършили процедурата по въвеждане на жилището в експлоатация. Имаше такива, които от немарливост или незнание не си бяха въвели жилищата в експлоатация. За Столичната община тази кампания беше успешна.   Колко от сградите в София останаха недовършени заради кризата?   В момента имаме действащ регистър за строителните разрешения. Сега правим следващите стъпки. Правим регистър, в който ще влизат разрешенията за откриване на строителна площадка, т.нар. протокол образец 2. В него ще влезе е т. нар. кота било, когато се завърши грубия строеж - протокол образец 14.   Следващото е въвеждането в експлоатация и удостоверението, което е акт 16. Тези три неща се въвеждат в момента в регистър. След това ще се направи връзка между двата регистъра за строителното разрешение и въвеждане в експлоатация. Тогава вече ще може да се проследи една сграда как се развива.   Така ако сграда е на кота било, а след две години примерно все още не е въведена в експлоатация, ще може да проверим защо тази сграда не е заверила разрешение за ползване. Така ще може целево да проверяваме обектите. Сега разчитаме само на сигналите на гражданите.   Почти на всяка сесия на Столичния общински съвет се внасят питания за незаконни строежи по сигнали на гражданите. Много ли са тези сигнали?   Това не са сигнали на гражданите, а закачки на опозицията. За Южния парк специално това е една драма, която имаше БСП. Те се направиха сериозни защитници на парка – протестираха срещу извадено разрешение за поставяне на две детски преместваеми съоръжения. Отмених разрешението, ДНСК ме наказа.   Не говоря за този случай. На мене ми е направило впечатление, например, че точно срещу главния вход на Южния парк се издигна една жилищна сграда, която е плътно до съседната и на око отстоянията не са спазени.   Този огромен строеж на входа на Южния парк е наследство от предишната управа. Аз съм подписал строителното разрешение. Този обект мога да го сложа към категорията строежи, които са законосъобразни, но не са морални. Действително той е на доста близко отстояние от двата блока на запад и на север. Нещата са приключили, историята е от 2004 г., когато общината продава терена, който е бил отреден за детска градина. Този строеж в никакъв случай не може да го подведем в графата незаконни.   С колко са намалели разрешенията за строеж в София спрямо пика през 2008 г.?   Доста са намалели,с около четири пъти спрямо пика преди кризата. През 2008 г. приходите на Столичната община от разрешения за строеж бяха 40 млн. лв., за 2011 г. са 13 млн. лв., а тази година не знам дали ще стигнем и 10 млн. лв.   За този период цените на разрешителните за строеж не са променяни и средно са по 10 лв./кв.м. Падат обаче обемите - 4 милиона кв.м на 1.3 млн. кв. м.   В момента много малко се строят многофамилни и офис сгради. Тук-там се изграждат производствени. Немалко са разрешителните за строеж на еднофамилни сгради. Вероятно това се дължи на факта, че хората се възползват от ниските цени, за да си построят къща в собствения парцел.   Трите големи обекта, които се строят в момента в София, са търговски центрове. Това са “Мол България” на бул.”България”, “Парадайз център” на бул. “Черни връх” и молът до “Икеа” на Околовръстното шосе.   Какво става с инфраструктурата на София? Там освен метрото и депото за завода за боклука нищо друго не се строи.   Строи се Околовръстното шосе на София, като през август трябва да бъде пусната отсечката от Симеоново до кв.” Младост”. Преди пет години целта ми беше да се свържат бул. “България” с бул. ”Александър Малинов” с магистрално трасе, което скоро ще е факт.   Другото, което правим, е да се изгради частта от магистрала “Люлин” до бул. ”Сливница”, което ще започне през май.

Прочети цялата новина

Свързани новини: